Музика за крайните квартали - не, това не е мото или рефрен на кампанията, а цитат от симпатичен стрийт арт на цяла стена, който музикант, бивш възпитаник, подарява на своето училище в нецентрален район. Музика за крайните квартали е поетично резюме на новия политически бранд Ваня Григорова.

В зората на демокрацията Александрина Пандачанска описваше ключовите участници в изборните битки с музикални метафори. Днес бихме казали, че Васил Терзиев е изискан джаз в елитен клуб, Антон Хекимян - безжанров, позабравил тръпката на леденото йордановско хоро, но не експериментирал ново поприще, Ваня Григорова - вихрено хоро по/на Слави Трифонов.

Ваня Григорова внесе цвят, колорит, бушуваща енергия, изтръгна изборите от скуката. Уникална и запомняща се, разтресе партийни идентификации, коалиции, сметки и сглобки.

Всъщност тя е българско проявление на политическа тенденция, която наблюдаваме и в други страни. Най-характерни са жълтите жилетки във Франция - мощна гражданска мобилизация, дълги месеци протести, блокажи, гняв, ярост, емоции до нажежено, огромно предизвикателство за президента Еманюел Макрон. Вулканът жълти жилетки изрази гнева на хора от периферията - забравени от политиките и неразбрани от политиците. Тази периферия е георграфска - покрайнини, социална - маргинализирани, политическа - непредставени, невидени от политиките. Ваня Григорова харесва медиите да я сравняват с вулкан и се изживява като глас на "малките" и "обикновени", по думите й, хора.

В кратко телевизионно интервю отправя две противоположни послания. Едното е призив за протест - гражданите трябва да протестират срещу властта, статуквото, сглобката, ясно се разбира кой, т.е. коя ще оглави този протест. Минути преди това е обвинила опонентите си, че правят оранжева революция. Срещу какво точно се бори тази оранжева революция - това остава напълно неясно на родните жълти жилетки, но кой се вглежда в логика, яснота, конкретност на посланието, когато "изгрява нова звезда".

Именно тук е фундаменталната разлика с жълтите жилетки - те не искаха лидер, а да говорят със собствените си гласове, Ваня Григорова иска да е лидерът на "малките хора".

Не, не става въпрос за стратези от щаба. Става въпрос, че лидерският модел на Ваня Григовора е сглобен от символно-политическите вселени на три вида родно политическо лидерство - Волен Сидеров, Бойко Борисов, Слави Трифонов. Миксът може да е еклектичен, но е ефикасен, а ефектите са поне два. Първият е конструирането на нова лидерска заявка. Вторият е създаването на пъстра, но мощна коалиция от разнообразни електорални общности.

Ваня Григорова обича да мрази. Списъкът е дълъг, но безспорно е оглавяван от Корнелия Нинова. Лидерът други лидери не търпи и нетърпимостта на кандидат-лидерката в кметската надпревара с партийната лидерка беше основната интрига и шоу на столичната кампания. Най-краткият, но постоянен рефрен, с който първата описва втората е "халюцинации и фантазии". Езикът на тялото всеки път изразява кресчендото на непоносимостта. Сказките кой на кого (не) се обадил засилват махленските краски и отклоняват вниманието от истинския въпрос - зад сблъсъка на лидерски амбиции има ли сблъсък на идеи и визии.

Казват, че лидерството в политиката действа като дрога. Ваня Григорова непрестанно повтаря, че партиите не са неин проблем и тя е независима. Не знам на какво се дължи амнезията й, че когато се представя като независим кандидат на евроизборите през 2019 г. привлича 10 000 гласа, а когато е издигната от БСП-София и подкрепена от множество други леви и други партии - 170 000 гласа.

Втората омраза, естествено, е към либералния лай@омет. Наивни либерали и просто възпитани граждани решиха, че кандидат-кметицата си е направила харакири. Разбира се, че не, тя си харесва обидата, повтаря я от социалните медии до телевизионния ефир, за да няма недоразумение, че е гаф.

Възпитаните либерали са възмутени, но те така и не гласуват за нея. Екстремността не е пропуск, гаф, неовладяна слабост, тя е тактика и стратегия. Този радикален дискурс е изключително перформативен. Самопредставя се като атрибут на силно лидерство. Колкото повече нарушаваш правилата, толкова повече показваш колко си над тях.

Да си припомним Волен Сидеров от неговата зора - тогава екстремният дискурс беше иновация и лидерът на Атака толкова беше изплашил публичното пространство, че на всеки дебат срещу него заставаха по 4-5 "демократи", публични интелектуалци, журналисти.

Днес сме по-привикнали, но перформативността не отслабва и тя е в няколко посоки. Издълбава дълбоки граници с либералите, а назоваването на врага е ключово за изграждане на политическата общност. Консолидирането на екстремистко-анти-системна общност е другият ярък ефект: Ти не си като тях, говори на твоя/нашия език, Ваня! Умереността не е ценност, важна е отривистата емоционалност. Едни спазват правила, Ваня ги създава.

Ваня Григорова мрази и "пари, печалба, пазар", които очевидно патетично третира като робство, защото призовава за освобождаване: "Свободата е на една ръка разстояние".

Бойко Борисов усвои от своя ментор Симеон Сакскобургутски политическата виртуозност на празния символ. Последният е ефикасен прийом в символната политика - очертаващ едно поле, което изглежда достатъчно добре определено, но не го запълваш плътно с идеи, ценности, послания, визии, така че всеки да се почувства поканен да вложи каквото си иска съдържание.

Сакскобурготски баше мълчаливец, Борисов е бъбривец, но и при двамата символното поле беше отворено - при първия поради рехавостта на наличното съдържание, при втория поради свърхпроизводството на (привидно) взаимно неутрализиращи се послания.

Ваня Григорова и следва, и конкурира гуруто си - преди изборите тя напълно се съгласи с Бойко Борисов, като ярко се противопостави на враг номер едно Корнелия Нинова, която я призова да се разграничи и да не приема подкрепата на Борисов, и продължи тангото с Борисов, а след изборите обвини Борисов, че е подкрепил Терзиев.

Имиджът на Ваня Григорова е вдъхновен от Слави Трифонов в поне две отношения. Първото е изпятият национализъм. Ваня заменя песните с хора, но все така силно люби родното. Тя и силно мрази чуждото - София трябва да е приветлива за своите, не за гости и туристи, призовава тя, макар успешни градове да съчетават и двете.

Другото вдъхновение и от Слави, и от Бойко е радикалната демофилия, директното общуване с народа, топлата интензивна афективна връзка с фенове и електорат: "Ваня Григорова се бори мъжки. Доставя ни истинско удоволствие. A star is born", пише в интернет една от активните й фейсбук фенки. Дигитално неуморните фенове драматично-патетично я портретират като "последен шанс за обикновения българин да накаже крадците и предателите".

Слави завърши една от кампанията си с "Къде си вярна ти любов народна". Народната любов още не достига на Ваня Григора и продължава да я търси, този път в съда.

Две интриги доминират политическия сезон - сглобката и не/проектът Ваня Григорова. Не знаем още накъде партийните строители ще наклонят везните - към непроект или проект, но вече знаем три неща, свързани с политическата памет, съдържанието и формата.

Досега няма успешен пост-президентски партиен проект.

Борисов лаконично резюмира съдържанието - "държавна собственост", а тя е гарнирана със силна соцносталгия и пропутиновска лоялност.

От Аристотел и от съвременния ПР знаем, че политическата форма е толкова активна и определяща, колкото и съдържанието, а тя беше обявена лично по време на постизборната визита на кандидат-кметицата на София в любимия Троян: "Со кротце, со благо и по малко с кютек".