Превземането на медиите е една от големите причини за отстъплението на демокрацията в Централна и Източна Европа.

Изборите следващия уикенд в Полша, въпреки разрастващия се скандал "визи срещу пари", който разтърсва сегашната администрация, до голяма степен се въртят около фалшив въпрос от референдума за предполагаемите усилия на ЕС да вкара нелегални мигранти в страната. Ярослав Качински от управляващата в страната партия "Право и справедливост" (PiS) заимства от подхода на своя унгарски колега Виктор Орбан, като раздухва страхове от чужда намеса и използва неформална власт, което оформя тревожен сценарий за качеството на самите избори.

Всичко това се случва на фона на продължаващи съдебни действия от страна на ЕС срещу Полша заради нейното постоянно незачитане на демократичните стандарти и придържане към основните ценности на Европейския съюз.

За първи път миналата година Европейската комисия задейства срещу Полша и Унгария Механизма за обвързване на върховенството на закона в отговор на отстъплението от демокрацията в двете страни. Този нов инструмент има за цел да защити бюджета и финансовите интереси на ЕС в случай на нарушения на върховенството на закона, като например заради системни нередности при обществените поръчки.

В момента Комисията е замразила достъпа до около 30 милиарда евро от структурни фондове от правителството на Виктор Орбан, докато на Полша е с блокиран достъп до над 35 милиарда евро активи за възстановяване от COVID-19. Това, разбира се, представлява действие на ЕС от по-голям мащаб. Тази решимост да се използват средствата като лост, макар и да ново развитие в европейското управление, не е начинът, който вероятно ще принуди "Фидес" или PiS да отстъпят.

Причината е в липсата на политическа воля от страна на Европейския съвет и Европейската комисия за прилагане на правилата.

Както "Фидес" на Орбан, така и PiS на Качински променят правилата на играта по начин, който не е с ясен регламент, за да отстранят опонентите си и да заглушат критиките. Степента, до която и двете администрации са отслабили контрола над властта и са подкопали демократичните институции в своите страни, е малко известна на мнозина в Европа. И това не е изненадващо, като се има предвид, че нито една от тях не използва открито потиснически методи в преследване на целите си: вместо това и двамата лидери инструментализират закона, за да отговаря той на техните авторитарни цели.

Всяка страна постига това по различни начини. В Полша партийното покровителство и шуробаджанащината са основните характеристики на организационния клиентелизъм в страната. Това доведе до безпрецедентен брой роднини и съюзници на PiS, които заеха високи държавни позиции по непрозрачен начин и на свой ред помогна на Качински да поддържа крехката си коалиция.

Докато в Унгария държавните ресурси се разпределят до голяма степен по начин отгоре надолу и са съсредоточени около личната мрежа на Виктор Орбан. Резултатът е пълна монополизация на държавата и ключови икономически сектори. Има общо между двете, тъй като и двете упражняват неофициална власт чрез завладяване на медии и използват влиятелни лица и държавни компании, за да заглушат или кастрират медии, независими от правителството.

И в двете страни националните органи за защита на конкуренцията и политически пленените медийни съвети се използват за укрепване на проправителствените медии - в много случаи чрез одобряване на сливания и придобивания по начин, който облагодетелства правителството. Създаването на Централноевропейската фондация за преса и медии (KESMA) в Унгария през 2018 г. е пример за това и е орган, чрез който 476 медии са прехвърлени към фондация, подкрепяща "Фидес".

Онези, които се опитват да се справят сами или да запазят позицията си, на свой ред стават мишени на правителството. Просто попитайте Золтан Варга, един от последните останали шефове на медиите в Унгария, който е претърпял продължителен период на тормоз от съюзници на министър-председателя и който според съобщенията е бил наблюдаван с шпионски софтуер Pegasus по указание на правителствени служители.

Брюксел отговори, като подкрепи официални институционални промени в европейските директиви. И точно благодарение на разликата между буквата на закона и начина, по който той се прилага, "Фидес" и ПиС разшириха атаките си срещу независими демократични органи в своите страни, без всякакъв страх от последствия.

Например относно регулирането на медиите в двете страни Директивата на ЕС за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) налага официални изисквания, които се прилагат на общоевропейско ниво. Те обаче лесно се покриват от текста на специално проектиран национален закон и в сегашната им форма на практика приличат на упражнение за формално "запълване на кутийки" - както се вижда от конфигурацията и функционирането на Унгарския медиен съвет, който, докато формално придържайки се към изискванията на ЕС, е превзет и пристрастен в дейността си.

Това означава, че както стоят нещата и тъй като демократичният фундамент на тези две страни изчезва, ние се въртим в кръг. И Орбан, и Качински са щастливи да поддържат своята фасада на привързаност към рамката на върховенството на закона на ЕС, като твърдят, че спазват националното законодателство.

На законодателния процес, както беше отбелязано по-горе, обаче липсват основните принципи на демокрацията, тъй като насърчава непрозрачното бързо прокарване на законодателството и злоупотребява с национални консултации и предубедени референдуми за легитимиране на определени мерки.

Следователно позицията на ЕС е неустойчива дотолкова, че разглежда определени аспекти на неформалната власт, но игнорира други. Подбират се отделни проблеми, докато би трябвало да отговаря в абсолютни стойности, и не може сериозно да твърди, че полага всички усилия, за да гарантира, че има стандартизация на ценностите в целия европейски блок.

Мнозина в Брюксел ще изтъкнат аргумента, че ЕС няма достатъчно правомощия, за да се противопостави на отстъплението на демокрацията. Това обаче просто не е вярно.

Той разполага с цял набор от инструменти и не е необходимо да се включва в постоянен "цикъл на създаване на инструменти" всеки път, когато има "гореща точка" в държава-членка нарушител. Той създава свои собствени проблеми, като позволява на мрежова система за де-демократизиране да процъфтява в Полша и Унгария и като поддържа сегашния си, погрешен подход на "капково" подаване на средства при изпълнението на конкретни условия. Това позволява както на PiS, така и на "Фидес" повърхностно да коригират проблемите, докато неформалните системи на властта остават безконтролни и свободни да продължат да атакуват демократичната структура на всяка от двете страни.

Следователно е необходим многостранен и устойчив подход от страна на Европейската комисия, ако Полша и Унгария искат да бъдат върнати от ръба на пропастта. Това трябва да включва

В контекста на завладяването на медиите и регулаторната рамка на ЕС, Комисията трябва да бъде по-конкретна при дефинирането на това що е неформална власт. И трябва да използва много ясните си правомощия по отношение на законодателството в областта на конкуренцията и държавната помощ, за да се намеси - и то с размах - с процедури за нарушение на правилата.

ЕС не може да стои наполовина вътре, наполовина вън от ангажиментите си с правителства, които нямат намерение да играят по правилата на европейския блок.

Съюзът трябва да играе твърдо и да използва всеки инструмент, с който разполага, ако иска да защити демокрацията на тези две страни.