Вероятността Ваня Григорова, кандидатката на обединената левица, да отиде на балотаж срещу кандидата на т. нар. градската десница в София - Васил Терзиев, никак не е малка. Най-ясен знак за тази възможност е разликата под един процент, с който Григорова изостава от кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, според проучването на "Алфа рисърч". Дали действително ще се класира на балотажа зависи от степента на мобилизация на електората на основните претенденти за кметското място в София. Сигурно е обаче, че Григорова няма потенциал да генерира протестен вот срещу сегашния корупционен модел на управление на ГЕРБ в София, който да прелее и в наказателен вот.

Това е и основният минус в електоралния потенциал на Григорова при явяване на балотаж. Само на пръв поглед е парадоксално, че след три мандата на Йорданка Фандъкова и превръщането на феномена "ремонт на ремонта" в истинската емблема на София, желанието за истинска промяна е по-слабо в сравнение с 2019 г. Тогава позиционираната в лявото, но по-скоро - популисткото ляво, Мая Манолова постигна отличен резултат не само заради силната си кандидатура, но до голяма степен защото мнозина виждаха в нея ролята на инструмент за отстраняване на ГЕРБ от властта в столицата. И да не забравяме - 2019-та беше предходната година на мощните протести срещу Борисов и Гешев.

Сега няма такава ситуация, най-вече защото основният актьор, асоцииран донеотдавна като алтернатива на ГЕРБ - "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), е обезличен в тройна коалиция с ГЕРБ и ДПС. Затова и кандидатурата на Терзиев, който макар да е лидер в проучванията, не предизвиква масов възторг. В същото време Григорова е прекалено "червена" и "комунистка" за либералната общност. Ако Хекимян отпадне от битката на първия тур, симпатизантите на ГЕРБ и КОД, който издигна Вили Лилков - макар че всички те са припознали "Промяната" за основен враг, надали ще гласуват за Григорова. Защото антикомунизмът им, често примитивен, ги кара да мразят лявата кандидатка.

Да не говорим за недопустимите за немалко "демократи", включително от либералния лагер, расистки подмятания по неин адрес. Не вярвам някои дешифрирани като прокремълски позиции на Григорова да играят съществена роля в оценката за нея, защото става въпрос за местни избори. Част от електората на "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН) - партии, чийто враг №1 също е ПП, би подкрепил Григорова, но вероятността да си останат вкъщи също не е малка.

По-съществената пречка за нея - и за достигане на балотаж, и за силно представяне на него, е че в София, както и в България като цяло няма модерна лява вълна или силни протестни настроения в този спектър, каквито през миналите години наблюдавахме със "Сириза" в Гърция, "Подемос" в Испания, "Неподчинена Франция" на Меланшон във Франция. Въпреки голямото социално неравенство и ниските доходи в България, медийно-политическият дискурс е такъв, че не позволява формирането на осъзната от по-широки, разнородни слоеве лява мобилизация. Затова, въпреки че кандидатът за кмет на обединената левица в София използва по-остър ляв речник, който за мнозина либерали звучи архаично комунистически, чуваемостта на тези послания е сравнително слаба. А може би Ваня Григорова и хората около нея загряват за нов, по-радикален ляв политически проект след местните избори?