В реч, произнесена на партийно събрание през 2009 г., унгарският премиер Виктор Орбан, по онова време лидер на опозицията в страната, призова за създаването на "централно политическо поле", което да управлява Унгария през следващите 20 години.

Малко след речта си Орбан отново пое поста през 2010 г. и демонстрира как неговото "силово поле" ще се отрази и върху стратегическите съюзи на Унгария. От самото начало той измести фокуса на отношенията от Вашингтон, Брюксел и Берлин към ново трио сили: Берлин, Москва и Истанбул. Като опозиционен лидер Орбан остро критикува нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г., наричайки го "империалистично действие на откровена силова политика", но две години по-късно се насочи към пътя на по-близки отношения с Русия.

Това отваряне към Изтока имаше за цел да спечели повече влияние, отколкото е оправдано спрямо размера и икономическата сила на Унгария.

Скоро обаче стана ясно, че прилагането на това "силово поле" не може да бъде постигнато само с цената на отношенията със западните съюзници на страната. Последва танц между всички сили, който накара Унгария да се насочи все повече към автокрациите на Изтока, като същевременно разграничи ангажиментите към Запада и членството си в НАТО и Европейския съюз - чрез които Унгария упражнява власт благодарение на способността си да налага вето върху особено важни политически решения.

Едва когато Орбан започна редовно да използва този лост, лидерите на ЕС забелязаха двойната игра на неговата администрация.

През 2020 г. той заплаши фонда за възстановяване след COVID-19 с вето - основен проблем, засягащ всички 27 държави-членки на ЕС. По-стабилният подход на ЕС към Будапеща в крайна сметка доведе до спиране на над 30 милиарда евро финансиране за Унгария заради проблеми с върховенство на закона. Това са пари, от които Орбан отчаяно се нуждае за компенсиране на спираловидно растящият бюджетен дефицит (съотношение спрямо държавния дълг от над 70%), и отпускането на големи обеми държавно финансиране за избирателните райони на "Фидес" преди изборите през 2022 г.

Орбан в по-голямата си част беше умел в пресмятането докъде може да притиска ЕС за собствена изгода. Той отбеляза на думи някои от опасенията на съюза. И в същото време започна мащабна антиевропейска кампания у дома срещу председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Александър Сорос, синът на Джордж Сорос, "старият враг" на Орбан. Той изглежда вярва, че сега е в позиция, при която Унгария може да разблокира до 10 милиарда евро от спрените фондове на ЕС, което, забележително, изглежда е правилна преценка. Подобен ход преди Европейския съвет в четвъртък и петък тази седмица ще позволи на на унгарския премиер да се закичи с дипломатически скалп на т. нар. брюкселски елит и ще оправдае продължаващото му авторитарно поведение.

В тази светлина Орбан може да се възприема като важен играч на световната сцена; изисквайки каквото иска в полза на унгарската държава. Под повърхността обаче обезпокоително за ЕС и Запада, двойната игра на Орбан върви ръка в ръка с ограничаване на демократичните свободи и потискане на неговите критици у дома:

Това всемогъщество, осигурено чрез поредица от нечестни избори, е жизненоважно за Орбан, за да разшири своето "централно силово поле" в международен план. И докато не му се наложи да се притеснява от загубата на власт у дома, той е с развързани ръце да инструментализира радикалната си политика и да принуди Европа да следва волята му. Преди европейските избори Орбан се позиционира като де факто лидер на крайнодясното евроскептично движение, което се състои от хора като Герт Вилдерс, Марин льо Пен и Джорджа Мелони.

Ако успее да се наложи, Орбан ще окаже трайно влияние върху стратегическите политики на ЕС, като подкопае способността на блока да действа в хармония по важни геополитически въпроси и ще го постави в безизходица, докато нова, може би по-малко решителна, Европейска комисия поеме властта следващата година.

Винаги има страни, които се радват да заобикалят проблема с радикализма на Орбан, когато в ЕС се повдигнат трудни въпроси. Това може да изглежда полезно в краткосрочен план, но ако политиката на Орбан за изнудване се превърне в новото правило на играта, съюзът напълно ще загуби способността си да управлява проблемите и ще стане незначителен на световната сцена.

Като се има предвид моделът на поведение, човек се чуди дали лидерите на ЕС ще се пробудят за силовата игра на Орбан и ще разберат, че неговата позиция да създава все повече пречки за европейската политика е пряк резултат от неговото авторитарно поведение вътре в Унгария.

Тази седмица ще наблюдаваме дали той отново е готов да постави а първо място собствените си интереси.