Предложенията за служебния кабинет в проекта за конституция са проблематични

"Дневник" публикува становището на проф. Екатерина Михайлова, преподавател по история на държавата и правото в Нов български университет (НБУ) по внесения законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, който предстои да бъде гласуван на първо четене в парламента. Заглавието е на редакцията.

Това становище е изработено на базата на внесения законопроект като с направените бележки избягвам да коментирам и давам оценка в политически контекст, а е опит да дам виждането си с оглед юридически аргументи и да поставя дискусионни въпроси, които според мен възникват. Направеното становище е без претенция за изчерпателност относно всички теми, които са засегнати в предложения законопроект.

На първо място следва да се отбележи, че законопроектът в основната си част - темите относно главата съдебна власт - поставя отдавна дискутирани въпроси и представлява опит за тяхното решаване. Въпросите със съдийската независимост, която да предвижда статута на органа, който се занимава с подбора, разпределянето, назначаването, професионалното израстване или прекратяване на пълномощията на даден съдия да се извършва от орган, който е независим от изпълнителната и от законодателната власт са намерили място в проекта.

Законопроектът обаче е навлязъл в полето и на други теми, на които ще се спра по-надолу в това изложение - някои от тях станаха актуални през последните години на политическа нестабилност (служебното правителство), а други са повдигани при предходни конституционни изменения (разширяване на достъпа до Конституционния съд) или са поставяни инцидентно. В този смисъл следва да отбележа, че според мен внесеният законопроект в една своя част съдържа теми, които са поставяни пред обществото в сравнително дълъг период от време и има очакване да бъдат решени и има теми, които "изненадват" с поставянето им за решаването на конституционно ниво.

В следващата част на изложението ще се спра на внесените от народните представители предложения като доводите ми следват от една страна поредността във внесения законопроект, а от друга обединяването на поставените теми:

- Предложението по § 1 за създаването на ново второ изречение чл. 23 следва да се синхронизира и уеднакви терминологично с първата алинея на същия член тъй като в едното изречение е записано - "образованието, науката, културата", а в следващото те са по обратен ред, а подредбата има значение - говори за приоритети и освен това в едното се използва терминът "култура", а в следващото се използва терминът "изкуства".

- Предложенията по параграф §2 водят до извода, че избори ще се провеждат във време, в което мандатът на парламента не е приключил, т.е., ще се осигури непрекъсваемост на работата на събранието. Текстовете, които се предлагат, целят да се минимализира времето, в което страната е без работещ парламент и да не се допуска работата на правителство, което да е без контрол от страна на парламента. Тези предложения според мен са в правилна посока като виждането ми е, че дори самото наличие на служебно правителство в Конституцията се явява в нарушение на принципа, заложен в чл.1, ал.1 от конституцията, че България е република с парламентарно управление. Привърженик съм на отпадането изцяло на института на служебното правителство.

Предложеният текст би създал проблем, когато имаме парламент, при който не са прекратени предсрочно пълномощия, т.е. имаме реализиран пълен мандат от 4 години. Междувременно ще бъде избран нов парламент, който предстои да бъде свикан и конституиран. Според предложената нова ал.4 с конституирането на новоизбраното Народно събрание се прекратяват пълномощията на предишното. Между избора и конституирането има разлика във времето. Така е възможно да се стигне до избирането на парламент преди да изтече мандатът на предходния и тогава според направените предложения ще има в един и същи момент два парламента - на първия предстои да изтече 4 годишният срок и втори, който е избран, но предстои да се конституира. Тук следва да се съобрази практиката на КС - Решение № 5 от 22.03.2001 г. на КС на РБ по к. д. № 5/2001 г., според която - "От този момент (датата на изборите) започва да тече четиригодишният срок, установен в същата норма. Втори, отделен, момент е началото на упражняване на пълномощията на Народното събрание като колективен, структуриран орган, което започва с първото заседание."

- Относно предложението по §3 - отпадането на изискването лице, което има само българско гражданство, да може да бъде избрано за народен представител и по този начин става възможно това да е и лице с двойно гражданство.

Подобно предложение е направено по §8, където се заличава в чл.110 думата "само" и по този начин и членове на Министерския съвет могат да бъдат български граждани, които имат и друго гражданство. Следва да се има предвид, че направеното предложение рефлектира и върху текста на чл. 93, ал.2 - "За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната."

Решаването на този въпрос е добре да отчита практиката на Конституционния съд (КС) и законодателството ни относно разбирането до този момент за "гражданството". На първо място това е Решение № 15 от 1995 г. по к. д. № 21 от 1995 г.: "Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняването на властта. Съмнително е доколко упражняването на властта от лице с чуждо гражданство гарантира нейната независимост. Наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чуждата държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава.

Такъв конфликт на задължения може да възникне при упражняване на законодателната власт, например при гласуването на закон; изпълнителната власт - при вземането и изпълняването на управленски решения; съдебната власт - при осъществяването на нейните функции. Това важи и за особените властнически компетенции, които конституцията предоставя на президента, както и за компетенциите на други органи, например Конституционния съд.

Ето защо единствено българската държава е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни, властнически компетенции от лице, което има друго освен българското гражданство. Поради изложените съображения Конституционният съд счита, че изричната редакция на чл. 65, ал. 1, чл. 93, ал. 2 и чл. 110 от конституцията не изключва правото на българската държава чрез закон да предвиди други случаи, в които чуждото гражданство е пречка за предоставянето на пасивно избирателно право."

Ограничения за гражданството има и на законово ниво - например в Закона за държавния служител - чл.7. Също така по темата има и произнасяне относно законови норми и от Комисията за защита от дискриминация - Решения №80 от 27.03.2013 г. "С недопускането на граждани на трети държави да бъдат назначавани по служебно правоотношение се цели запазване на националния суверенитет при участието на Р. България в единния общ пазар имплементиращ в себе си и свободното движение на лицата (в частност на работници), на територията на целия Европейски съюз, което поставя държавите членки в положение на взаимност при отваряне на собствения си пазар на труда, а както стана ясно по-горе, еквивалентни права въз основа на международните споразумения са предоставени и на граждани на страните членки по споразумението за Европейското икономическо пространство и на тези на Конфедерация Швейцария. Нормата на чл. 7 на Закона за държавния служител е специална разпоредба в която в закон е предвидено различно третиране на лица с различно гражданство, обективно оправдано, пропорционално и необходимо, въз основа на подробно анализираните по-горе основания.

Поставената тема не следва да се смесва с европейското гражданство - виж Решение № 3 от 2004 г., к. д. № 3 от 2004 г.

- Предложенията по §5 - създаването на нов текст чл. 91б относно регулаторните и контролни органи. Споделям добрата идея да се създадат на законово ниво предпоставки, които да направят тези органи независими още на ниво избор, но концептуално имам възражение - предложението според мен е за текстове на закони, а не за конституционна разпоредба. Именно на законово ниво следва да се гарантират и европейските изисквания за членове на независимите регулатори - те да бъдат назначавани въз основа на обективни, прозрачни и публично оповестени критерии.

Появата на такъв текст в конституцията поставя въпроса защо за тези органи има на конституционно ниво подробно изброени, но не много ясни изисквания, а за други конституционни органи такива изисквания липсват - напр. КС, БНБ, Сметната палата и др.

Разписаното изискване за ограничаване на броя на мандатите не дава яснота за кои органи се отнася. Навсякъде, където на законово ниво има въведени ограничения за мандатите, те са посочени изрично за съответния орган. В проекта няма яснота за кои органи ще има допълнителни изисквания и за кои - не, а това е и невъзможно - те са създадени със закон и във времето могат да се променят на законово ниво.

Предложението по ал.2 на чл.81 не може да се приеме - текстът на конституцията е изричен - другото мнозинство от обикновеното трябва да бъде изрично посочен в конституцията. Ако се приеме такъв текст, то той се явява в колизия с основния текст за мнозинствата, с които се вземат решенията от събранието - чл.81, ал.2 от конституцията.

Във всички случаи, в които конституцията е предвидила абсолютно или квалифицирано мнозинство за вземане на решения, то това е направено изрично - виж. чл.22, ал.2; чл.85, ал.2; чл.89, ал.1; чл.101, ал.2; чл.130, ал.3 и др.

- §6 - Предложения, които се отнасят до служебното правителство - според мен те повдигат няколко въпроса:

А. В действащата норма президентът с един указ назначава министър-председател и състав на правителство. От направеното предложение следва изводът, че ще се издадат два указа - веднъж за назначаването на министър-председател, а след това за състав и структура на правителството. Предложената процедура явно се опитва да следва логиката на парламентарно излъченото правителство. От тук следва изводът, че президентът би следвало да издаде указ за състав и структура на служебното правителство каквото и да му предложи служебният министър-председател. Подобно решение е най-малкото нецелесъобразно - напълно възможно е да има предложения за някои членове на кабинета от страна на министър-председателя, които президентът да счита за неподходящи, а дори и в разрез със законите и въпреки това държавният глава да не може да повлияе на кандидат министър-председателя.

Въпрос, който според мен възниква, е и при хипотезата, при която президентът не назначава предложения състав и структура на служебно правителство и парламентът избира правителство - избраното от НС "служебно правителство". Ако приемем, че министър-председателят е назначен от президента, то това "служебно правителство" е съставено веднъж с указ на президента, а втори път - с решение на парламента - за структура и състав.

Е ли едно такова правителство "служебно" по смисъла и логиката на тази институция, заложена в конституцията? Няма отговор и на това какво се случва ако не само президентът, но и парламентът не санкционират с утвърждаване предложеното от служебния министър-председател правителство. И още - ако министър-председателят е този, назначен от президента, а структурата и съставът от парламента, то това предложение е в противоречие с чл. 84, т. 6 от конституцията - Народното събрание избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет.

Б. Предложенията относно това кой може да е министър-председател на служебното правителство са политически и юридически проблематични:

• председателят на Народното събрание (НС): това е ярка политическа фигура, което се разминава с идеята за служебно (неутрално) правителство и със статута на лицата от останалите две предложения. Следва да се има предвид, че ако се възприеме действащият председател на НС да се назначи за служебен министър-председател, то той попада в хипотезата на чл.65, ал.2 от конституцията, а именно, че кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението ѝ след регистрацията си. Следователно председателят на НС, който става министър-председател ще е изправен пред избор дали да остане като такъв или да се кандидатира за народен представител. - Решение № 16 от 1997 г. по к. д. № 8/1997 г. - "Изразът "прекъсват изпълнението" по смисъла на чл. 65, ал. 2 от конституцията означава, че кандидатът за народен представител след регистрацията си запазва заеманата от него държавна служба, но не упражнява функциите ѝ."

• председателят на Конституционния съд: Направеното предложение влиза в колизия с чл. 147, ал.5 конституцията - "Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.". Ако все пак подобна разпоредба се приеме то трябва да има яснота, че председателят на КС, който приеме да стане служебен министър-председател, ще попадне в хипотезата на чл. 148, ал.1 т.5 - "Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при: несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5.".

• управителят на Българската народна банка също ще се окаже в състояние на несъвместимост макар и на законово ниво - чл.12 от Закона за БНБ.

- Предложения, свързани със съдебната власт:

А. Всяко от направените предложения в тази част, която се отнася до съдебната власт, трябва прецизно да се анализират в посока на двете тълкувателни решения на КС - Решение №3 от 2003 г. по к.д. №22 от 2002 г. и Решение №8 от 2005 г. по к.д. №7 от 2005 г., които са свързани с даването на отговор дали направените предложения не навлизат в полето на ВНС:

• Премахване на Пленума на ВСС и създаването на два отделни съвета - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет;

• Предвиждането на възможност за втори мандат;

• Създаването на новия орган - Прокурорски съвет, досега не е предвиден в конституцията и така прокурорите и следователите остават извън ВСС;

• Отнемането на възможността на президента да назначава и освобождава от длъжност председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор.

Решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 ОТ 2002 г.: "Промяна е също така, ако например председателите на Върховния касационен (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) или главният прокурор се избират от Народното събрание или се назначават от неговия председател или от Министерския съвет, а съдиите, прокурорите и следователите се назначават, преместват, повишават или уволняват не от Висшия съдебен съвет, а от друг орган

Промяна ще има и в случай, че Върховният касационен или Върховният административен съд поемат дейностите на Конституционния съд, който е извън съдебната система. Същото ще е и ако президентът, конституционните съдии или висшите конституционно установени длъжности в съдебната власт запазват постовете си пожизнено, както и ако се отмени или измени броят на мандатите им или тяхното времетраене Такива промени не са в правомощията на обикновено Народно събрание."

Решение №8 от 2005 г. по к. д. № 7 от 2005 г.: "Промени в конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, във връзка с първите четири питания в искането, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата - правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт."

Б. Създаването на два отделни съвета - един за съдиите и втори за прокурори и следователи е стъпка на правилна посока. Премахването изцяло на Пленума създава проблеми: бюджетът на съдебната власт; организиране квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; решаване на общи за съдебната власт организационни въпроси; управляване на недвижимите имоти на съдебната власт, промени в съдебната карта и др. Според чл. 117 - Съдебната власт е независима и има самостоятелен бюджет. Съдебната власт в България се състои от три системи - съд, прокуратура, следствие, т.е., бюджетът е на цялата съдебна власт, както и имуществото и др. Решение № 4 от 2004 г. разяснява смисъла на самостоятелния бюджет.

Ако се запази съществуването на Пленума, отпада и един от рисковете за атакуване на промените, че се извършват от обикновено, а не от Велико народно събрание (ВНС).

Тъй като в проекта е предвидено премахването на Пленума и е пропуснато в разработените текстове при описването на правомощията на двата съвета, трябва да се добавят разпоредбите от чл.84 т.16 на конституцията - "изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд за прилагането на закона и за дейността на съдилищата", съответно "изслушва и приема годишните доклади на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи."

Венецианската комисия одобрява пълното разделяне на Висшия съдебен съвет
В. Относно ВСС - законопроектът предвижда разпоредби, които да утвърдят съдийската независимост чрез създаването на такъв статут на органа, който се занимава с подбора, разпределянето, назначаването, професионалното израстване или прекратяване на пълномощията на даден съдия, който да го превърне в такъв напълно независим от изпълнителната и от законодателната власт. Поради това правилно е предвидено повече от половината от заседаващите да са съдии, както и мнозинството на членовете да се избират от съдиите от различните нива на съдилищата, а тези от Народното събрание да са малцинство. По този начин новата редакция на чл.130 ал.1 отговаря на изискванията на Европейска харта за статута на съдиите.
В предложената редакция на конституционно ниво е регламентиран "прекият избор" на членовете на ВСС от съдиите, което явно е с цел да се уреди съдийското самоуправление, но практиката показа, че и прекият избор също води до дефекти. Не е ли по-добре да се остави конкретизацията на избора на законово ниво, което дава възможност за по-голяма гъвкавост?
Новите изисквания на втората алинея на чл.130 поставят нови изисквания за членовете, които се излъчват от парламента, като най-същественото е това, че не може да се избират за членове ва ВСС лица, които заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на избора. Предложението явно цели отварянето на съвета, което е стъпка в правилна посока. Смятам, че текстът за това, че "представители на обществеността и на професионалните организации могат да дават становище за кандидатите и да наблюдават процеса" е пожелателен и няма място в Конституцията, а следва да се уреди а законово ниво. Освен това наново тук бих изтъкнала аргумента си, който съм направила и по-горе - трябва да има синхронизация в текстовете и да не се създава дисбаланс ( за едни органи има обсъждане, за други няма и т.н.).
Г. Прокурорският съвет - предвидените разпоредби променят съществено начина на формирането му и за разлика от съдийския съвет тук действащите магистрати се явяват в малцинство на тези, които се избират от парламента и за които се изисква да не са лица, които заемат длъжността на прокурори и следователи към момента на избора. Опасенията от този начин на създаването на този орган са, че политическото влияние в съвета може да се пренесе чрез избора в Народното събрание и вносителите трябва внимателно да премислят и прецизират текстовете.
Главният прокурор не трябва да бъде член по право на прокурорския съвет
От друга страна следва да се има предвид Препоръка REC(2000)19 на Комитета на министрите до страните членки по ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие (Приета от Комитета на министрите на 6 октомври 2000 г. на 724-та сесия на представители на министрите), според която: Т.11. Държавата трябва да вземе подходящи мерки, за да осигури на прокурорите възможност да изпълняват своите професионални задължения и отговорности без неоправдано вмешателство и без да рискуват да поемат неоправдано гражданска, наказателна или друга отговорност.

Обаче прокуратурата следва периодически и публично да се отчита за дейността си като цяло и особено за начина, по който осъществява своите приоритети.

Д. Намаляването на срока на мандатите както на председателите на ВКС, ВАС, главния прокурор, така и на членовете на ВСС е добро решение, но предложението да има възможност за втори мандат е неприемливо. Ако текстовете останат в същия вид това ще доведе до възможност едни и същи лица за дълъг период от време да заемат съответните длъжности и да обсебват голяма власт вътре в системата.
Е. Главният прокурор - отпадането на сега действащата разпоредба на алинея втора на чл.126 цели отпадането на неограничената власт, която в момента има главният прокурор и премахването на централизацията и единоначалието в тази система на съдебната власт и е стъпка в правилна посока.

Новата редакция на алинея втора на чл.126, ал.2, според която главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура, но не е и на прокуратурата смятам, че следва да се прецени и в посока дали не се създава риск за превръщането на местни административни ръководители, които без ръководител на централно ниво, да станат безконтролни.

Освен това съвсем нормално е главният прокурор да е административен ръководител на прокуратурата въобще. Тя е йерархично изградена структура. Следва да се има предвид и Решение № 1 от 2022 г. на КС по к.д. №17 от 2021 г. - "председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са административни ръководители".
В предложението по чл.130б, ал.3 подробно е разписана процедура за разследване и повдигане на обвинения пред съда от специален прокурор, която е в съответствие с направените законови промени. Нормата освен подробна не е съвсем ясна и поради това смятам, че може да бъде формулирана най-общата рамка като се запише, че процедурата се определя със закон. Ако остане настоящият текст, може да се стигне и до тълкуване какво има предвид конституционният законодател под термина "специален прокурор"?
Относно отнемането на правомощието на главния прокурор за сезиране на КС по всички въпроси съм взела становище по-долу, но считам, че това е не добро решение.
Ще се вържат ли вносителите на промените в конституцията "като Одисей за мачтата"
Ж. Надзорът за законност на прокурора
С направеното предложение в §9 се изменя т. 5 на чл.127: "В случаите, определени със закон, участва в граждански и административни дела за защита на правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни лица и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила" и отмяната на т.6 - в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела силно се стеснява полето на дейност на прокуратурата по граждански и административни дела. Т. е., с направено предложение става възможно участието на прокурор само при защита на малолетни и непълнолетни лица и лица, които се нуждаят от защита и втората хипотеза - при "значим обществен интерес". Този термин може да доведе до лична и субективна преценка на прокурора, което създава рискове. Затова тази преценка е била отнета от прокурорите през 1997 г. и е възложена на закона. Впоследствие обаче се връща старата практика - на субективната преценка.

Следва да се има предвид, че в десетки закони в момента е предвидена дейност, която се извършва от прокуратурата и ще трябва да има отговор кой ще поеме тези функции. Например: Закона за политическите партии; ЗЮЛНЦ, Търговския закон и др.

Може би има основание за преосмисляне дали не трябва да се запази текстът на т.6 - "В предвидените със закон случаи, участва в граждански и административни дела".
Следва да се съобразят и мотивите на Решение №3 от 2003 г. на КС тъй като в тях надзорът за законност се разглежда и като част от разделението на властите:
"Конституционният съд е имал вече възможност да посочи, че "при първичното деление учредителната власт поверява самостоятелни функции на различни титуляри на власт - законодателната на Народното събрание, изпълнителната на Министерския съвет и министрите, а съдебната на съдилищата, прокуратурата и органите на следствието. Същевременно учредителната власт формира чрез вторично хоризонтално деление в конституцията балансите и средствата за взаимно възпиране между учредените власти. Така всяка институция получава правомощия, извън първичния си домен на власт, предназначени да възпират действията на институциите - титуляри на първичното разделение на властите, когато те излизат извън пределите на властническите си функции. Целта е да се гарантират конституционно установените правомощия и основни права" (Решение №2/2008 г. по к.д. №1/2008 г.; Решение №6/1993 г. по к.д. №4/1993 г.). Конституционните граници на властването са ключова характеристика на съвременната демокрация и изискват придържане към върховенството на правото.
Възложената от конституционния законодател основна задача на прокуратурата, която се осъществява чрез способите, установени в основния закон по отношение на актовете и действията на органите на изпълнителната власт, е проявление на този регулиращ и балансиращ механизъм при осъществяването на държавната власт. Особено значение има контролът/надзорът за законност, който съдебната власт (чрез органите) упражнява спрямо изпълнителната, доколкото именно тя най-често е склонна да навлиза в полето на дейност на другите две власти."
З. Президентът и съдебната власт
Правомощията на президента спрямо съдебната власт се изразяват в настоящата конституция само в два случая - чл.129, ал.2 и при помилването. С предложението да отпадне чл.129, ал.2 смятам, че се нарушава балансиращата функция на президента.
Освен това предложението би трябвало да се преосмисли и в посока дали това предложение не навлиза в полето на ВНС.
Решение на КС № 6 по к.д. № 3 от 2012 г.: Президентът черпи своите правомощия направо от Конституцията, "които се отнасят до домена на всяка една от разделените власти. По този начин Конституцията очаква от него да гарантира баланс между трите власти.".
Решение № 6 по к. д. № 3 от 2012 г.
Конституцията отрежда на държавния глава консолидираща роля в конституционно установената система на държавното управление, който стои редом с другите натоварени от конституцията с упражняването на законодателна, изпълнителна и съдебна власт висши държавни органи, без да може да се ангажира и идентифицира в същото време с някоя от тези три власти. Президентът е самостоятелен държавен орган и черпи своите правомощия направо от конституцията. Основният ни закон му предоставя както присъщи с оглед на неговия правен статус правомощия, така и правомощия, които се отнасят до домена на всяка една от разделените власти. По този начин конституцията очаква от него да гарантира баланс между трите власти
Решение № 2 от 2002 г. по к.д. № 2 от 2002 г.
Според чл. 129, ал. 2 от конституцията председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет. Разпоредбата се намира в главата "Съдебна власт", което е израз на последователно провеждане на принципите за разделението на властите и за независимостта на съдебната власт. В същото време, както е посочено в цитираното Решение №13 от 1996 г., "президентът има компетентности, насочени към другите власти, например в чл. 129, ал. 2 от конституцията по отношение на съдебната власт". Използваният подход цели да се открои качеството на ръководители на тримата висши магистрати от качеството на практикуващ магистрат и да му придаде допълнителна тежест и престижност.
Конституцията установява споделена компетентност на президента с Висшия съдебен съвет, аналогична с тази при издаване на указите по чл. 98, т. 6 и чл. 100, ал. 2 от конституцията
Решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г.
Във формата на държавно управление се включват и възложените от конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
И. Министърът на правосъдието
С предложенията по §11, с който се създава нов чл.131 се стесняват реално част от правомощията на министъра, които в момента има по силата и на решенията на КС. С предложената редакция, която явно цели пълната независимост на съдийското самоуправление, министърът на правосъдието няма да може да предлага председателите на ВКС и ВАС, няма да може да предлага предсрочно освобождаване на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС, няма да може да прави и предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, а единствено за освобождаването им от длъжност. Смятам, че това не създава предпоставки за балансираност във взаимоотношенията между властите.
Смятам, че следва да се прецени това правомощие с оглед Решение № 1 София от 2022 г. по к. д. № 17от 2021 г. на КС: "Разпоредбата на чл.130в от конституцията включва и възможността министърът на правосъдието да прави предложения до Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията
Традиционно от създаването на Третата българска държава министърът на правосъдието има правомощия, касаещи органите, осъществяващи правораздаване, без с това да се накърнява принадлежността им не към изпълнителната, а към съдебната власт. Тази законодателна практика се запазва в устройствените за съдебната власт закони трайно до днес независимо от организацията на съдебната власт и промените по отношение на статута на съдиите, прокурорите и следователите. Особената роля на министъра на правосъдието като връзка между изпълнителната и съдебната власт и нейната значимост е и причина този министър да е единственият член на правителството, освен министър-председателя, който е предвиден на конституционно ниво."
К. Инспекторат на съдебната власт
Относно чл.132а., ал.3, според който инспекторите придобиват право на пенсия и могат да се пенсионират по ред определен със закон смятам, че мястото му е в Закона за съдебната власт (ЗСВ), а не в конституцията. Така е с пенсиите на конституционните съдии, които са уредени на законово, а не на конституционно ниво - Закон за КС - Чл. 10, ал.4: "Съдиите от Конституционния съд имат право на пенсиониране след изтичане на мандата им независимо дали са навършили пенсионна възраст и без да прекратяват осигуряването си другаде, както и на обезщетения в размер до двадесет месечни възнаграждения по ред, определен с Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд.". Няма логика само за един от конституционните органи въпросът за пенсионирането да се урежда на конституционно ниво, а за оставалите - на законово.
• Предложения свързани със сезиране на Конституционния съд
Принципно подкрепям идеята за разширяване на достъпа до Конституционния съд. Направените предложения повдигат някои въпроси, на които ще се спра:

На първо място смятам, че не е добра идеята за ограничаване на правомощията на главния прокурор до сезирането на Конституционния съд само с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, т.е. отнема му се възможността да сезира КС и по другите въпроси, предвидени в конституцията. Това ограничение ще затвори един от пътищата за достигане на определени въпроси до КС.

Бих желала да посоча като пример действия от страна на главния прокурор по к.д.№10 от 2009 г. и к. д. №9 от 2009 г., при които именно по искане на главния прокурор се стига до преразглеждане на изборните резултати относно избора за народни представители. Това правомощие на КС по обективни, а и политически причини, трудно може да се осъществява от колективните субекти, които имат правото за сезират КС. Това е причината заинтересованите лица, които биха търсили сезиране на КС по чл. 149 ал.1 т.6 и 7, да се обръщат към еднолични органи, които имат такива правомощия, а такива са единствено в настоящия момент президентът и главният прокурор.
Второто предложение в §14 предвижда всеки съд да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело като в този случай, съдът спира производството по делото до произнасянето на Конституционния съд. Според мен следва да се създаде един общ текст за сезирането от страна на съда, в това число от ВКС и ВАС, като се използва съществуващата разпоредба на чл.150, ал.2, по която има практика и яснота за приложението ѝ, но се разширят субектите, които могат да внасят въпроса пред КС.
Съюзът на юристите в България: Оттеглете проекта за промени на конституцията
Третото предложение е гражданите и юридическите лица да могат да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон при условия и ред, определени в закона и в правилника на Конституционния съд.
Предложението поставя множество въпроси:
На част от държавните органи - омбудсман, Висш адвокатски съвет и главен прокурор (ако се приеме направеното предложение за главния прокурор) са ограничени правата им за сезиране на КС само до установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. С направеното предложение всеки гражданин и юридическо лице ще може да иска установяване на противоконституционност на закон, независимо дали се нарушават права и свободи или има някакво друго основание за противоконституционност. Така се получава дебалансираност в конституционните текстове, нещо повече и омбудсманът, и членовете на Висшия адвокатски съвет, и главният прокурор ще могат да се възползват от предлагания нов текст като физически лица.
- Много е рисково да се остави да се уреждат в закон и правилник условията и редът, по който ще може да се сезира КС без ясни критерии за това. Всяко парламентарно мнозинство може да променя условията и реда - да разширява или стеснява достъпа до КС. Най-малкото условията и реда за сезиране могат да се оставят да се уреждат в правилника на Конституционния съд. Правилникът на КС е подзаконов нормативен акт, който се създава на основание § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за КС - "Конституционният съд приема правилник за организацията на дейността си" и няма място в конституционни текстове. Не би следвало да се прави аналогия с Правилника на НС, който присъства в 4-те български конституции и представлява особен нормативен акт със силата закон и е свързан исторически и юридически с парламентарната автономия и който се приема законодателния орган.
Би следвало, ако остане този ред на сезиране на КС, да се очертаят най-общо критериите на конституционно ниво.
- Относно предложението на националния празник бих отбелязала само, че до сега в нито една от българските конституции не присъства подобна разпоредба, която да се отнася до това кой да е националният празник. Въпросът е политически, а не юридически.