Как наблюдателите обобщават изминалите 12 месеца - четете равносметката им в дните до новата година, а прогнозите им за 2024 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Даниел Стефанов, Боряна Димитрова, Вержиния Велчева, Иво Инджов, Евгений Кънев, Адриан Николов, Георги Ангелов, Теодор Славев, Стоил Цицелков, Благослав Михайлов, Петър Чолаков, Красен Станчев. Днес четете на Анна Кръстева - професор по политически науки в Нов български университет.

- 2023 се разлетя между бъдещето и миналото, между изкуствения интелект (ИИ) като ракета ускорител и атавистичността на войните. Две измерения на свръхпроизводството на бъдеще остават свързани с изтичащата си година - Европа е първият континент, регулиращ изкуствения интелект, а глобалната общественост се запозна с ИИ чрез ChatGPT, който стремително започна да променя начините, по които работим, учим, лекуваме. Най-динамично разпространяващата се дигитална иновация е дело на високотехнологична компания, която успя така да ускори времето, че за броени години от non-profit start-up да прерастне в мега бранд и милиарден бизнес. А регулация е нужна, за да не се изпусне съвсем духът от бутилката, както и иновациите да не са само бизнес, а и публичен интерес.

Войните до/в Европа ни връщат в минало, в което времето не е убежище.

- Високото в българския дух и нищетата на политическия елит са две противоположни вселени, които 2023 не можа и не пожела да събере.

- Поляризация.

Газа взриви Харвад; Зеленски задълба още повече разделенията между републиканци и демократи; Орбан продължава да трансфоримира "единство в различието" в "различие, не единство"; ЕС не успява едногласно и убедително да съвмести осъждане на тероризма и нападение над невинни жители с осъждане бомбардирането на болници и цивилни; поляризиращи политици печелят - Герт Валдерс в Нидерландия е последният пример.

- Не защото е Коледа, но позитивност има и тя внася цвят и колорит в сивия глобален и национален хоризонт. Ще взема два примера - европейски и български.

Негативните тенденции не са неизбежни, те са обратими - това е и оптимизъм, и хоризонт за промяна, и реалност: Полша загърби популизма и избра европейско лице.

- 1. По-тъжно от това да си нещастен и богат (като Германия) е да си нещастен и беден (като България).

- Войните са Франкенщайн, създателите им (и съюзниците) нямат сила и власт да ги удържат в цивилизационни граници. Призивите на САЩ за умереност спрямо цивилните и уверението за две държави като решението на вечния конфликт Израел-"Хамас" звучат кухо, не им вярва никой, нито дори говорителите им - правителството на Натаняху е най-крайно-дясното в историята на Израел, "Хамас" иска пълна капитулация на Израел.

- Доналд Тръмп не е слизал от политическата сцена. В колкото повече съдебни дела го въвличат, толкова повече се сплотява вярната му конспиративна фенска маса, убедена не че той е подтиквал към преврат срещу институционалност и законна власт, а че на него му правят преврат.

Той е с почти двойна преднина пред останалите републикански кандидат-президенти. Всички слабости и грешки на Байдън също директно се вписват в неговия архив, включително решението на Байдън да се кандидатира, вместо да отстъпи на по-млад демократ.

- Няма "събирачи на светове" по Илия Троянов, новите лидери не събират, а внасят нови разделения, като Ваня Григорова - говорител на трудещите се.

- Огледало е точен образ. Електорът се огледа - много пъти - в елита, не откри ентусиазъм, вдъхновяващи визии, капацитет за промяна и отговори със същото - с липса на ентусиазъм: раздаде от нищо до по малко, от абстенционизъм до малки дози мандат, за да се гърчат политиците в не-коалиции и не-мнозинства.

- Сагата "Лукойл" с променящи се през ден позиции оголи грозната картина на арогантни апетити на едни играчи да изместят други играчи.

- Българският политически елит продължава да е поляризиран. Невероятно е колко лидери и партии се трупат на путинофилския клон. Но тази електорална ниша не нараства.

За мнозинството български граждани Европа или путиновска Русия не е дилема. Изборът е европейски.