Цяло денонощие след обилния снеговалеж в София пресичането на който и да е булеврад в града беше истинско изпитание по алпинизъм. Ето и конкретен пример: В понеделник сутрин майки с деца, някои и с колички, се опитват да пресекат бул. "Тодор Каблешков", за да стигнат до близката детската градина. Тротоарът, разбира се не е почистен, но все още става за вървене, тъй като не се е обледенил. Истинското препятствие е да се стигне до пешеходната пътека. А причината за това, че снегът от пътното платно е избутан от снегорините и буквално се е образувала ледена планина пред тротоара. Така е буквално навсякъде.

Всъщност ситуацията не е нова. Дори може да се каже, че е традиция в българските градове снегът да се мести от едно място на друго и на това да му се казва чистене. Не е, но се плаща за него и то със солидни средства на данъкоплатците.

А всъщност в договорите на почистващите фирми ясно е записано, че задължение на изпълнителите е да товарят въпросният сняг и да го извозват - например в деретата на столичните реки. По този начин освен, че няма да има препятствия за хората, ще се спести и гледката на почернели от праха и изгорелите газове ледени камари, които обичайно се получават ако времето се задържи за по-дълго под нулата. Този път имахме късмет с бързо затопляне. Но не и тези, които за поредна година преплълниха "Пирогов".

Защо обаче чистенето на сняг остана само местене е въпрос, на който трябва да отговори столичната администрация. Както и да каже дали е платено за извозването на снега, както е записано в договорите.

Впрочем във въпросните договори пише още, че трябва да се извършва "механизирано почистване от сняг на тротоари, пешеходни зони, велоалеи" със специализирана техника и да се разпръсква сол. На фона на липсата на всичко това новият екип в Столичната община предлга с 20% повече средства за чистене - до 285 млн. лв. за догодина. Вероятно за същото, но по-скъпо.