Венецианската комисия одобрява пълното разделяне на Висшия съдебен съвет
Заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев коментира по БНР отправените критики от професионалистите и представителите на академичната общност към предложените промени в конституцията. Заглавието е на "Дневник".
Въпреки критиките, поправките в конституцията продължават по план (хронология)
Истината е, че една част от институциите, представили като цяло негативно становище, са всъщност институции, които ще бъдат засегнати тези промени, ако се случат - ще им бъдат ограничени правомощия, привилегии. Така че не е учудващо, че има неодобрение на проекта за изменение на конституцията. Исторически, дебатите винаги са били ожесточени, имало е много остри критики и сегашната дискусия е едно потвърждение на правилото, че когато има опит за промяна на конституцията, обикновено има бурни несъгласия.
Това е проект, написан от депутати от три парламентарни групи - "Продължаваме промяната" - "Демократична България", ГЕРБ и ДПС. Ние с министъра на правосъдието не сме участвали в този процес по създаване на проекта за изменение на конституцията.
Що се отнася до въпроса, че професионалните организации не го одобряват, включително Съюзът на съдиите, на който аз съм бил член, мога да кажа, че колегите имат право да изразят несъгласие. Аз не съм съгласен с всяка една от техните критики. Например, за разлика от тях аз не виждам драма в евентуалното приключване на единния Пленум на съдебната власт и пълното разделяне на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС) на два отделни съвета. Но това е част от демократичната дискусия.
Главният прокурор не трябва да бъде член по право на прокурорския съвет
Има опасения, че приключването на единния ВСС и разделянето му на два ще бъде противоконституционно, защото според решение на Конституционния съд от 2003 г. това е промяна на формата на държавно управление, която може да се извърши само от Велико народно събрание. Аз съм на друго мнение, защото почти същият състав на Конституционния съд, малко по-късно са написали решение №8 от 2005 г., където казват, че ако промените засягат само балансите вътре в една власт, а не балансите между отделните три власти, това може да се извърши от Обикновено народно събрание.
Истината е, че докато не стигне до Конституционния съд, няма да знаем кой е прав и кой е крив. Това решение №3 от 2003 г. прави необичайно разширително тълкуване на "формата на държавно управление" и не се позовава на никаква европейска конституционна традиция. Това е едно изцяло българско конституционно творчество, с чиято логика не мога да се съглася.
Относно отпадането на указите на президента - това вече е пример, как може наистина да се получи проблем, защото излизаме извън една власт и действително има риск, ако сегашният състав на Конституционния съд следва логиката на решението от 2003 г., да приеме, че такъв тип промяна е противоконституционна, ако бъде гласувана от Обикновено народно събрание.
Но извън това аз лично мисля, че за легитимността на двамата председатели на върховни съдилища и на главния прокурор е по-добре да имаме и такава санкция от президента, който да покаже на обществото, че извън самата съдебна власт има още един орган, който застава зад този избор. А ако върне кандидатурата, да покаже на съдебната власт, че като избран от обществото има възражения срещу този избор.
Намаляването на мандатите може да доведе до увеличаването им - от седем на 10 години. Аз лично не споделям тази идея. На върха на прокуратурата и на съда трябва да бъдат хора, които не трябва от първия ден на техния избор да премислят как трябва да се държат и какви решения да вземат, за да си подсигурят втори мандат. Това става опасно. Първоначално в проекта не е имало такава идея, трябвало е само един мандат да има. В един момент се е появила идеята за втори мандат от 5 години, тоест стават 10. Виждам проблем - неяснотата кой от възложителите кое предложение е направил. Аз съм за това да има по-голяма прозрачност, за да се носи отговорност и да е ясно кой предлага например двата мандата. Не знаем парламентарната група защитава ли това предложение.
Ако този петък се съберат 160 гласа, защото е ясно, че няма да има 180, текат срокове между 2 до 5 месеца до гласуването отново. Така най-рано второто гласуване на промените може да е на 6 декември, а най-късно - на 6 март, когато би трябвало и премиерът Николай Денков да подаде оставка, за да се получи т.нар. ротация с г-жа Мария Габриел. Не вярвам да се стигне до този вариант - в един и същи ден да се правят такива големи промени - както на изпълнителната власт, така и на конституцията.
Има възможност за подобряване на текстовете, те да се премислят по-добре, но да очакваме, че ще бъдат посрещнати с всеобщо одобрение, е абсолютна илюзия. Това се е случвало само в тоталитарните времена. Затова критики ще има до последно.
Имаме предварителна информация за становището на Венецианската комисия - за разлика от много юристи тук, тя напълно одобрява идеята за разделянето на ВСС. Критиците ще кажат: "да, де, ама те не са специалисти по българското конституционно право и не са чели решение №3 от 2003 г." Искам да предупредя тези хора, че бъркат - тези европейски колеги са много добре запознати с това решение на КС. Това им е може би 15-ият доклад по тези теми. Те считат, че разделянето е добро решение.
Венецианската комисия одобрява и идеята за чуждото гражданство, където пък аз самият имам резерви. Но като цяло те имат критични бележки, например в частта за служебното правителство - как да се избира. Аз също имам някои възражения в тази част за промяна в конституцията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.