Да уточним: арабите не са против Израел от антисемитизъм. Антисемити има и сред арабите, като навсякъде, но огромната част нямат нищо против евреите. Да не говорим, че "арабин антисемит" е нелепо съчетание, нали араби и евреи са от една и съща семитска езикова и културна група! Обаче почти всички араби са против тези евреи, които искат да живеят в арабската земя Палестина.

Огромната част от израелците също нямат нищо против арабите просто защото са араби. Те са само против тези араби, които искат да живеят в Палестина - земята, която, както знаем, е Богуобетована на евреите.

Има и едно малко малцинство от израелци и палестинци, които приемат, че може да има араби в Палестина и евреи в Израел, и те да живеят в мир.

Но и днес има самоотвержени израелци, които искат армията им да прекрати безогледните убийства на невъоръжени палестинци в Газа. На 7 октомври правозащитничката Зев Стал е в граничен кибуц, където по чудо не я убиват или отмъкват като плячка; снаха й и близки приятели загиват там. Тя е съгласна, че Израел има право да се защити (както е официалната формулировка) - но трябва да бъде разкъсан порочният кръг на насилието. И - главното послание в този момент: "Аз не искам отмъщение." (видео - виж Ziv Stahl). Няма да изреждам други, още повече че по биографични причини имам много приятели евреи и нито един арабин. Сигурен съм обаче, че и сред палестинците има човечни и смели хора, които са против варварите в собствения си народ.

Но не тези хора управляват днес и въоръжените, и невъоръжените палестинци в Газа - а фанатиците от "Хамас". И не евреите миротворци заповядват на израелската армия. Затова тази армия вече е убила, "без да иска", над с е д е м н а д е с е т х и л я д и палестинци в Газа; с уточнението - от тях над с е д е м х и л я д и деца. Мисля си колко прясна кръв се е проляла, докато аз пиша това и вие го четете. САЩ направиха много за временното прекратяване на огъня (държавният секретар Антъни Блинкен, човек с еврейски корени, ходи пет пъти в Израел) - но тяхното вето в Съвета за сигурност от 8 декември отдалечава края на войната. Израел иска да продължава и продължава, независимо от думите на Блинкен за "разминаване" на декларациите на Израел и реалността, независимо от апелите на президента Байдън и вицепрезидента Харис.

Данните за хилядите избити се цитират от всички водещи световни новинарски агенции; израелските журналисти мълчат. Говори армията и представя калкулацията, че на всеки двама убити цивилни палестинци се падал по един войник на "Хамас", което било "много добро съотношение" в дадените условия и едва ли не световен рекорд!

Посланието, което засега идва от официален Израел, е: "Няма значение какво правим, важното е с нас ли сте - пък който не е с нас, е антисемит!" На 7.12.23 г. агенцията "Ройтерс" публикува международно разследване, което е установило, че преди месец именно израелски танк е стрелял на два пъти по група журналисти: един кореспондент на "Ройтерс" е убит, журналистка от "Франс прес" е с ампутиран крак, още журналисти са по-леко засегнати. Докладът заключава, че от танка са стреляли съзнателно - с цел да накарат всички журналисти да се страхуват да правят репортажи от предната линия. Светът не трябва да знае какво прави израелската армия - който иска да знае, е враг и ние го убиваме!

Една седмица след началото на войната отбелязах опасна тенденция, че нагласата на Израел отива към оварваряване и изравняване с нагласата на "Хамас". Сега, два месеца след началото на войната, официален Израел се е изравнил с "Хамас" в най-страшното: в нагласата, че другите "просто" не трябва да ги има.

Тук не наричам ничии действия "геноцид", защото сме виждали безкрайни спорове кое може да бъде квалифицирано така, а кое не; такива спорове помагат на мира по време на мир - но когато върви война, те помагат на войната. Задавам си простия въпрос: ако не искаха да избият другите до един, така ли щяха да се държат? Едните разстрелват невъоръжени хора по кибуците, другите сриват цели улици в бежанските квартали - какво ги мотивира освен мечтата "тия да ги няма тук"? А ако не искат да си ходят от тук - да ги няма изобщо на тоя свят!

Но и по света най-заглушаван е гласът на онези, които искат мир със зачитане на двете страни. Антонио Гутериш като председател на ООН си изпълнява главното задължение и призовава за мир - а официален Израел тутакси иска оставката му! Една от довоенните инерции на американските леви е "антиколониализъм" - затова сега те оправдават и войната на "Хамас", за тях клането на 7 октомври било "антиколониална борба"!

Дори "свободата на словото" става параван за антисемитизъм: трима началници на три от най-добрите американски университети ("Харвард", МИТ и "Пенсилвания") на пряк въпрос на конгресна комисия дали лозунги за геноцид против евреите, издигани от техни студенти, не нарушават правилника на университета и правата на студентите им евреи - отговорят, че "то зависело от контекста"! Тези водачи на световни училища по хуманитаризъм в случая не мислят - а оставят инерциите си (идейни, политически, социални) да говорят вместо тях. И в резултат стигаме до "Палестинците са винаги прави!"; отсреща пък идва "Израелците са винаги прави!". А фактите не им изглеждат прави, фактите са им неудобни, поради което всяка страна си ги криви посвоему. И израелците мълчат за избитите деца, а палестинците - за това, как са стреляли в слабините и гърдите на пленени жени от израелската армия...

Стига мълчания, лъжи, полуистини и недомлъвки, стига цинично хихикане! Стига полумислене, което подтиква разни геноцидни мечти! Черните мечти пред очите ни стават реалност, войната коси мало и голямо. Войната трябва да бъде спряна час по-скоро. Един Аллах може да вразуми "бесните" палестинци, но цял свят може да повлияе на "бесните" управници на Израел да спрат танковете, ракетите и бомбите.

Хубаво, ще спрат - а после? За после е сигурно едно - няма всеки нов ден от дните на света да носи планомерно смъртта на няколкостотин човешки същества (да напомним пак - една трета от тях деца). Това е безспорно нещо добро и то ми дава куража да споделя и аз една мечта.

Краят на масовите убийства повлича и политическия край на мечтателите за геноцид - от двете страни. И проклетият им край ще отвори място, където другите мечтатели ще могат да седнат кротко като древни селяни - семити, та да поумуват заедно откъде да мине междата, за да има мир.