- Песимистичните прогнози изглеждат по-лесни за правене и по-популярни, по-лесни за възприемане. Свикнахме да се вглеждаме много повече в проблемите и скандалите, отколкото в позитивните сюжети. Изглежда те са по-малко интересни, а може би наистина са по-малко на брой. Още повече, че при едно несигурно бъдеще и страхът от неизвестното се увеличава, което няма как да не ни прави по-мнителни.

Макар и да имаме достатъчно поводи за мрачни прогнози, тяхната доминация ги превръща в самосбъдващи се пророчества. Колкото повече ги правим, толкова по-голям е шансът да се сбъднат. Докато формулирането на позитивни сюжети за бъдещето е сложна задача, доколкото представата ни за светло бъдеще е коренно различна.

- Надявам се да започне да настъпва успокоение и у нас, и на международната сцена. Доверието в демокрацията да престане да пада или пък да успеем открием по-добра форма на управление, която може да гарантира мирното ни съвместното съжителство и свободите ни.

- Опасявам се, че надеждите ми няма да се превърнат в реалност. Тезата, че демокрацията е неуспешна форма на управление, сякаш става все по-популярна.

Нуждаем се от дълбок анализ на причините за разочарованието на хората и, може би, нови конвенции, които да ни придържат заедно.

- Със сигурност многото избори, които ще се проведат през 2024 година, ще повлияят върху развоя и динамиката на конфликтите, но към днешна дата няма как да знаем отговора на този въпрос. Естествено, надявам се да приключат.

- Въоръжените конфликти по света да намалеят, да се укрепи авторитетът на международните институции и те да се превърнат в по-успешен инструмент за управление на кризи и опазване на глобалния мир.

- Светът покрай нас е станал толкова динамичен и непредвидим, че ми е трудно да заявя, че има нещо неизбежно. Сами сме господари на съдбата си и при воля и желание можем да избегнем неизбежното.

- Новите линии на разлом носят различни етикети, но в общи линии представляват едно и също напрежение вътре в западните общества. Някои наричат новото деление "глобализъм-антиглобализъм", други намират, че конфликтът е по линията "либерално-консервативно", съществуват и редица други интерпретации, които описват едно и също явление. Очертава се подобно да е водещото противопоставяне и за цикъла от избори, който ни очаква през 2024 година.

- Изборите в САЩ със сигурност ще имат сероизно отражение върху световната политика. Първият мандат на Тръмп донесе сериозно повишаване на поляризацията на световната сцена, а и вътре в западните общества. Тази поляризация не приключи с неговата загуба през 2020. Затова и смятам, че

- Предполагам, че личните вражди и жаждата за власт у някои политици могат да окажат голямо въздействие върху политическия живот в България и през тази година. Европейските избори ще бъдат важен тест за управляващото мнозинство, ако то изобщо оцелее до юни 2024 г.

Най-вероятно отново ще констатираме тревожно ниска избирателна активност, а самият изборен формат може да създаде условия за добър резултат на "Възраждане". Техният електорат би следвало да може да се мобилизира за такъв тип избори и да упражни наказателен вот на две нива - недоволство от управлението в България и недоверие към посоката, по която ЕС е тръгнал.

- Подобни амбиции намирам за нереалистични. Сюрреалистично ми се струва кандидатурата на Пеевски да получи мнозинство в парламента, а дори това някак да се случи, гражданите няма да останат равнодушни към подобен избор. Аз така и не успях да разбера как Пеевски реши, че е подходящ за поста премиер, но не споделям мнението му. Човек с неговата биография не би следвало да заема висша държавна длъжност.

- Има движение по съдебната реформа, каквото не е имало от 2014-2015 година насам. Дано реформата приключи успешно и постигне желаните ефекти.

- Мнозинството е изплувало. Русия не е модел за подражание в очите на мнозинството от българските избиратели, въпреки че руската пропаганда продължава да вирее много добре на българска почва. Тук е и ролята на медии, публични говорители и граждански организации, да не допускаме откровени лъжи да се разпространяват като факти и да тровят обществената среда.

- Управляващото мнозинство ще започне да придобива нови форми, но според мен, ще се стигне до ротация. Когато ГЕРБ вземе изпълнителната власт ми се струва, че ще работи много по-активно в парламента с "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН), отколкото с "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), което ще обезсмисли тежкия компромис, постигнат преди няколко месеца.

Моето мнение е, че няма да се прибързва с още едни парламентарни избори.

- Със сигурност ще видим нови политически проекти, успехът им обаче не е гарантиран. Сформирането на кабинета Денков създава ниши за нови антиестаблишмънт проекти. Техният успех ще зависи от личностите, които участват, и от тяхната способност да изкарат до урните огромното мнозинство от избиратели, които трайно се отдръпват от политическия процес.

- Пожелавам си да не пилеем енергията си за конфликти, кавги и омраза, да осъзнаем, че всички сме заедно в една лодка и е хубаво да уважаме другия. Когато осъзнаем това, ще бъдем в състояние да проведем смислен разговор кои сме ние и в каква посока искаме да се движим.