Как България да се раздели с въгледодойбивната индустрия и тецовете, които произвеждат електро- и топлоенергия, така че енергийната сигурност да е гарантирана и социалната цена да не е болезнена, е сред най-големите предизвикателства пред управляващите в последните години. Но те упорито избягваха решението му до последния възможен момент.

Сбогуването, макар и дълго, е неизбежно. Преходът към декарбонизация в ЕС е започнал, зелените политики се ускоряват. България не може да остане изолирана от тези процеси, след като се е съгласила заедно с всички в Общността за най-малко 55% нетно намаление на въглеродните емисии до 2030 г. До средата на 2025 г. мощностите на въглища могат да работят, подпомагани от държавата. Ако искат да работят и след това, действа пазарният принцип - без изкупуване на електроенергия на фиксирани цени, каквито са договорите с т.нар. американски ТЕЦ "Марица Изток" 1 и "Марица Изток" 3, които изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. - и без държавната енергетика да плаща за скъпите въглеродни квоти, за да работи най-голямата ТЕЦ "Марица Изток" 2. Нейната инсталирана мощност е 1620 MW, но работи с не повече от 20%, а до миналата година задлъжнялото дружество издържаше и футболния клуб "Берое". А цената на квотите надхвърли 90 евро/тон и тенденцията е за поскъпване в близките години.

Въглищната електроенергия все още има значителен дял в енергийния микс. За 2022 г. (когато се случи и газовата криза) делът ѝ е бил 47%, през 2021 г. - 41%, а година по-рано - 37%. Въпреки бума на ВЕИ, енергията от въглища остава втора по големина след произвежданата от АЕЦ "Козлодуй" до момента, макар и с малка преднина пред тази от солари, хидроенергийни мощности и вятър за 2023 г.

В най-голямата ТЕЦ - държавната "Марица Изток 2", работят 2340 души, миньорите във въгледобива са около 12 хиляди, в шестте топлофикации, свързани с Христо Ковачки, около хиляда, а като се прибавят и т.нар. американски ТЕЦ в Маришкия басейн, излиза, че заетите в сектора са около 16 000 човека. Най-големият дял от работещите и мощностите е съсредоточен в регион Стара Загора, следователно целта е там да бъдат привлечени най-много инвеститори и да се отворят нови работни места.

Правителството на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) начело с премиера Николай Денков обаче ще плати цената на повече от 2 години и половина разтакаване и страх да се поеме политическа отговорност. България единствена в ЕС не беше представила своите териториални планове и вече изгуби 96 млн. евро от Фонда за справедлив преход. В случай че те не бъдат одобрени през декември от страните членки, ще бъдат изгубени 1,4 милиарда лева за трите региона, за които са предназначени - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Премиерът обаче предупреди, че на риск са изложени и още около 3 млрд. лева по Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г.

По документи преходът на България към нисковъглеродна икономика започна при ГЕРБ още в края на 2020 г., когато третият кабинет на Бойко Борисов представи черновата на националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Затварянето на въглищните централи и въгледобива обаче отсъстваше от драфта. Последвалата политическа нестабилност с редуването за кратки интервали на служебни и редовни правителства повлия негативно не само върху структурирането на плановете, но и върху изграждане на ясна концепция за постепенна замяна на закритите мощности. Качеството на самите планове беше нееднократно критикувано от местни власти, местни общности, синдикати, заети във въгледобива, неправителствени организации, експерти и май се харесват само на управляващите.

До ден днешен не е подготвена и енергийна стратегия, въпреки че бе договорена от коалиционните партньори в редовното правителство с премиер Кирил Петков (декември 2021 - август 2022). Представената от служебния кабинет "стратегическа визия" за развитие на електроенергийния сектор за следващите 30 години не се брои за такава. Законът за енергетиката възлага на парламента да приеме енергийна стратегия, предложена от правителството, за да бъдат определени "основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката".

Заради протестите пък парламентарната Комисия по енергетика отложи гласуването на Пътната карта за климатична неутралност на България с хоризонт 2050 г. за извънредно заседание на 4 октомври - два дни преди парламентът да се разпусне за едномесечна ваканция заради местния вот. В документа е предвидено изгарянето на въглища да спре през 2030 г. - в краткосрочен план, но не по-късно от 2038 г. в дългосрочен.

Това е поредното заиграване със страховете на протестиращите енергетици и миньори, на които правителството обеща значителни социални пакети, в опит да ги усмири. "Навсякъде в Европа стандартните социални пакети са 24-месечни. В България те могат да бъдат за до 36 месеца. Това означава, че един работник (който напусне, бел. а.) би могъл да получи между 140 000 и 150 000 лева", обясни министърът на финансите Асен Василев. Плановете заминават за Брюксел и продължават преговорите с протестиращите, които получиха обещание централите да работят до 2038 г. - "но някои ще отпаднат от енергийната система, защото ще станат икономически неизгодни".

Партньорите на ПП-ДБ в парламента обаче - ГЕРБ-СДС и ДПС, забиха нож на управляващите. Ден преди началото на протестите, от ГЕРБ обвиниха кабинета, че е подготвил да разпредели средствата между близки на ПП фирми. Министър-председателят обеща да бъде прецизирана формулировката за "формален подбор и оценка" на компаниите, заявили инвестиционни намерения. Така недоволството на енергетиците бе подгрято допълнително, а компенсацията от 36 заплати, обявена от финансовия министър, беше договорена на среща между него, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и депутата от ДПС, санкциониран за корупция по закона "Магнитски", Делян Пеевски. Не е присъствал никой от лидерите на "Промяната" или "Демократична България", мандатоносителите на кабинета.

Една политическа сила действа особено активно, при това още от 2022 г., с аргумента, че защитава интересите на работещите във въгледобива - "Възраждане". Партията, чиито антиевропейски и националистически послания са в унисон с руската пропаганда, още м.г. внесе проекторешение в НС да бъдат премахнати заложените в ПВУ ангажименти за 40% намаление на отделяните CO2 от производството на електроенергия до 2026 г., и закриване на въгледобива в България до 2038 г. А след като в петък (29 септември) в Раднево бе изгонен зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов, на закрита среща старозагорските депутати на "Възраждане", синдикалисти и местни кметове са обсъждали "общи действия" - според БНР, ако бъде одобрен предложеният от правителството териториален план за Стара Загора.

Миньорите от въгледобива са последният ударен отряд на профсъюзите, синдикалните бухалки, с които те постигат целите си. Техните протести опазиха замърсяващите производства на Ковачки, също и "Мариците" дори и без сероочистки.

Но страхът да не се превърне Маришкият басейн във втори Пустиняк има основания. България има негативен опит от закриването през 1992 г. на добива оловно-цинкова руда, в който бяха заети близо 14 хиляди души - работници, специалисти, помощен персонал и др., а също и на уранодобива, в който работеха още няколко хиляди. Ликвидацията на затворените рудници глътна милиарди стари левове и се проточи няколко години. Преди това, в опит да бъде спасено ГОРУБСО, са опростени задълженията му през 1992 г., но сривът не спира въпреки държавните субсидии. Обещаната от кабинета на Филип Димитров алтернативна заетост на миньорите така и не се осъществи, а през април с.г. те нахлуха на протести в столицата, предвождани от КТ "Подкрепа". Затварянето на рудниците имаше негативен ефект - икономически, социален, демографски върху Родопите.

Как ще протече енергийният преход във въглищните райони? "Уточнихме да има пълна заетост на хората, които се освободят, в държавно предприятие (което ще се занимава с рекултивация на мините, б.а.)", обясни вездесъщият некоронован говорител на управленското мнозинство Пеевски. Проектът за предприятието, договорено от по-рано със синдикатите обаче не е готов.

По данни на националната статистика за първите три месеца на 2023 г. Стара Загора се нарежда след София и София област със средна заплата от 1762 лева (макар че в "Марица Изток" 2 например средното възнаграждение е два пъти по-високо). При затварянето на въгледобива и ТЕЦ до 2038 г. заетостта в регион Стара Загора ще се съкрати почти наполовина - и заради свързаните с тях други бизнеси, ако не се изгради заместваща заетост. Това може да отключи процеси на емиграция на хора, които не виждат смисъл да се преквалифицират, но и на вътрешна миграция към други райони на България.

Все пак премиерът обеща, че по териториалните планове за справедлив преход може да се преговаря с Брюксел до декември. Но в България никой не вярва в справедлив преход.