Има голямо разнообразие от възможности, които съществуват, откакто "Хамас" превзе Газа преди повече от 15 години от палестинската власт, включително всичко между тези опции:

Към момента на публикуване (на този материал - бел. ред.) най-малко 150 израелци са били убити и над 1100 ранени (вече над 600 убити и 2000 ранени - бел. ред.) и след като "Хамас" изстреля над 2000 ракети и нахлу в Южен Израел и пое временен контрол над около 22 гранични общности - без аналог от десетилетия - общото предположение е, че кабинетът по сигурността ще трябва да отиде по-далеч от вариант четири, за да възстанови възпирането.

Въпреки че през 2014 г., в хода на 50-дневен конфликт, Израелските сили за отбрана извикаха 80 хил. резервисти, а инвазията в Газа и въздушните удари убиха около 2000 палестинци, около 50% терористи от Газа, малцина членове на широката общественост осъзнават, че мъничка част от тези войници са влезли в Газа, и то основно едва на няколко километра от границата. Това същевременно бе само малка част от силите на "Хамас" и "Ислямски джихад" и ги остави и със значителни ракети и оръжия, въпреки че всички или повечето от тунели за атака бяха унищожени.

По това време Израелските сили за отбрана и кабинетът се страхуваха да навлязат по-дълбоко в Газа, за да навредят още повече на "Хамас" въз основа на оценките, че 500-1000 войници може да бъдат убити в усилията.

Газа е силно опасана с мини и дрyги и колкото по-дълбоко навлизат сухопътните сили на армията, толкова по-малко въздушната мощ осигурява предимство поради градската обстановка и обширните тунели (армията елиминира значителни части от вътрешните тунели в Газа през 2014 г. и 2021 г., но обширните тунели остават.)

След като израелските загуби можеха да бъдат поддържани ниски - около 70 бяха убити, предимно войници, през 2014 г. - кабинетът смяташе такава загуба на живот на войници за неоправдана.

Но с много по-големия брой израелски цивилни жертви сега и демонстрацията на "Хамас", че е готова да нахлуе и че в този момент не е възпрепятствана от израелската сила, се очаква готовността на кабинета за загуби от армията с цел възстановяване на възможността за възпиране или да свали "Хамас" да бъде много по-висока.

Измежду трите оставащи варианта обаче изборът е труден от гледна точка на сигурността.

Премиерът Бенямин Нетаняху е обмислял по-мащабни операции, но никога не е обмислял повторно завладяване на Газа, разглеждайки подобен ход като обратно потапяне на Израел за постоянно в партизанска война в неблагоприятна обстановка.

Това оставя като двата най-вероятни варианта свалянето на "Хамас" и замяната ѝ или с Палестинската власт, или с някаква мултинационална сила.

Освен ако дадена държава не е била изцяло подкрепяща мира, всяка многонационална сила в района в даден момент е била изтласкана отвъд възможностите си или желанието на родните страни да пожертват собствената си кръв, независимо дали става дyма за силите на ООН, изтласкани от Синай от Египет през 1967 г., UNIFIL (мисията на ООН в Ливан - бел. ред.), която не успя да попречи на "Хизбула" да изгради арсенал от 150 хил. ракети в Ливан или друг слyчай.

Друг проблем с този вариант е, че "Хамас" се смята за по-малко лош от "Ислямски джихад" или "Ислямска държава", две групи, които биха могли да поемат контрола над Газа, ако армията отслаби "Хамас", но не успее да ги елиминира.

Израел все още може да предпочете този вариант, тъй като може да задържи "Хамас" по-дълго, вместо просто да нанесе дълбок удар, колкото и дълбок да е той, дори ако след него "Хамас" може по-късно да си върне контрола.

Още една вариация може да е смесица от многонационален контрол на Палестинската власт, Израел и многонационален контрол на силите, с някакъв вид разделение на трyда между проблемите на сигурността и управлението.

Невъзможно е да се предвиди как ще работи това, тъй като никога не е било изпробвано, но всички проблеми с другите опции могат да влязат в действие и тук.

Въпросът е дали Израел би могъл да удари достатъчно дълбоко, за да предотврати повторение на инвазията в събота. До нахлуването цялото израелско разузнаване предполагаше, че "Хамас" никога няма да рискува с такава агресивна операция и мислеше, че най-лошият сценарий може да е да атакува едно или две близки села за няколко часа.

Дори по отношение на този сценарий израелското разузнаване смяташе, че "Хамас" няма желание за подобно нещо, тъй като не бе участвала в последните няколко кръга на битките между Израел и "Ислямски джихад" в Газа.

Как биха могли израелските сили да са сигурни, че един дълбок удар, който обаче остави "Хамас" начело, няма да завърши с нов кръг от ракети или ново нахлуване след една или пет години? Освен това 500-1000 смъртни случая на армията все още са вероятен страничен продукт от такова нашествие и то ще дойде без да бъде на друг нов владетел, който поне може да стабилизира нещата.

Изводът е, че причината кабинетът да не изпълни нито една от тези опции е, че всички те имат огромни недостатъци и непредсказуеми предимства.

Но с четири повикани дивизии резервисти е вероятно кабинетът най-накрая да избере една от тях, сега, когато гърбът на Израел наистина беше притиснат до стената.