Атомните блокове за "Белене" умряха, да живеят новите в "Козлодуй"

"Дневник" покани енергийния експерт Симеон Белорешки да анализира решението на правителството да започване на строителството на нов - седми, блок на АЕЦ "Козлодуй" и подготовка за осми.

Кабинетът ще отпусне 500 млн. лв. за строителството на VII блок на АЕЦ и подготовка за VIII
Атомната енергетика винаги е била сложна тема. Тя е много по-сложна за атомните специалисти и политиците, отколкото за нас, потребителите, колкото и противоречиво да звучи това на пръв поглед. Точно поради тези причини ще се опитам да обясня какво трябва да знаем като потребители.
Това няма как да стане без преглед на историята, настоящето и близкото ни бъдеще - нашето и на света, част от който сме и ние.
Малко история
Нека да започнем с някои основни неща, които ни обещава атомната енергия:
1. На практика неизчерпаем източник на енергия (да, зависи от урана, в момента известните запаси са за около 180 години, но вероятно има много други места за добив - нека да предположим, че е така).
2. Изключително надежден и предсказуем базов товар и затова любим източник на електричество за диспечерите.
3. Независимост от вносни ресурси - дори за тези, които не произвеждат руда или гориво, то е много малка компонента от производствените разходи и това прави нещата доста привлекателни. На пръв поглед!
4. Развитие на високоплатени специалисти, допринасящи висок принаден продукт по цялата верига на стойността.
5. Развитие на съпътстващите технологии (генерация, дистрибуция, софтуер, лабораторно оборудване и т.н.) и произтичащите от това ползи за обществото и икономиката.
6. Осигуряване на изключително евтина електрическа енергия поради изключително дългия експлоатационен срок на съоръженията.
7. Част от националната сигурност поради критичността на съоръженията (твърдеше се, че там, където има атомни централи, не се водят войни - нещо, което бе нагледно опровергано с нападението на Русия над Украйна).
Няма инженер в света, който да не се съгласи по принцип с горните постановки. Те са валидни дори и днес, а през 60-те и 70-те години на миналия век, и особено след петролното ембарго през 1973 г., за повечето хора това е било единственото спасение на хоризонта. Имало е и други гласове като този на Amory Lovins, но за съжаление остават нечути.
Въпреки тези така добре звучащи предимства реалностите към момента са съвсем други:
1. Делът на атомната енергия в електропроизводството в света намалява, както се вижда от фигура 1 - и като процент, и в абсолютни стойности.

2. Този спад се дължи на факта, че повече реактори спират работа, отколкото се пускат в употреба, както се вижда от фигура 2, и на това, че нарастването на потреблението в световен мащаб се компенсира от други източници на електричество, напоследък основно възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

3. Атомната енергия е станала известна с огромните закъснения в изпълненията на проектите, както и с огромните преразходи в първоначално предвижданите бюджети, при това в страни с изключителни традиции в атомната енергетика като САЩ, Франция, Финландия, Великобритания. Така например проектът Vogtle в САЩ се реализира със седем години закъснение и $17 млрд. над първоначалния бюджет от $14 млрд. Подобно е положението с проекта на Flamanville 3, който закъснява с 11 години, а първоначалният бюджет от $3.3 млрд. сега възлиза на около $19 млрд. Важно е да се отбележи, че ако тези финансови показатели са били заложени в първоначалните сметки, то най-вероятно една част от проектите не биха били одобрени въобще.
4. Други важни особености са, че поради дългия срок на изграждане, високите инвестиционни разходи, както и съпътстващите рискове финансирането и застраховането на подобни проекти са изключително сложни и дълги, като те задължително минават през значителна държавна подкрепа и пари на данъкоплатците под една или друга форма.
Обърнете внимание, че не говорим въобще за рисковете, свързани с потенциални аварии и нормалните страхове на хората вследствие на известните на всички аварии в "Чернобил" и "Фукошима".
Малко от нашето минало и ясно настояще
Без да се впускаме в много подробности, хубавата новина е, че все пак, най-накрая с АЕЦ "Белене" май е приключено завинаги. Нека все пак да кажем, че изборът на площадка, различна от Козлодуй, не е лишен от логика. От многото "за" аз бих отделил тези: първо, имаме известно разпределение на големите мощности по територията на страната, второ, тъй като се ползва Дунав за охлаждане, с очакваните покачвания на температурите разпределението на мощностите по течението на Дунав е по-добро, и трето, създаването на работни места в този район. Може би не е добре известен фактът, че една част от оборудването за АЕЦ "Белене" вече е било разкомплектовано и използвано за АЕЦ "Козлодуй", както е посочено в този доклад за състоянието на проекта АЕЦ "Белене" на инж. Косев от 2004 г., стр. 10, където се казва: "Стойността на доставеното оборудване е оценена на $505 млн. От тези средства са направени целесъобразни разкомплектовки (на МиС) и вложени в АЕЦ "Козлодуй" на стойност около $75 млн."
Това навежда на мисъл, че присъдата на АЕЦ "Белене" е била отдавна произнесена.
От друга страна, "паралелният" на "Белене" проект - този за нови блокове в "Козлодуй", се развиваше през годините. Има формирана проектна компания, дъщерна на АЕЦ "Козлодуй", която работи от години по всички дейности, свързани със сертифициране на площадката и въобще по това проектът да може да се случи.
Разбира се, изграждане на нови блокове на площадката на "Козлодуй" има също предимства и те са най-вече свързани с това, че теоретично проектът би трябвало да е по-евтин отколкото този в Белене поради използването на съществуващата инфраструктура.
Нека да сме наясно - всеки проект, свързан с атомна енергия, е политически. Това е обвързване за години напред и "разводът" винаги е както по филмите - много ядове, много пари и накрая врагове за дълго време и разглезено и объркано поколение като следствие. Ето защо сключването на договор с "Уестингхаус" трябва да се разглежда точно в този контекст. Бъдете уверени, че евентуалното продаване на руските реактори на Украйна най-вероятно е сделка с участието на "Уестингхаус", която подменя руското гориво във всички украински атомни централи. Явно познават вече достатъчно добре руските реактори и може да бъдат един вид гарант, че ще могат да пуснат тези реактори и без участието на "Росатом".
Малко неясно бъдеще
Атомната ни енергетика винаги е била обвита в известна тайнственост и много малко информация е налична в публичното пространство, а тези, които са имали достъп до истинското състояние, или мълчат, или капитализират от това. В крайна сметка потребителите не се интересуват от технически параметри, а всичко се свежда до простичките въпроси, на които трябва да отговорят "специалистите", като кавичките са единствено за това, че няма такъв специалист, който може да отговори на всички, а става въпрос за много и различни специалисти, които трябва да намерят някаква обща основа за съгласие. Кои са тези въпроси:
1. Имаме ли наистина нужда от тези блокове?
2. Можем ли да ги направим и какви са рисковете?
3. Колко ще струва и можем ли да си го позволим?
4. Имаме ли алтернатива?
Имаме ли нужда от нови блокове
За да се оправдае такава инвестиция, трябва да има сериозно повишаване на потреблението или да бъдат използвани като замесващи мощности, или ако се очакват проблеми, свързани с удължаване работата на блокове 5 и 6. Ако се гледат единствено българските нужди, вариантът с нуждата от нови блокове като заместващи на остаряващите е по-лесен за продаване отколкото това, че ще има голям ръст на потреблението. Това, първо, е много спорно и отделно този филм вече сме го гледали покрай прогнозите за консумация от 12 GW, за да се оправдае АЕЦ "Белене".
Разбира се, това може да се оправдае не толкова с навлизането на електрическите автомобили, а по-скоро със заместването на сегашната употреба на газ и петрол по линия на общата електрификация на производствените процеси и отоплението. Без да влизаме в много детайли, дори при 2 милиона ел. автомобила през 2050 г. това означава едни 4.5 TWh, или под 28% от сегашното производство на атомната в Козлодуй. Дори и тази прогноза обаче е малко пресилена - за да стане това, трябва да купуваме по 70-80 хил. автомобила годишно в следващите 25 години и да даваме средно по 2.6 милиарда лева за автомобили при средна цена 40 хил. лева, което в момента изглежда нереалистично.
Ако обаче се гледат нуждите на региона, нещата стават по-сложни, защото има все още въглищни централи, които трябва да бъдат заместени, и поне през зимата ще има вероятно едни 2-3 месеца с повишена консумация на електрическа енергия през вечерните и нощните часове. Дали атомната е най-подходяща зависи от отговорите на останалите въпроси.
Можем ли да ги направим и какви са рисковете
Теоретично да. Това е вече изпитана технология и при наличие на политическа воля и осигурено финансиране можем поне да започнем. Рисковете са добре известни и даже не са рискове, а практика в 100% от случаите. Проекти от този мащаб ВИНАГИ закъсняват и ВИНАГИ поскъпват. И то в страни, които имат огромен опит с такива мащабни проекти като САЩ, Франция, Англия и други. При нас това ще е далеч по-страшно поради простата причина, че нямаме административен капацитет и проектантски организации, водили такива проекти. Това не означава, че не може да се изградят като част от проекта. Просто това ще има цена и ще изисква време.
Колко ще струва и можем ли да си го позволим
Това е много сложен въпрос и той няма приемлив разумен отговор. Разбирам желанието на политиците, включително сегашния министър на енергетиката, да назоват число, но това е много вредно и ще им изиграе лоша шега. Приказките как ще фиксираме цена и тя не може да бъде променяна са за наивници и чисто популистко говорене. Точно това стана с "Уестингхаус" и техния известен проект Vogtle. Чак когато има нещо на масата и се видят кои са потенциалните инвеститори, ще може да се води някакъв разговор.
Имаме ли алтернатива
Отново, това е функция на продължителността на работа на сегашните реактори и дали разглеждаме централата в българския контекст или като регионален ресурс. Ако сегашните блокове имат ресурси до 2040 - 2050 г. и ще се използват за нуждите само на България, икономически нещата няма да издържат.
Технологиите и за производство, и за съхранение се развиват с огромна скорост и само ще поевтиняват, докато това не може да се очаква за атомните.
Ако се очакват проблеми със сегашните реактори, свързани с тяхното остаряване, както във Франция, то това е друг разговор, за който обаче ще са нужни много повече данни от самата централа и политиците, ако наистина искат да убедят някого в нуждата от нови блокове.
Тъй като минахме през какви ли не етапи на изграждане на нови атомни мощности през последните 40 години, на този етап не виждам нищо по-различно от досегашните напъни и говорене. И докато няма нищо конкретно, всичко ще изглежда както в онзи виц, където един лъв подгонил двама ловци и единият казал на колегата си: ти дръж тоя лъв, аз отивам за друг.