Мина времето, когато да си направиш селфи с депутата Делян Пеевски беше атракция, но и проблем. Отминаха и времената, когато той не стъпваше с години в Народното събрание, а председателите не можеха да обяснят по какви причини извиняват отсъствията му. История е вече желанието на ДПС да се поразграничи от санкционирания по закона "Магнитски" - той за малко дори беше изпаднал от листите на партията.

Сега вече е друго - селфитата вече ги прави Пеевски, а управляващите се чудят как да излязат от кадъра му. Засега никак не им се получава.

През последните месеци депутатът превзе публичното пространство на управляващите, без никой (да може) да му се противопостави, редовно атакува и премиера Николай Денков за решения или липсата им. Като стигна дори до провокацията, че би се справил по-добре от него и че е готов да се пробва за един месец като министър-председател.

Всъщност откакто стана ясно, че промяната на Конституцията е невъзможна без ДПС, "успелият млад човек" е във видим възход - първо като неформален говорител на властта, след това като важен фактор в ДПС. Почетният председател Ахмед Доган го нарече "феномен", а бившият (преди много години) член на ръководството на партията Гюнер Тахир прогнозира, че сегашната му кариера по-скоро ще е като на "комета".

Нищо от случващото се не е случайно. И за да бъде обяснено, е добре да се припомни малко история.

Влизането на "детето чудо" в политиката дължим на кадровия подбор на кръга около Симеон Сакскобургготски, който беше премиер от средата на 2001 до средата на 2005 г. За да бъде описан накратко този кръг, ключовите думи са Държавна сигурност, силови групировки, руски интереси.

Младият Пеевски се появи в публичното пространство като лидер на младежкото НДСВ - "царската партия". След като стана нарицателно за цял корупционен механизъм, от архивите изскочи и негова младежка снимка с убития през 2003г. президент на "Мултигруп" Илия Павлов. След това майка му оглави тотото по времето на кабинета на Сакскобургготски, а синът получи куп привилегии във властта. Което го докара до корупционен скандал, от който излезе сух по мистериозен начин.

По-малко от десетина години по-късно от собственик на стар опел се събуди милионер - с помощта на собственика на Корпоративната търговска банка (КТБ) Цветан Василев, както впоследствие разказа самият Василев.

Антикорупционната комисия, прокуратурата, МВР, НАП плахо се опитаха през годините да проверят възхода му и заключиха, че всичко е безупречно. Докато видимите факти говореха друго.

Скандалите за корупция не впечатлиха нито един прокурор, но пък задействаха механизми по антикорупционните закони на САЩ и Великобритания и те санкционираха Пеевски. След като установи, че това няма абсолютно никакво значение в България, санкционираният започна да провокира всички. При това изключително успешно.

Безспорният му успех обаче нямаше да се състои, ако зад него не стоеше формация, която е далече от понятието демократична партия и още по-далече от прокламираните в наименованието й "права и свободи".

Важен детайл, за който свидетелства преди години Корман Исмаилов, напуснал ДПС: "Пеевски е бил средство. Един проект, в който е инвестирано. Дали не е станал по-голям от създателите си - не искам да влизам в спекулации", казва той през 2013 г. по Нова телевизия.

Създаденото през 1990 г. Движение за права и свободи отказва да участва в Съюза на демократичните сили (СДС), разказват участници в събитията след падането на режима на Тодор Живков. Съучредителите му са етнически турци, лидер е Ахмед Доган.

Въпросът, че етническа партия е недопустима по Конституция, стигна до Конституционния съд, който се раздели 6:6 гласа при гласуването и ДПС оцеля. И вече над 30 години се възползва от разединението при различните управления, за да е вечният балансьор.

Още в зората на демокрацията в редиците му се приютяват хора от "Мултигруп", а отношенията със силовите групировки, които бяха в разцвета си по време на югоембаргото, се оказаха сърдечни. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев, номинация на СДС, не изпълни заканите си да заведе следствени дела срещу лидери на движението, заподозрени в корупция. И още един знаков детайл - партията на етническите турци се ръководи от Москва, а отношенията с Анкара често не са еднозначни - вече двама председатели на партията бяха сменени заради неправилна според почетният председател позиция.

От първоначалните основатели на ДПС впрочем остава само лидерът Ахмед Доган, който сменя кръга от приближените си периодично. Дори разкриването на досието му на доносник от Държавна сигурност не оказва отрезвяващ ефект върху електората - сякаш нищо не се е случило. Същото безразличие като към санкциите заради корупция. В това е и ключът на успеха.

Със здрава пропаганда и силна дисциплина в редиците ДПС мина във възход веднага след като с неговите гласове падна правителството на СДС с премиер Филип Димитров в края на 1992г. Реално ДПС е било в опозиция само при двете управления на СДС. Най-явното му влизане във властта е по време на тройната коалиция с НДСВ и ДПС с премиер Сергей Станишев.

Рецептата на ДПС от началото на разграждането на държавната икономика до днес е проста - да преразпределя власт и собственост - публична, разбира се. За целта му е необходима повече власт, а за нея - верни избиратели. В движението първи измислят формулата да обикалят преди избори всяка паланка и да изискват списъци с имената на избирателите, чиито гласове са сигурни. Числото всеки път трябва да бъде увеличавано - независимо как.

В "Шоуто на Слави" през 2005 г. Доган събра очите на зрителите с откровенията си:

Ето и философията му за държавната и общинската администрация:

Тези признания предизвикват силно възмущение в обществото, но не и сред избирателите на ДПС. Те живеят в своите затворени общности, където биват държани изкъсо от местните координатори. Така, макар да пада като абсолютно число, реално подкрепата за ДПС остава стабилна. Никой не се притеснява нито от скандалите покрай Доган, нито от смущаващите обстоятелства, свързани с българите, които напълват ръководството на партията, замислена през 1989 г. като защита на правата на турското малцинство. Хората се вторачени в живота си, който на битово ниво е изцяло зависимост от местния феодал.

Колко далече са от реалността поддръжниците на ДПС се илюстрира ярко от последното интервю, дадено от някогашния му основател Неджметин Хак по БНР. "Това, което се опитват да направят в момента, е наново да запалят огъня. В България политиците от ДПС не се приемат като равностойни на другите", казва той и твърди, че нито един етнически турчин не заемал ръководен пост в България. И независимо, че смята, че Държавна сигурност е превзела партията, както и че хвалбите за порциите и обръчите не са правилни, той непоколебимо гласува за ДПС.

С две думи: електоратът на ДПС още е държан в зависимост и страх. Дали Пеевски и кандидатурата му за председател ще разтърси и раздели партията - ще се разбере в следващите месеци.

Един от най-интересните въпроси е какви са отношенията на Пеевски и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов през годините и какви са днес.

Когато Пеевски беше избран за шеф на ДАНС за един ден - 14 юни 2013 г., Борисов беше в опозиция, а представители на ГЕРБ ходеха по протестите срещу избора на "успелия млад човек". Година по-късно беше съборена КТБ със съдействието на всички държавни органи и особено на БНБ, ДАНС и прокуратурата, а Борисов тогава зае позиция "нищо не можем да направим" и обяви, че отношенията му с Пеевски са никакви.

През годините несменяемият лидер на ГЕРБ винаги е демонстрирал особено раздразнение само от свързването на името му с това на Пеевски. Избраните му цитати по темата говорят красноречиво:

Чували сме го да обяснява, че Пеевски "си отива", че е "дъвка", че не е имал нищо общо с управлението на ГЕРБ. Но също е че "в България без Ахмед Доган и без ДПС не могат да се печелят избори. Там, където е Доган, там е победата". През 2013 г. от парламентарната трибуна Борисов обяви, че Доган го е "поръчал". Година по-късно му даде признанието, че Доган пръв е осъзнал, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява. И сложи знак на равенство между Доган и Пеевски.

За отношения между Борисов и Пеевски се знае от 2009 г., когато бившият тв водещ, а след това евродепутат Николай Бареков твърдеше, че им уредил среща "да се сдобрят". Информация "от кухнята" излезе през декември 2016 г. и от Гриша Ганчев. Той разказа по "Нова телевизия" за среща между Цветан Василев и Борисов, на която присъствал, и обобщи, че от 2009 г. в България се редуват в управление "клановете" на Пеевски и Борисов, а от две години те действат заедно. На въпросната среща банкерът показал на Борисов списъци за стотици милиони, които давал да му ги носят ту Пеевски, ту "дясната му ръка" Сталийски. Борисов отрича.

Най-категоричният индикатор за отношенията в "дуета" са вестниците на Пеевски, които преди десетина години за една нощ смениха редакционната си политика и от остро нападащи и обиждащи Борисов се превърнаха в славещи го. Борисов върна жеста, като не каза лоша дума за депутата, който уж му беше опозиция.

През годините на управлението на ГЕРБ неведнъж изтекоха записи, снимки, видео, уличаващи Борисов. Той винаги беше държан в шах и единствено самоотвержеността на прокуратурата успя да го отърве от обвинения.

Казват, че Пеевски владее положението и надделява в тандема по формулата на ДПС - с медийна власт и стратегически лостове в съдебната власт. Въпрос на близко бъдеще е да разберем дали е така.

В последните месеци политическите наблюдатели търсят отговор на въпроса какво се задава с излизането на свръхактивния Пеевски в авангарда на управлението.

Според самия Пеевски и бившия му финансист Цветан Василев - "детето чудо" иска да е премиер. Поне премиер. Има вече и ясни намеци, че партията ДПС много би искала да се види с реална власт още при ротацията - неслучайно кандидат-лидерът й прави намеци и заплашва през ден, че управлението е под въпрос и че може да има кабинет без "Продължаваме промяната", тоест само с "Демократична България" и ГЕРБ. Колкото и да е невероятно, посланието стига до електората без затруднения и директно през обществените медии.

Пеевски може да не стане премиер, но лидерската позиция изглежда вероятна. Подобен развой би означавал, че ДПС ще застане срещу санкциите на САЩ и Великобритания от позицията на партиен лидер.

В ДПС никога парите и властта не са стояли в едни и същи ръце, посочва Арман Бабикян. Според него Доган не би оставил и двете в ръцете на Пеевски. Освен това за председател на партията Доган би предпочел добре стоящо пред ЕС лице, докато възходът на Пеевски се обяснява с това, че той "цапа най-добре" управляващите.

Да си припомним какво казва и родният баща на "феномена": според него Доган и избраникът му имат един и същи стил. "Делян е изключително ценен за Доган - той има дарба в икономическата сфера", казва още през 2014 г. Славчо Пеевски.

А кой стои зад този свръхпубличен корпус - ако имахме независима прокуратура, този въпрос отдавна щеше да е изяснен в съда. Но и без шанс за подобни разкрития скоро, имената на печелещите на гърба му могат да се търсят както от списъците с VIP вложители около разграбването на КТБ, така и от редиците на диаспората ни в Дубай с прекратени от прокуратурата дела. И разбира се, сред хората с прякори, както и сред рускоговорещите владетели на българското Черноморие, незасегнати от нито една общоевропейска санкция.

Всъщност който и да стои зад модела "Пеевски", очевидно добре го мотивира. Можем само да си представяме за какво става дума.