Аз не мога да наблюдавам безпристрастно българите, това сме ние. Мога да кажа какво чувствам аз като част от народа. Не мога да правя безпристрастни наблюдения, остроумни паралели, трудно ми е и даже невъзможно.

Романът ми е за памет, в някакъв смисъл съм опитал да насоча вниманието към паметта или отсъствието на такава. Няма да кажа, че е военен роман или че е антивоенен. Вярвам, че е човешки.

Пропагандата е изключителна част от човешката политика от столетия насам. В последните години вече се превръща в мощно оръжие. За нас тя е изиграла много лоша роля през Балканската и следващата война. Има момент, в който са прекъснати връзките с Европа. Всички в България са мобилизирани, близо милионна армия, за да воюва с всички съседи. В този момент България е откъсната от света и в Европа върви пропаганда какви зверове, варвари са българите.

Година по-рано пък сме героите на Европа, 34 години след Освобождението си българите са сред най-младите, най-бързо образоващи се нации в Европа. Задължително е основното образование. Едно от първите неща, които се случват след Освобождението е то да стане задължително, с министерство на просвещението - колко красива дума: просвещение, не образование. Защото България има нужда от просвещение по онова време, сега също.

Когато през 1912 г. влизаме в Балканския съюз и България е една от силите, нападащи Турция, за да поправи една историческа несправедливост, тогава сме герои в Европа. И буквално в месеци по-късно се превръщаме, това, в което ни превръщат... Комисията "Карнеги" идва на Балканите, за да установи истината. Оказва се, че зверствата, в които са обвинявани българите, са извършвани от нашите врагове. Но говорим за пропагандата... Има моменти, в които български трупове са обличани с дрехи на гърци и на сърби...

Пропагандата е част от оръжието на всяка война. И, за съжаление, ние можем да я установим чак когато е късно. Българите са варварите на Европа през 1913 година. През 1914 година се оказва, че не е точно така - когато минава тази анкета. Отново сме желани - за въвличането ни в Първата световна, Великата война. Но в земите, които остават неосвободени, възрожденският идеал за освобождение продължава да гори.

...

Идеалът за мен е отново просвещението. Това е на дневен ред. Този Европейски съз, който толкова искахме, вече е факт и го приемаме за даденост. Но сега, бивайки част от него, трябва отново да се надигнем - духовно, културно, в областта на знанията. Трябва просто да знаем себе си, за повярваме в себе си. Трябва да се обърнем към себе си и мисля, че е възможно.

Големите рани са за това, за да ни научат на нещо, за да оздравеем.