Лампичката ни светна още когато от партия, известна с обръчи от фирми, открито заявиха, че машините вече не са нужни и предлагат купуване на скенери. Още тогава трябваше да престанем да упорстваме и просто да се съгласим с волята им. След това разбрахме, че всяка съпротива срещу волята на силните на деня няма как да се случи при тези слаби или превзети институции, които на хартия би трябвало да защитават интересите и правата ни.

България е страна, известна по света с уникална култура и природа, но и с още по-уникална изборна практика. Единствената устойчива линия, която следва тази практика, е, че е напълно непредвидима.

Като общество отдавна свикнахме, че Изборният кодекс (ИК) се дописва на последни заседания на разпуснати парламенти, свикнахме, че може да бъде и първа точка в дневния ред на парламенти без хоризонт, които бързат да си проправят път към преизбиране. Не чрез работа за обществото, а чрез промени в начина на собственото им излъчване, промени на изборните технологии и правила.

От 2014 г., когато за пръв път започнахме да експериментираме с машини у нас, администрацията, експертната общност и обществото ни извървяхме много дълъг и криволичещ път и научихме много неща.

Все пак машините бяха въведени, дори се прие задължително гласуване с машини в секции с над 300 избиратели по списък. Основен плюс на машините е, че пестят време на гласоподавателите, позволяват лесно маркиране и отчитане на преференции.

Някой ден може да имаме и множествена преференция, с възможност изцяло да пренареждаме листите с кандидати - кошмар за всяка партийна централа, понеже е ефективен метод за борба с предварителни и задкулисни уговорки, както и продажба на избираеми места. Понеже тази лелеяна от мнозина мечта едва ли ще се случи скоро, нека отново се върнем в реалността.

Друго преимущество на машините е, че позволяват да се гласува на няколко избора едновременно, без да оставя огромна екологична следа от печатането на огромен обем бюлетини. Отделен проблем е, че по закон бюлетините не се рециклират, а се изгарят.

При добро желание от страна на законодателите и с правилна координация за съхранение по места, машините биха станали практичен инструмент за провеждане на национални и местни референдуми по различни въпроси. Отново, отделен въпрос е, че референдум в България се организира много трудно, а практиката показва, че резултатите не водят до нищо.

Депутатите са имали възможност да бъдат запознати с характеристиките на машините и добре знаят, че местните избори са най-сложни за отчитане и администриране и че именно там машините биха показали смисъла от въвеждането им. Това в допълнение към близо половин милион незачетени гласа на хора, които лично са отишли да гласуват поради липса на друга възможност в България, но гласът им няма да бъде отразен. Има ли учудени защо се решава да се въведат машини за всички видове избори освен за местните без никакви сериозни логически аргументи за това.

Все пак - при една от 24-те кръпки на ИК, през декември 2022 г. се прие съвсем разумното решение машините, в които инвестирахме толкова много обществени ресурси, да бъдат използвани там, където биха били най-полезни, а именно местни избори.

Понеже ЦИК е постоянна структура с министерски възнаграждения дори когато няма избори, с непроменен състав от 2021 г. и с опит от много поредни избори, Изборният кодекс не е кърпен след декември, а президентът насрочи изборите възможно най-рано, нямаше причина за съмнения относно технологиите и процедурите на тези редовни избори.

Е, да, ама не. Някой някъде в дълбоката държава беше решил друго.

С уникалната си позиция на абсолютен монополист фирмата успя да получи доста над предвидения бюджет, а ЦИК, притисната да изпълни закона, поиска от финансовото министерство картбланш за увеличени разходи по обезпечаването на машините, който моментално получи. И така, машини ще има!

Ура! - ревнаха почитателите на тази технология - а те не са никак малко. Доста над половината избиратели избраха да гласуват на машина въпреки цялата дезинформационна и антикампания, както и опитите за нов "Костинброд" с информации за "неизвестни" машини в склад на летището.

Изборите приближаваха и изглеждаше, че всичко е под контрол, както ни уверяваха периодично от ЦИК на редовните си брифинги всеки вторник от 14:00 - където казваха как всичко е наред, а журналистите рядко имаха допълнителни въпроси към говорителката на комисията.

Броени дни преди изборите се уговарях с известна наша журналистка от електронна медия за темите в деня на изборите и не на шега допуснах, че до неделя сутринта ще се появи "новина", която напълно да измести фокуса от всичко останало. Дадох и пример с Костинбродската афера, която, макар че се отрази пагубно върху доверието в изборите, не доведе до ефективно наказани. Замесените в нея все още се изживяват като политици, някои на най-високи държавни постове.

Не се наложи да чакаме до неделя. В петък малко преди края на работния ден информационните агенции изригнаха с новината, че ДАНС е докладвала за сериозен пробив в процедурите относно сигурността на машините за гласуване.

Както по-късно стана ясно от достъпната част на документа, "тази информация може да доведе до недоверие в машините за гласуване". Не е секретна, но е чувствителна.

Отговорно и държавническо поведение от страна на получателите би подсказало назначаване на проверка с покана към експерти с авторитет, които да разкажат какво наистина стои зад описаната ситуация, и вземане адекватни мерки. Нищо подобно не се случи обаче.

Един политик от бързо залязващ политически проект уплаши баба ми, че "ето така се крадат избори" - без да обясни как. Вземаме една истинска новина, казваме нещо извън контекст, и ето, вече имаме фалшива новина. Нищо ново, но когато говорим за атака срещу изборния процес, това не е просто фалшива новина, а въпрос на национална сигурност.

В нормална държава това лице би следвало най-малкото да бъде привикано да даде обяснения за публичните си твърдения от най-високата държавна трибуна. Както и на всички други политици, които от една година от трибуната на парламента и от екраните на телевизиите ни лъгаха за намесата на латино диктатори, за подменени резултати и откраднати гласове, събаряйки доверието ни в системата, която само тях храни.

Понеже това няма да се случи, очаквам поне този последен политик да се обади и да се извини на баба, защото тя още не ми вярва, че с телефона си министърът няма как да открадне гласа ѝ.

По този повод в извънредно заседание ЦИК заседава, но понеже информацията от ДАНС явно сама по себе си не е повод да се откажем от машините, опитните юристи намериха друг формален повод - липсата на документ от Министерството на електронното управление, и все пак "спряха" машините, макар и по съвсем различен от първоначалния повод за заседанието - изглежда, че сработи план Б.

Интересно е, че част от машините вече пътуваха, за изненада на ЦИК и за онагледяване на неефикасността на контрола им над процеси посредством писма от удобството на заседателната зала. ЦИК официално в свой доклад след последните избори заявиха, че им липсва нужния технически капацитет, що се отнася до новите технологии на гласуване. Партиите са нямали такива изискания към тях, когато са ги номинирали. Технологията ги плаши и предпочитат да се откажат от нея при всяко съмнение.

Любопитно е все пак защо в ЦИК не изчакаха да получат документа, защо спряха машините и за втори тур, и защо, ако нещо сериозно се е случило, с това се занимава ЦИК, а не прокуратурата?

Отделно се пораждат въпроси като: защо обвиненият министър чака толкова дълго, за да излезе публично с позиция - оставяйки вакуум за всякакви спекулации и научни фантастики, които ни разказаха как с хеш код на изолирани в контролирана среда машини може да се влияе на други, несвързани в мрежа, опаковани и дори отпътували по дестинации.

Дори да имаше начин да се изгради целия системен образ и се откраднат трите пароли от членовете на ЦИК, подобна манипулация пак няма как да мине без участието на жандармерията, която пази склада с машините и хилядите техници, които наливат данните на ръка в устройства.

Какво точно са си мислили в Централната избирателна комисия няма как да разберем, защото, макар че заседанията са публични по закон, там постоянно и напълно безпардонно си позволяват да изключват микрофоните, не публикуват протоколни решения, в които често се крие дяволът. Дори тези, които ги следим отблизо, се губим в търсене на основанията за взети решения, засягащи всички нас, гражданите на републиката. А тези техни решения имат пряко отношение към начина, по който ние делегираме нашата индивидуална власт на наши представители в държавния апарат.

Когато документът от ДАНС беше разпространен, стана ясно, че нищо в него не навежда на мисълта за възможна манипулация. Лично аз, но и всеки друг експерт по темата, бях категоричен, че решението за спиране на машините няма да издържи в никой съд. И то не издържа. Съдът обаче се произнесе удобно, едва ден след приключването на изборите, на ръба на 3-дневния законов срок, в който трябва да се произнесе. Очаквано. Единствената изненада тук беше, че се получи, че щетата е нанесена, а виновни няма. Така се получава, защото сме оставили вълка да пази агнето и сега се чудим защо вълкът е сит, а агнето - изядено.

Много любопитно Върховният административен съд (ВАС) потвърждава решението на ЦИК за изборите на 29 октомври, оневинявайки ги по този начин, но в същото време посочва, че ако всички законови процедури са извършени в срок, сериозен пропуск, който ВАС открива, е, че документацията по установяването на съответствието от трите института е било подписана от заместник-министър, а не от принципала на министерството - практика, използвана на всички предишни избори, която отваря врата за спекулации дали в такъв случай сегашният ни парламент е легитимен. Все пак ВАС посочват, че на балотажа биха могли да се използват машини.

Едва след това решение ЦИК се сещат, че процедурата може да се извърши отново, като по този начин спази закона, в който ясно пише, че би следвало да гласуваме с машини. След всички забавяния вторник следобед на редовен брифинг от 14:00 от комисията за пръв път заговори за проблеми и забавяния от предишни периоди, тогава, когато казваше, че всичко е наред. Комисията каза, че биха приели документи само и единствено от нова процедура и ги изискаха: "Веднага!"

Скъпи съграждани, които четете тези редове, искам да ви уверя, че основното ни задължение е да гласуваме. Технологията не може да е водеща тема. Важно е да пуснем нашия глас. Разликата в технологията е като разликата между тоалетна хартия и биде. Едното е по-хигиенично и сложно за инсталиране, но количествата и резултатите ще са подобни.

Тези последни скандали ни показаха, че няма нито една силна и напълно здрава връзка по цялата верига, отговорна за провеждането на изборите. ЦИК, МЕУ, МВР, ДАНС, ВАС. Няма как да не споменем и парламента, където се създаде комисия, която си постави за цел да разследва фактите и обстоятелствата около машинното гласуване, но необяснимо защо си постави срок за предоставяне на доклад от работата си много след края на изборите. Комисията се прочу с изслушването на един блогър, който разказа любопитна история за вече покойния Алексей Петров без никакви доказателства и постави под съмнение целите на тази комисия, след като и прокуратурата не прояви никакъв интерес към случая.

Имаме една максима, която гласи, че ако искаме по една тема да не се свърши нищо, правим парламентарна комисия по нея. Тук не беше толкова безобидно. Отново напълно очаквано, след като членове на комисията са хора, които открито обясняваха как машините са откраднали изборите, отново без доказателства, нито последствия, освен тези върху доверието в една или друга технология.

Крайно време е да стане ясно коя от тези институции носи отговорност за провеждането на изборите и когато има подобни провали - тази отговорност следва да бъде достойно поета от отговорните.

Независимо как ще изберете да го направите, на балотажа излезте и гласувайте масово. Само така ще имате свои представители във властта и ще имате основание да изисквате от тях.