- Превръщането на войната на Руската федерация срещу Украйна в окопна, подобна на Първата световна от 1914 до 1917 година. Плюс разпространението на примера на тази война като мотив за повече тероризъм и подобни на кремълските въжделения.

- Чак към края втората половина на миналата година цивилизованият свят (т.е. страните с градска култура и институционална страст в поддържането на свободите на отделния човек) започна да осъзнава, че е застрашен. В България това осъзнаване се случваше тайно, подсъзнателно дори от и у онези, които се смятат за цивилизовани.

- "Пренареждане".

- Силен завой към вулгарно кейнсианство в икономическата политика, но продължение на обещания за "компенсиране на всички за всичко", основани на вяра - донякъде обоснована, че така се печелят избори.

Извън политиката - годината е добра за икономиката (предприятията и отраслите, които са били разумни, инвестирали са в бъдещи доставки и капитал за бъдеща дейност през 2022 г., както се прави при относително висока инфлация) и доходите. До началото на 2022 г. страната запази своите предимства в областта на фиска, данъците - тези два сегмента бяха доскоро толкова добри, колкото в Швейцария, според SGI.

- Повечето промени са с отрицателни последици. Нападението срещу "Лукойл"-Нефтохим. Лошите промени обикновено са по-важни от добрите. Изобщо всяка промяна може да бъде извършена или да се случи само по-два начина: по-нататък става по-добре или по-нататък става по-зле.

Но има и други промени към по-лошо. Една от тях е 15% данък за т.нар. глобални компании. Въвеждането му е свързано с елементарни фискално-пропагандни трикове като твърдението, че "някой друг ще плаща" този данък. Той не решава нито един от проблемите, за които бе заявено, че го прави.

Тук ефектите дори не бяха обсъдени. А те са: тези компании вече вдигнаха цените, страната загуби предимството, че само тук в ЕС те плащаха изисквания по закон данък; това е прецедент на неравно третиране на данъкоплатци, който ще се повтори и може да демонтира равния данък; всички, които работя за (поне 10% отт работната сила на София) или купуват от тези компании (например банките и големите търговци, но не само), плащат и ще плащат този данък.

И още: чрез разходите, данъчните привилегии и възнагражденията бюджетът надува цените, а министрите засилват административният контрол върху магазините. Общият знаменател на тези и други е ерозия на предвидимостта, увеличение на разходите за работа с правителството и разрастване на корупцията на дребно.

- Ограничаването на влиянието на най-популистките партии и на президента. Нищо че е поради инстинкт за самосъхранение.

Един от провалите е неуспехът с дерогацията на задължения по "Зелената сделка".

- В международен план - помощта за Украйна е такъв положителен процес. Става обаче бавно, мудността крие трудни за изчисление рискове.

За България положително е, че помощта за Украйна е вече официална, с последователна подкрепа от правителството и вероятно продължаващо одобрение на тази политика от законодателното събрание.

- 1. Необходимо е връщане към икономика на здравия смисъл.

- Не мисля, че е възможно. Сигурен съм, че ще се провали. Но, ако все пак се случи, изолирането на САЩ от света ще създаде дългосрочна несигурност.

- Онова, което наблюдаваме с голяма доза неприязън, е бавно налагане на делиберативност в обществения и политическия живот, при висока степен на невежество на политици и избиратели. "Делиберативност" означава обсъждане, преразглеждане и предоговаряни, и отчитане на интересите на малцинството.

- Да.

- Не.