- Може би съм малко пристрастен (тъй като съм завършил "изкуствен интелект"), но за мен най-значимото през 2023 беше огромната популярност, която успя да набере ChatGPT. Самата технология съществува от години, но през 2023 тя успя да се вкорени в колективното ни съзнание и това всъщност е много значимо. Не толкова, защото технологията е чак толкова революционна, а защото това ще мотивира повече хора да изучават изкуствен интелект и да бутат тези технологии напред, както и да бъдат по-осъзнати за всичките рискове.

Конкретно за българската действителност ми се струва, че през 2023 видяхме едно политическо "отрезвяване" и примиряване с реалностите, и от страна на политическата класа, и от страна на избирателите. А това е нещо положително, според мен. Цялата динамика, която наблюдаваме на политическата сцена днес, всъщност е 1000 пъти по-добра от застоя по време на полу-авторитарния режим на Бойко Борисов.

- Такива въпроси са ми много трудни.

- Отново съм пристрастен, но според речника на Кеймбридж думата на 2023 е "халюцинация", която придоби нов смисъл през 2023 в контекста на изкуствения интелект. Най-общо казано "халюцинация" е когато някой езиков модел (като Chat GPT) ни дава изцяло грешни факти, но с огромна увереност, сякаш е абсолютно сигурен в тях.

Тези халюцинации се дължат на простия факт, че тези езикови модели не минават през някакъв процес на задълбочени разсъждения, а просто симулират човешка реч. Тяхната цел е да създадат поредица от символи, която да пасва на това, което моделът разбра като "човешка реч", съгласно това, което е виждал в интернет. И просто понякога грешните факти минават по-лесно за "човешка реч", отколкото истинните.

Все повече навлизаме в епоха, в която цялостните ни възприятия за реалност се формират от машини - най-вече от алгоритмите на социалните мрежи. Скоро е възможно и езиковите модели (като ChatGPT) да започнат да играят огромна роля във формирането на нашите възприятия за реалност. Понятия като "реалност" и "истина" ще стават все по-разтегливи. Накрая и ние хората може да започнем да "халюцинираме".

- Времето, в което живеем не е нито толкова специално, нито толкова нестабилно в сравнение с минали исторически периоди. Противоречията, които се проявяват днес са трупани бавно в продължение на години, но са оставали под повърхността и затова не сме ги виждали. Сега просто тези противоречия са станали толкова изострени, че неизбежно водят до конфликти и нестабилност.

Тази нестабилност ни показва, че живеем във време на преход. Въпросът е: преход към какво? И отговорът е, че всъщност от нас зависи как ще разрешим тези противоречия. Но не трябва да се залъгваме, че само защото досега тези противоречия бяха под повърхността, значи не ги е имало. А противоречията са много и различни, както между социални класи, така и между геополитически блокове.

За мен промяната винаги е положителен процес. Трупането на напрежение е по-вредно от неговото изпускане. Както казах, те противоречията си съществуват, независимо дали им обръщаме внимание или не.

- Най-важният урок от последните три години е, че не трябва да приемаме нищо за даденост. Нито мира, който до скоро имаше в Европа, нито свободата и демокрацията, нито климата, на който сме израстнали, нито ДОРИ въобще нашата доминантна позиция като човешки вид на планетата Земя (в лицето на изгряващия изкуствен интелект).

За всичко, което искаме да съхраним, ще трябва да полагаме активни усилия.

- Парадоксът на войната е, че тя винаги представлява огромно варварство, извършвано от уж цивилизовани хора.

- Щях да се изненадам, ако Доналд Тръмп просто беше решил да се оттегли от политиката. Толкова нарцистичен човек с толкова болно его по-скоро би съсипал своята държава, отколкото да бъде нещо различно от №1.

- Може би много хора няма да се съгласят с мен, но аз мисля, че много от разделенията в българското общество всъщност са икономически. Дори разделения, които мислим за ценностни също имат икономически корен. Не е трудно да видим, че путинофилията в България вирее най-лесно сред хората, които не успяха толкова добре да се адаптират към пазарната икономика и днес са по-скоро на дъното на социалната пирамида.

Хората не сме чак толкова сложни. Ние просто искаме да живеем добре. Искаме висок стандарт на живот. И всякакви политически борби сякаш прикриват реалната борба, която е за това кой да има по-привилегирован статут в обществото.

- Аз като софиянец, моят фокус беше основно върху местните избори в столицата. Там огледалото ни показа как половината граждани на така наречената "дясна" и "синя" София беше склонна да гласуват за откровена комунистка, а другата половина беше склонна да гласува за кандидат със семейна история, свързана с ДС.

Това показва най-малкото, че вече не сме 1997 и старите измъчени лозунги за "истинското дясно" вече не работят. Може би дори показва, че София занапред няма да бъде толкова дясна, колкото им се иска на някои политически ветерани.

- Не знам. Не съм много близо нито до задкулисните кръгове, нито до публичния ресурс, така че не мога да отговоря на този въпрос.

- Преди всичко трябва да уточним, че всяка форма на фактическа руска зависимост е резултат от чисто психическата руска зависимост на определена част от нашите съграждани. Това е дълбокият копнеж да дойде Големият брат и да накаже всички онези хора, които са те карали да се чувстваш недостатъчен (а то това тръгва още от ранното детство, но както и да е). Ако се преборим с тази "дълбока" руска зависимост, ще можем лесно да отхвърлим и всяка фактическа форма на зависимост.

За мен изключително добрият сигнал е, че докато попълвам тази анкета ПСА/МОЧА е в процес на демонтаж. Това е историческо събитие, което е сигнал, че ние като нация най-после започваме да добиваме някаква самоувереност и кураж. Цели поколения са израстнали в сянката на този унизителен монумент на българската малоценност. Някои от тези поколения са развили стокхолмски синдром. Но може би демонтажът е стъпка в посока да започнем да лекуваме този синдром.