Първият и последен наш политически разговор с Ахмед Доган

На живо
На живо: Протестът на "Боец" пред МВР

Първият и последен наш политически разговор с Ахмед Доган

Ахмед Доган не поиска създаваното от него мюсюлманско движение да влезе в СДС. СДС от своя страна не покани Ахмед Доган в делегацията си като представител на мюсюлманското малцинство.
Ахмед Доган не поиска създаваното от него мюсюлманско движение да влезе в СДС. СДС от своя страна не покани Ахмед Доган в делегацията си като представител на мюсюлманското малцинство.
Почетният председател на ДПС Ахмед Доган пое оперативното ръководство на ДПС до провеждането на националната им конференция през февруари, след като досегашният председател Мустафа Карадайъ подаде оставка. Сакнционираният за корупция от САЩ по закона "Магнитски" депутат Делян Пеевски ще ръководи парламентарната група на ДПС. Анализите на случващото се предстоят, но е важно да се припомни и генезисът. За това кой е Доган и как започна пътят му в ДПС са важни спомените на участниците в събитията в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век.
"Дневник" публикува откъс от спомените на Деян Кюранов - съосновател на неформалното сдружение "Екогласност" и на СДС, напуснал политиката през 1990 г. - от книгата му "Политспомени", издадена от "Рива" през 2020 г.
Запомнил съм изказването на Ахмед Доган [на импровизирания Обществен съвет по националния въпрос, София, 6-10.01.1990 ], защото ме смая: той обяви, че имал партия от 20 хиляди души! Казах си, че лъже, защото на Нова година случайно го бях видял в София, току-що пуснат от затвора, и нямаше начин за една седмица да е направил партия и да е събрал такава членска маса. (Сега си мисля, че наистина излъга - но до месец лъжата му вече бе излязла истина, изглежда ДПС растеше дори по-бързо, отколкото се смаляваше БКП!)
Ахмед Доган не поиска създаваното от него мюсюлманско движение да влезе в СДС. СДС от своя страна не покани Ахмед Доган в делегацията си като представител на мюсюлманското малцинство. []Не съм сигурен, но накрая, мисля, че влезе на Масата [т.нар. Кръгла маса, януари-май 1990] от квотата на експертите на БКП.
За философа Меди Доганов знаех от Христо Маджаров, мой приятел, който някъде в началото на 1980-те се беше влюбил в него (не еротично!) и беше решил да му помага да се издържа, "защото такъв човек заслужава". Влюбил се беше интелектуално и морално; а дали му е давал пари, не знам, но не бих се учудил никак, àко че нямаше. Така и не го срещнах тогава обаче.
После жена му, Таня Желязкова, беззаветно събираше подписи за освобождаването му, и ние с Лиляна и приятели около нас усърдно разпространявахме подписката (помня например как събирахме подписи в Южния парк - редом с голямата подписка на Екогласност за "Рила-Места").
За пръв път се срещнахме съвсем случайно, навръх Нова година - той беше заедно с жена си, отиваха двамата да си отпразнуват в хотел "Хемус"; той знаеше от нея за подкрепата и благодари. Казах за появата му, вече като политик, на Обществения съвет по националния въпрос. А сега, на Кръглата маса, поисках да говорим. Същината беше:
- "Защо не влязохте (визирах неговото формиращо се мюсюлманско движение) в СДС?"
- "Защото ви нямаме вяра."
- "На кого нямаш вяра?"
- "На вас, българите!" (За миг си спомних смразен съвсем същите реплики - но от 1985 г. с приятеля и колегата ми Закир Тете.) "Ние ще си направим наша партия!"
- Аз, след потресна пауза: "Ако направите така, край на демокрацията чрез човешки права (надали съм го формулирал така тогава, но същината бе това) - всички наши националисти ще скокнат и ще извикат: Видяхте ли!? Казвахме ли ние!?"
- "Не ни интересува. Ваш проблем."
- "Не е вярно! Нали толкова се борихме да няма "наши" и "ваши" - да решаваме проблемите общо! Мен никой не ми е сменял името, знаеш, че се борихме за твоето!"
- "Това сега няма значение."
Ето така свърши първият и последният наш политически разговор с Ахмед Доган.

Доктор по философия, завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Съосновател на неформалното сдружение "Екогласност" и на СДС, напуснал политиката през 1990 г. Оттогава работи в неправителствени организации; в Центъра за либерални стратегии е от създаването му. Автор на книгата "Политспомени".