Геополитика на много войни и много "любовници"
Като нещо много повече от просто разтърсване на политиката в Близкия изток, атаката на "Хамас" срещу Израел - заедно с войната на Русия срещу Украйна - тласка света към още повече към многополюсност
Пътувах до Вашингтон за откриването на новата програма в САЩ на Европейския съвет за външна политика и прекарах голяма част от миналата седмица, правейки две неща:
- разговори със служители на Белия дом, отбраната и Държавния департамент за състоянието на света
- вникване в резултатите от последното глобално проучване на общественото мнение на ЕСВП.
Това, което ме порази най-много, е, че въпреки успеха на Америка в обединяването на съюзниците срещу инвазията на Русия в Украйна и посегателствата на Китай в Индо-Тихоокеанския район официалните лица в САЩ остават дълбоко несигурни относно променящата се международна ситуация.
Когато руският президент Владимир Путин нареди нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., президентът Джо Байдън побърза да го осъди като нападение срещу международния ред, основан на правила. Той положи усилия да мобилизира световните демокрации срещу ревизионистките автокрации и сега неговата администрация с право се гордее с постигнатия напредък към изграждането на нови връзки между своите атлантически съюзници и тези в Индо-Тихоокеанския регион.
Много войни и полюси в свят като супермаркет – в какво си представят, че (ще) живеят милиарди хора
Япония, Австралия и Южна Корея допринесоха значително за украинските военни усилия, като последната достави толкова много боеприпаси, че служители на Белия дом започнаха да говорят за "южнокорейската контраофанзива" в Източна Украйна. Междувременно европейските съюзници на Америка станаха по-ангажирани в Индо-Тихоокеанския район и с Тайван. САЩ на практика постигнаха нещо много трудно - запазване на подкрепата за Украйна, като същевременно укрепиха своите съюзи в Азия. Резултатът много прилича на по-широката визия на Байдън за света. Обединен блок от демокрации се изправя срещу Русия и Китай.
Но сега срещу тази визия се отправят предизвикателства на два фронта.
- Първо, конфликтът на Израел с "Хамас" в Газа поставя под въпрос изключителния характер на войната в Украйна. Тъй като мнозина в Глобалния Юг (а и на Запад) вече твърдят, че войната в Украйна е само един от многото конфликти по света, официалните лица на САЩ са разтревожени от новата конкуренция за политическо внимание и боеприпаси. Това безпокойство само ще нараства, ако конфликтът в Близкия изток ескалира или - което е по-зловещо - вдъхнови голям вътрешен терористичен инцидент. Докато нахлуването на Путин в Украйна обедини Запада, външните и вътрешните разделения по израелско-палестинския въпрос заплашват да го разделят.
- Второ, нашето допитване сред 25 хил. души в 21 страни показва, че повечето респонденти отхвърлят основната рамка на Байдън, която означава, че те трябва да бъдат принудени да заемат страна в световното разделение между демокрации и автокрации. Вместо това мнозинствата в повечето страни вярват, че живеем в "à la carte свят". Въпреки че много хора са привлечени от демократичните ценности на Запада, те предпочитат да избират елементи от различни системи, вместо изцяло да подражават или да се съгласуват с определен модел.
Резултатът е, че хората по света се възхищават на европейската "мека сила" и ценят гаранциите за сигурност на САЩ, но виждат Китай като най-привлекателния икономически партньор. Докато повечето респонденти все още биха избрали САЩ пред Китай (ако се наложи), много малко вярват, че са изправени пред такъв избор.
- По този начин повечето се възхищават на западните ценности, за които Украйна се бори, но не споделят военните цели на Запада.
- Вместо това те искат конфликтът да приключи възможно най-скоро, дори ако това означава поражение за Украйна.
- Може би още по-тревожно за администрацията на Байдън, повечето европейци биха предпочели да останат неутрални в случай на война между САЩ и Китай за Тайван.
Мнозина на Запад предполагат, че страните, които са се възползвали от базирания на правила ред, биха искали да се присъединят към тях в защитата на този ред. Но Индонезия и Южна Африка например виждат нещата по различен начин. В края на краищата много правителства биха приветствали разпадането на многостранните институции, в които им липсва адекватно представителство и се радват да бъдат ухажвани от велики сили, вместо винаги да бъдат приемани за даденост.
| В свят, в който хората искат избор, на най-големите ревизионистки сили, Русия и Китай, всъщност не им се налага да бъдат толкова привлекателни, колкото установените сили, за да олицетворяват един алтернативен вариант. |
Разбира се, много от американските политици, с които се срещнах, все още поставят под въпрос релевантността на Глобалния Юг, особено сега, когато Америка укрепи връзките между напредналите демокрации, особено във военно отношение. И все пак не може да се отрече, че много страни от Глобалния Юг стават все по-важни в демографско, икономическо и военно отношение. Ако сега няма значение, че не чувстват необходимост да избират между САЩ и Китай, това ще се промени съвсем скоро.
Докато САЩ виждат своите приятели и съюзници като брачни партньори, много от тези партньори вярват, че живеят в полиаморен свят, където човек може редовно да сменя партньорите в зависимост от конкретния въпрос (полиамория е термин, описващ практикуване, желание или приемане на участие в интимни отношения едновременно с повече от един партньор, и то със знанието на останалите - бел. ред.).
Американските политици може да са свикнали така да се държи Индия, но какво биха казали, ако бъдат изоставени от Израел или от Саудитска Арабия, която прави жестове на сближаване с Китай и Русия? По решаващия въпрос за Тайван дори европейците искат да запазят отворени възможностите си да избират и действат.