Спряното интервю на журналиста от БНР Петър Волгин с посланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова предизвика очакваният ефект. Реагираха посолства, политици, медии, Асоциацията на европейските журналисти - България, Съюзът на журналистите в България, социалните мрежи. След препоръката на Програмния съвет в радиото интервюто с Митрофанова да не се излъчва на 16 декември т.г. в предаването "Политически некоректно", със свои позиции излязоха посолствата и на Украйна и на Русия - първото възмутено от това, че национално радио дава думата на представител на кремълския режим, второто - че е отнета думата на посланичката на държава, с която България е в дипломатически отношения. А Мария Захарова - говорител на руското външно министерство написа в своя канал в Telegram: "Може ли още да се диша в България?". Последва лавина от коментари на политици, анализатори, медийни експерти, и от кого ли още не. А Петър Волгин бе на върха на щастието си като "мъченик" на свободното слово - роля, в която отдавна се вживява страстно.

Този лошо скалъпен скандал не може да бъде разбран от хора, които не познават ситуацията в БНР отвътре. Затова е коректно да бъдат поставени публично

Най-важният от тях е: Ползва ли се журналистът Петър Волгин със специален статут в БНР? Ако това е така, следва да бъде обяснено защо. Ако не - ръководството на националното радио и това на програма "Хоризонт" би трябвало да отговорят защо журналистът най-безцеремонно отсъства от т.нар. летучки (все още в радиото се използва този русизъм), по време на които се обсъждат темите и събеседниците в различните предавания?

И още - ползва ли се Волгин с протекции от високи нива в държавата и това толерира ли се от генералния директор и всички управителни и консултативни органи на БНР като Управителния, Обществения и програмните му съвети, както и защо журналистическата колегия в радиото приема мълчаливо неговото привилегировано положение?

Без отговори на тези въпроси не може да бъде разбрано поведението на журналиста, който нееднократно е заявявал в предаването си, че неговият глас е единственият различен в ефира на БНР. С този аргумент той обяснява и едностранчивата гледна точка - неговата и на избираните от него събеседници по основни теми, които коментира в "Политически некоректно", както и в предаването "12+3", когато е негов водещ.

БНР трябва да отговори и на множество въпроси, свързани със спряното интервю с Елеонора Митрофанова, за да бъде изяснено

В своя позиция от Асоциацията на европейските журналисти поиска интервюто да бъде публикувано като текст, за да може обществото да се запознае с него и да се убеди само дали то е безпристрастно или обслужва руската пропаганда. От асоциацията съвсем основателно искат и яснота по въпроса дали е прецедент Програмният съвет на БНР да взема решение относно съдържанието на интервю или друг журналистически материал и да препоръчва свалянето му.

И второ - със сигурност интервюто не би предизвикало този обществен отзвук, както сега, защото посланичката на Руската федерация едва ли би изразила нечувани досега позиции по темата за (не)благодарността на българите към съветската армия, в това число и към паметника й в София (наричан МОЧА), или за войната с Украйна. Пък и едва ли би изненадала някого от аудиторията на БНР, която всяка събота по обед е облъчвана с антиевропейска и проруска пропаганда и с омраза срещу организации и фондации, които подкрепят развитието на демократичната обществена и медийна среда у нас, при това с ироничния тон на Волгин.

Защо интервюто е било направено на запис?

която трябваше да мине през блокадата на БНР с кортежа си от охранители, или по други причини, които биха дали основания да бъде спряно? При това не от кого да е, а от Делян Пеевски - депутатът от ДПС, олигархът от списъка "Магнитски" и доскорошен медиен магнат, чийто жълти медии с лекота газеха стандарти и етични норми, а сега в ролята на защитник на свободата на словото, националната сигурност и евроатлантическите ценности.

Затова, колкото и да отричат от БНР, че свалянето на интервюто не е цензура, трудно биха убедили някого, че решението на Програмния му съвет не е взето под политически натиск. Въпреки че

И така чак до Алексей Навални, който бил в затвора за икономически престъпления, но един ден можело и да бъде помилван и т.н. и т.н.

Но в него най-вероятно Волгин не пита Митрофанова за изгонения от Москва кореспондент на БНР и със сигурност никога - нито сега, нито в друго интервю би задал към руския посланик въпроси, свързани с откраднатите от Съветския съюз архиви на България или с унищожаването на оръжейната ни промишленост след окупацията, нанесло щети на страната ни за над над 2 млрд. лева, нито за изхарчените около 24 млрд. лева за издръжката на съветската окупационна армия след 1944 г.

Що се отнася до

в частност на БНР, те не датират от вчера и не са единични случаи. Като журналист, работил 30 години в националното радио, от които 18 в "Хоризонт", съм изпитала на гърба си нееднократно натиска да бъда цензурирана и дори уволнена заради критичното си отношение към хора с власт в България.

В конкретния случай реакцията на украинското посолство у нас и на Делян Пеевски, който заяви, че е "недопустимо БНР да стане съучастник в руската хибридна война", като призова от името на ДПС регулаторните органи да не допуснат провокация в националния ефир и незачитане на националния ни суверенитет, поставиха Митрофанова и Волгин в позицията на цензурирани, тоест на жертви на политическия произвол. Така

чиято политическа биография, също като на ДПС, е свързана с всичко, което наричаме "задкулисие", пусна поредната порция отрова в българската обществена среда.

В случая, когато Делян Пеевски защитава евроатлантически ценности и свободата на словото, ефектът е подобен. Но това не прави от Петър Волгин мъченик на свободното слово. В никакъв случай.

Срамният сюжет, разиграл се в БНР, отново поставя въпроса за стандартите в националната медия, за ролята на Програмния и на т.нар. Обществен съвет, който би следвало да защитава интересите на аудиторията.

За съжаление, немалка част от коментарите и анализите отклониха вниманието в погрешна посока - към интервюирания, в случая посланик Митрофанова. Но проблемът не е тя, защото всеки посланик има право да изрази публично позицията на своята държава по една или друга тема. Проблемът е в интервюиращия, защото той поставя въпросите, води разговора в една или друга посока и може, ако е достатъчно интелигентен, да прави пропагандни внушения вместо събеседника си. Това е вероятно и основната причината посланикът на Украйна да откаже участие в предаването на Волгин.

Скандалът със сваленото интервю на Елеонора Митрофанова прави актуален отново и разговора за регулацията в обществените медии и необходимостта от промяна на закона. Останалото е много шум за нищо.