Трябва да ни притеснява, че е толкова ниско нивото на обществено доверие в сегашния парламент и това поставя въпроса доколко са облечени в доверие тези, които вземат решенията. От друга страна, ние не можем да оставим законодателният орган да не работи и да чакаме по някакъв магически начин да стане по-одобряван. Трябва да се търсят решения и от страна на политиците, и на гражданите, за да имаме по-легитимен орган за вземане на законодателни решения. Когато се променя Конституцията, се търси по-широко доверие.

От разискванията, които се проведоха, останах с впечатлението, че хората, които са натоварени с тази задача, се вслушват в критиките и предложенията, които са дадени. Забелязвам и промяна в някои от позициите. На последното разискване представителите на двата върховни съда, на прокуратурата, като че ли стигат до едни по-общи за тях предложения, които се доближават до концепцията въобще на предложените промени.

Един от най-съществените въпроси в промяната на Конституцията е свързан със съдебната власт. Предложеното има две измерения - кадровият орган, който да решава въпросите за съдиите, да бъде съставен по начин, по който да има мнозинство на съдии в него - това е международен и европейски стандарт. Втората страна в темата съдебна власт е по-голямата отчетност на прокуратурата и отнемане на част от изключително големите правомощия, които има досега главният прокурор, пак в посока отчетност.

Остана неуточнено, но и там има развитие - че и трите съставки в полето на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие - остават. Но и ще се търси механизъм да не бъдат напълно изолирани, както беше в първоначалния проект, двата съвета, а да има форми на контакт между тях по общи въпроси на съдебната власт - за бюджета, за обучението на магистратите, сградният фонд...

Идеята за възможност депутатите да имат двойно гражданство не е отпаднала, но е заглъхнала.

Част от идеите за намаляване на правомощията на президента, свързани с назначаването с негов указ на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор, като че ли не срещнаха подкрепа в дискусиите.

Относно правомощията на президента за назначаване на служебно правителство ще има промени. Но те няма да бъдат така, както са в първоначалния проект, защото самите вносители разбират, че това, което са предложили, няма как да се получи. Като че ли ще има съгласувателни процедури, както и при редовния кабинет, президентът да провежда консултации с парламентарно представените фигури и да се търсят авторитетни лица, които да влязат в служебния кабинет, които име управленски добър рейтинг. Има идея, която не е оттеглена, да може да се осъществява парламентарен контрол и над служебния кабинет, с изключение на вот на доверие и на недоверие. Идеята е да има депутати, това е в първоначалният проект.

Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията. Чух и министърът на правосъдието да отправя апел към депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове.