Проблемът с полицейското насилие е многоизмерен. Този текст има за цел да представи един ключов момент от институционалната история на Министерството на вътрешните работи. Точно преди години - на първи юли 2012 г. - влезе в сила важна промяна в Закона за МВР. Тази промяна е резултат от членството на Република България в Съвета на Европа, чийто 30-годишен юбилей отбелязахме неотдавна.

Вярно е, че коментираната промяна се "случи" след поредица решения с осъдителен диспозитив от страна на Съда по правата на човека в Страсбург поради неспазени ангажименти по прилагане на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Вярно е също така, че тази промяна в законовите правила бе извършена в условия на осъзната необходимост от тогавашното ръководство на МВР и политическото мнозинство в парламента. За период от четири години (2009 - 2013 г.) имах честта да изпълнявам длъжността на заместник-министър на вътрешните работи и именно в тази роля поех инициативата за реформата, за която пиша. Тази реформа, макар и с известни съпътствaщи напрежения, бе проведена успешно и доказателство за това е присъствието на непроменени законови текстове в правното пространство за период от години.

Убеден съм, че законовите правни норми в това отношение няма да бъдат коригирани дори минимално и през следващи периоди от време. А това е така, защото въведеният стандарт "абсолютна необходимост" при употреба на огнестрелно оръжие, физическа сила и помощни средства от страна на полицейски органи при осъществяване на техни професионални (полицейски) правомощия бе преценен изключително внимателно през призмата на необходима симбиоза между охрана на фундаментални човешки права и качествена полицейска охранителна дейност.

Импулс за промяна даде несъмнено Съдът по правата на човека в Страсбург. Ала всичко започна с организирането на Кръгла маса относно полицейското насилие, която бе дело на Българския хелзинкски комитет, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Фондацията "Български адвокати за правата на човека". Тя се проведе на 16 февруари 2011 г. Това бе последвано от подробна публикация с автор адвокат Маргарита Илиева - заместник-председател на БХК и директор на неговата правна програма.

Публикацията бе отлична първооснова: представяше 27 осъдителни решения на Съда в Страсбург по 26 дела за проявено и несанкционирано полицейско насилие за период от 12 години (1998 - 2010 г.); описваше случаите с явно прекомерна сила на полицейски служители или просто насилие; представяше хронологично отделни случаи; представяше критичния поглед на Комитета на министрите на Съвета на Европа по този повод; очертаваше пътя напред. Публикацията завършва с категорична позиция за необходимост от реформа на Закона за МВР и други закони, третиращи употреба на полицейски или квази-полицейски правомощия (към онзи момент това бяха Законът за отбраната и въоръжените сили и подзаконови актове за дейност на военна полиция и др. под.). Отделно от това бе предложено провеждане на сериозно обучение на полицейските служители относно стандарта "абсолютна необходимост" за употреба на сила/оръжие. Третото предложение визира необходимостта от реформиране на практиката на прокуратурата и следствието по отношение проявена полицейска бруталност и нейното справедливо разследване.

Правозащитната кампания в началото на 2011 г. бе оповестена под мотото "Полицейското насилие: стоп сега!", в резултат на което политическото ръководство на МВР пое обещание да организира широко обществено обсъждане по този повод. Проведе се специална среща и дискусия във вътрешно-ведомствена Комисия за защита правата на човека в МВР, на която голяма част от ръководители на областни дирекции на МВР се противопоставиха на всякакви идеи за промяна (за разлика от ръководителя на тази комисия Милчо Енев, който ръководеше и охранителната полиция на цялата страна). Това ясно показа трудностите, пред които е изправена всяка реформаторска идея, когато срещу нея се изправят наслоения и инерции от миналото.

През пролетта на 2011 г. организирах широка обществена дискусия в заседателната зала на МВР по въпроса за необходими законови и организационни промени за преодоляване на явлението "полицейско насилие". Дискусията се ръководеше от мен, от страна на вътрешното министерство участваха Милчо Енев (директор на ГД "Охранителна полиция"), Бойка Чернева (декан на факултет "Полиция" на Академията на МВР) и Добрин Руменов (директор на дирекция "Инспекторат" в МВР). Активно участие взеха Гроздан Илиев - зам.-председател на Върховния касационен съд, както и Галина Тонева - зам.-главен прокурор. Висшият адвокатски съвет бе представен от адвокат Динко Кънчев. Неправителственият сектор бе представен от адвокат Илиева от БХК, Иванка Иванова от институт "Отворено общество", адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" и др. Дискусията бе многочасова, на нея не бе спестена изява на нито една критична нагласа.

В продължение на обществената дискусия бе създадена работна група под мое ръководство, която да подготви текстове на законови редакции. В работата на групата се включиха активно представители на Омбудсмана на републиката, на Върховната касационна прокуратура и на неправителствените сдружения. Периодично промените бяха консултирани с професионалното ръководство на МВР.

Промените в Закона за МВР бяха подготвени внимателно и обявени за обществено обсъждане в началото на 2012 г. (февруари). Подготвителният период отне около година: от момента на оповестяването на доклада на неправителствения сектор за проблема с полицейското насилие, провеждането на откритата дискусия пред медиите в МВР, създаването и дейността на работната група, поставянето на прецизния проект на сайт за обществено обсъждане, внасянето на законопроекта в Народното събрание през изпълнителната власт.

Законопроектът бе разгледан (сравнително) безпроблемно в постоянните парламентарни комисии и в пленарната зала на Народното събрание (на две четения). Особено показателни бяха разискванията преди първо гласуване в комисията по правни въпроси и в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Ще си позволя по-дълго цитиране на мотивите към законопроекта, писани лично от мен в кабинета на заместник-министър: "Необходимо е да се отчете също така, че промяната на правната уредба не би била достатъчна, за да се ограничат проявите на превишени полицейски правомощия. Допълнителните мерки са: качествена предварителна и последваща подготовка на полицейските служители, структуриране на ефективен и независим орган за разследване на твърдения за превишени правомощия (например: следователи, съответно специализирани прокурорски звена), своевременни вътрешноведомствени проверки при твърдения за превишени правомощия, възпиращи санкции за нарушителите (административни и наказателни)".

Действащият по онова време Закон за МВР отрази коментираните промени в разпоредбите на чл. 72, 73 и 74, както и в новия чл. 74а, а измененията влязоха в сила на 1 юни 2012 г. Няколко други разпоредби допълниха систематиката на правните норми относно коментирания стандарт.

Ще препотвърдя убеждението си, че въведеният стандарт на абсолютната необходимост при употреба на оръжие, физическа сила и помощни средства от страна на полицаи имаше и ще има дълготрайни последици. Всички текстове бяха подготвяни внимателно от представители на МВР, прокуратурата, неправителствения сектор и Омбудсмана. Това продължи дълго и бе изморително. Но, струва ми се, усилията си заслужаваха. Позволявам си да изразя прогноза, че в бъдеще няма да се намери политически или професионален ръководител, който да промени (дори в минимална степен) въведения законов стандарт.

Не е случайно и това, че този стандарт бе "копиран" без никакви промени и в други нормативни актове, когато се въвеждат квазиполицейски правомощия на други държавни органи при осъществяване на професионална дейност. Дори през лятото на 2014 г., когато се "създаде" абсолютно ненужно "нов" Закон за МВР, "преписващ" почти изцяло стария, нормите относно стандарта "абсолютна необходимост" останаха непокътнати в новите разпоредби на чл. 85, 86, 87 и 88.

Тази политическа постъпка имаше и благотворни политически последици за страната ни. Състоянието на пост-мониторингов диалог, установено за Република България по линия на Съвета на Европа, бе на път да бъде преустановено. За съжаление само два гласа при гласуване на Парламентарна асамблея на СЕ на 22 януари 2013 г. не достигнаха за подобно постижение. Ала коментираната реформа в МВР бе изцяло аплодирана: показателят за полицейското насилие (и някои други) отпаднаха като предмет на наблюдение. Имах честта да ръководя този диалог с ПАСЕ по линия на вътрешното министерство, да общувам в напрегнати разговори с редица делегации и ръководители по линия на СЕ, да давам разяснения: Серхий Холовати (Украйна) през 2009/2010 г., Лука Волонте (Италия) през 2011/2012 г., Мевлют Чавушоглу (Турция) и т.н.

Вярно е, че ведомствената инерция не може (дори) да допусне наличие на "външен" поглед, когато се извършват вътрешни проверки в МВР. Но може би е дошъл момент и за подобна реформаторска стъпка, например чрез наличие на представител на Омбудсмана в състава на комисиите, провеждащи такива проверки в МВР. А значението на своевременните и безпристрастни прокурорски проверки при данни за престъпление е изключително - включително и чрез навременно оповестяване на резултата.

Почти никаква експертиза не можах да получа от висшето училище на МВР дори и при подготовката на тези важни законови текстове преди десетина години (единственото изключение бе доц. Марчо Марков). Това е твърда тъжна констатация. Добре е поне това, че някои от учебните помагала, разработени чрез различни проекти, ще бъдат от полза на редовите полицаи.

Не мога да скрия, че нито веднъж (за няколкогодишен период) на моето внимание не е поставян какъвто и да е въпрос, отправян от специалните процесуални правителствени представители на Република България (като държава) пред Съда в Страсбург. Струва ми се, че когато иде реч за действия на полицейски служители (и не само), чието поведение може да има за последица решение с осъдителен диспозитив, най-подробна информация може да предостави именно МВР в лицето на неговия политически ръководител. Така би се осигурила по-адекватна защита на интереса на държавата, равнопоставен с интереса на съответния жалбоподател.