В продължение на близо 5 часа слушах заседанието на парламентарната комисия по конституционни въпроси, на което се обсъждаше внесения проект за изменения в конституцията. Не присъствах лично, въпреки поканата за това, но изпратих писмено становище на народните представители.

Вчерашната дискусия на първо място не беше дискусия, характерно за която би била размяната на мнения и аргументи. Вчера имаше поредица от представяния на становища като се започне от президентската институция и се завърши с гражданските организации. Никой не обсъждаше пространните изложения на ерудирани и не толкова ерудирани юристи, а всичко влизаше в протокола. Остава надеждата, че членовете на комисията са прочели всички писмени становища, както и че са чули всички устни представяния.

Друго характерното за вчерашното заседание беше и че като изключим вносителите на законопроекта, от името на които говориха Надежда Йорданова и Никола Минчев, всички становища изразяваха виждания против предлаганите промени. Имаше отлики основно по нивото на конструктивност - така например Съюзът на съдиите заяви, че проектът може да бъде поправен. Съюзът на юристите обаче заяви, че проектът страда от толкова пороци, че следва да бъде оттеглен и едва след поправянето им - внесен отново.

Мнозина от институционалните представители бяха силно против предлаганите изменения и това може лесно да бъде разбрано. Заместник главният прокурор при Върховната административна прокуратура (ВАП) беше силно притеснена, че тя би била закрита. Обществена тайна е какво конкретно върши ВАП и не е ли удобно място за удобни прокурори. Съвсем неотдавна, по времето на Иван Гешев, редица прокурори бяха командировани именно във ВАП. Няма информация някой да се е занимал с въпроса каква работа са свършили по времето на тази служба.

Главната инспекторка Точкова говори така добре, макар и със стилистични грешки в употребата на ударения, за Инспектората към ВСС, че оставаше човек да се запита - за същия Инспекторат ли ставаше дума.

Прокурор Николов от Асоцията на прокурорите в България заяви, че прокуратурата в България е една юридическа мечта и не бива да позволяваме да се превърне в кошмар. За съжаление не можах да разбера смисъла на този идиоматичен израз.

Водещият заседанието премина към изслушване на гражданския сектор едва към 18.30 ч. - повече от 3 часа след началото на заседанието. Още след първото становище на колегите от Български институт за правни инициативи направи духовитата забележка, че с напредването на времето фантазията се развихря. Той (Радомир Чолаков) като един Одисей щял да се привърже към мачтата на кораба (иначе казано Конституцията), за да я брани от посегателства. Кое е посегателство и кое изменение - не се разбра, но може би се крие в някакъв подтекст на казаното.

Липсата на сериозна обществена дискусия в истинския смисъл на думата остава крещяща и подобни заседания на водещата парламентарна комисия, колкото и похвални да са в опита да включат най-широк спектър от участници, не могат да поправят това. Препоръчително е водещата комисия да провежда заседания с гости повече от веднъж преди гласуване, така че не само да има достатъчно време за излагане на становища, но и време за самите народни представители да ги осмислят. Заседание от 5 часа и 30 минути с намерение да бъде предложено едва три дни по-късно гласуване в зала не е конструктивен дебат, а повече симулация на такъв.