- В българската история едва ли ще остане нещо важно. В световната история най-вероятно ще остане с масовото използване на изкуствения интелект с т. нар. generative models като ChatGPT.

- Добрите времена създават слаби хора, а слабите хора започват да създават лоши времена.

Както глобално, така и в България все по-ясно виждаме сериозни предизвикателства, но все по-трудно намираме консенсус за тяхното решаване, а радикализацията стана легитимен механизъм за правене на политика.

- За България, за съжаление, вероятно думата е "некоалиция", за да не използваме "сглобка". И двете думи означават едно и също нещо: нежеланието да се признае нуждата и съществуването на коалиция. Това не е особено честно към избирателите. Много вероятно е именно този опит за прикриване или изкривяването на реалността, а не самата коалиция, да донесе повече негативи на партиите, които участват в нея.

За света думата е ChatGPT като първия генеративен модел на изкуствен интелект (ИИ), който стана широко достъпен и бързо влезе в употреба. Това промени напълно плановете както на технологични компании, така и на законодатели, защото стана ясно, че ИИ се разпространява толкова бързо, че има нужда от регулация веднага.

- Миналата година България се управляваше почти еднолично, на ръба на Конституцията. Позицията ни по основния световен проблем - войната на Русия срещу Украйна, беше неясна и на моменти подла. Имаше огромна криза на многопартийността. Парламентът беше практически суспендиран.

Днес България се е върнала към конституционно и базирано на многопартийността управление. Постепенно започваме и да изразяваме еднозначна, ясна и цивилизована позиция по войната на Русия в Украйна. Това са позитивни развития. Фактът на създаването на тази голяма коалиция, както трябва да се нарича събирането на първата и втората партия, също е нещо положително.

- Най-големият урок както от създаването на тази коалиция, така и от проблемите по избор на председател на Столичния общински съвет (СОС), е, че България вече е в ситуация на т. нар. консоциативна демокрация. Трябва да имаме предвид, че българската избирателна система и нейното ниво на пропорционалност не може да произведе по-малко от 4-5 партии (парламентарни групи) в парламента. А последните няколко избора показват, че вече нямаме големи политически партии, които имат способността и публичната подкрепата, за да доминират.

Това означава, че в българската политика трябва да се отгледа коалиционна култура, която може да постига работещ консенсус по публичен и прозрачен начин. Надявам се това правителство и мнозинство да е първата крачка към усвояването на този урок.

От него трябва да последват и много други уроци - как се води предизборна кампания, след която да можеш да сформираш мнозинство, какво да се обещава на избирателите и обществото, какви въпроси се поставят като основна платформа на политическите партии, за да не се разчита само на моментна радикализация и т.н.

- Не мисля. Това, което се случва, е, че започнахме да приемаме за даденост това, което няколко поколения преди нас постигнаха с много усилия. Това е разбирането, че за да има мир, за него трябва да се работи. Затова бяха създадени институции като ООН, ЕС, дори и НАТО.

Всичко това създаде усещането у много световни лидери и организации, че могат да използват всякакви инструменти за постигане на целите им, защото няма кой да им се противопостави ефективно.

Същевременно, останалите пък станаха прекалено спокойни и не реагираха на очевидни знаци за големи проблеми, с което потвърдиха подозренията за безнаказаност. Известен е примерът с изказването на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г., в което той детайлно обясни принципите на руската външна политика, които доведоха до анексирането на Крим и навлизането в Украйна през 2021.

По подобен начин през годините имаше много знаци за радикализацията на "Хамас" и използването на населението на Газа за това. Войните, които ни заобикалят са резултат от липсата на политическо лидерство и смелост.

- Не съвсем. Ние трябва да разберем, че в нашите общества има все по-големи групи от хора, които не са доволни от това как се развива животът им и светът. Това, че те получават политическо представителство, не трябва да ни изненадва. Естествено, това политическо представителство много често злоупотребява с техните чувства, за да спечели подкрепата им. Но реакцията срещу такива групи хора трябва да се стреми да ги разколебава, а не да ги радикализира, както действа Демократическата партия от началото на мандата на президента Байдън.

Завръщането на Тръмп ще е много лоша новина за всички. Защото, ако в предишния му мандат светът се тресеше, поне беше относително мирен, сега това вече не е така. Разрешаването на много от конфликтите зависи директно от позицията на САЩ.

- За съжаление, не и в голяма степен отделните групи в българското общество се превръщат в племена. Това означава, че отношението им към институции и процеси се формира изцяло на базата на оценката на "племето". Един такъв пример е отношението към честността на изборния процес. От една страна все повече хора смятат, че той не е честен, от друга това схващане е в пряка зависимост от това, дали тяхната партия е спечелила или не. Това разделяне на племена в обществото е практически заплаха за основните ни демократични механизми.

На друго ниво е разделението, което виждаме в изследването PISA, където имаме един малък процент ученици, които се справят, и голям, които не се справят. По подобен начин ще се разделят и житейските шансове, които те получават. Това е заплаха за маргинализация на големи групи в обществото, които в един момент ще поискат и намерят свое политическо представителство, чиито физиономия и приоритети няма да ни харесат.

- Въпреки преценката на някои мои колеги, смятам, че основният проблем беше ниската избирателна активност. Неточностите в избирателните списъци (те са различни и създадени за всеки един избор) не са толкова големи, за да обяснят последователно намаляваща активност във всички видове избори и падането й под 40%.

Не трябва да се опитва той да се лекува с псевдомерки като подсилване на задължението да се гласува или съсредоточаване върху метода за гласуване с надеждата, че това ще върне много хора в изборния процес. Оттеглянето от изборите е сериозно и зад него вероятно се развиват лоши процеси, свързани с отношението на хората към управлението, политическия елит и политическата система, което не дава очаквания от тях резултат.

- Това е сложен въпрос, без ясен отговор. Взаимният контрол във властта в момента вероятно прави спазването на публичния интерес малко по-възможно.

Но мафия и корупция съществуват навсякъде и борбата с нея не може да спре и да се смята за спечелена никога.

- Направени са някакви крачки, но тези институционални крачки трябва да бъдат придружени и от други. Ние трябва културно и манталитетно да "освободим" българското общество от руското влияние. Само един пример: трябва ясно да разкажем освободителната си история, да изградим наново образа на Левски като политически мислител на високо европейско ниво, който ясно вижда несъвместимостта на идеалите си с възможно освобождение от Русия и това е основата на цялата му революционна дейност. Нашият най-голям национален герой е смятал, че руските интереси са заплаха за една свободна и демократична България.

И тук идва парадоксът: в отговор, наследниците на Левски са кръстили основни улици в българските градове на руски дейци, генерали и царе. Огромният паметник пред Народното събрание не е на Левски, а на руския цар. В този смисъл, еманципацията от Русия е започнала съвсем леко и тя тепърва трябва да обхване цялото българско общество.