- Песимистичните прогнози винаги са за предпочитане - когато очакваме най-лошото, доброто идва като подарък. На фона на поредицата от събития от началото на 2020 г. обаче имаме и нужда от оптимизъм за бъдещето. Песимистичните прогнози са и по-лесни за правене - ако твърдим, че всичко ще се провали ни ни трябват бог знае какви доказателства, но оптимизмът се нуждае от план и посока. В този смисъл

- Надявам се да дойде с малко повече предсказуемост. Последните няколко години бяха време на крайни, неочаквани събития, които неведнъж фундаментално промениха начина на живот, на правене на бизнес, политиката. Имаме нужда от поне няколко години на възстановяване след хаотичното начало на десетилетието, в които да се ориентираме и нагодим към промените в средата, и се надявам 2024 г. да е първата такава.

- На този етап избухването на нови конфликти изглежда като най-големият риск. Във все повече "горещи точки" напрежението се повишава, което създава сериозен риск от избухване на още конфликти в различни точки на света.

- "Петдневната" инвазия на Русия в Украйна вече продължава почти две години и няма изгледи която и да било от страните да е готова не преговори, или пък да постига много във военен план. По тази причина най-вероятно военните действия там ще продължават докато ресурсите за воденето им - човешки, финансови, политически - не бъдат изхабени докрай от едната страна.

Израел от друга страна има история на светкавични войни, в които по-често постига целта си и съответно има по-сериозен изглед да успее да приключи конфликта в рамките на следващата година.

- Ако си позволим да помечтаем - комунистическият режим в Пекин да бъде свален от продемократична революция. Това обаче изглежда изключително невероятно.

По-вероятно е обаче същото да се случи в Москва - ще реши далеч по-малко проблеми, но пък релевантни за нашия район.

- Няма неизбежни неща. Присещам се за Фукуяма, който беше обявил "край на историята" преди няколко десетилетия - оказа се обаче, че далеч не е прав, а победата на либерализма и демокрацията не са неизбежни.

- Бюджетът за 2024 г. е всичко друго, но не и реформистки. Това не означава, че няма поле за промени и отдавна чакани подобрения, но те ще се случва въпреки финансовата рамка на държавата. Тази година най-важно беше вписването в 3% дефицит в името на съобразяването с Маастрихт, но очевидно времето не стигна за преосмисляне на фундаменталните политики.

- Справянето с инфлационния критерий ще е трудно - България имаше по-висок ръст на цените в сравнение със страните от еврозоната, а успокояването му у нас е значително по-бавно, като в някои от тях вече дори има дефлация.

Ако съдим по събитията около членството в Шенген обаче, и такъв дебат би бил доста тежък.

- Ще направим важна стъпка към повишаването на енергийната си сигурност. Не е изключено, разбира се, да има първоначален хаос и спекула с цените на горивата след преминаването на алтернативен източник на петрол, но няма причина те да са трайни, особено ако регулаторите си свършат работата по координиране и контрол на прехода.

- Напрежението сред политически партии е високо, което означава че всички дебнат възможността да увеличат резултата си на следващите парламентарни избори. Това може да избие в две посоки - популизъм и блокиране на нужните, отдавна назрели реформи.

Интересно ще е дали конституционните промени ще имат ефект на пренареждане на силите, защото в близко бъдеще ще имаме много различно устройство на съдебната власт.

Не е без значение и влиянието на външните процеси - видимо се нажежава сблъсък по русофилско-русофобска линия, както видяхме със събитията около вече бившия Паметник на съветската армия.

- Да - реформата в училищното образование е назряла, решенията са известни на (почти) всички замесени, а последствията от отказ от нея са все по-видими и болезнени.

Всичко това зависи, разбира се, дали правителството ще оцелее след ротацията, тъй като в хаоса на нови избори всичко може да се промени.

- Няма изгледи, уви, това да се случи скоро. Впрочем, апатията е различна от пропагандата и дезинформацията - тя е по-скоро плод на липсата на способност в партиите и политическия процес да убедят повечето хора, че нещо може да се промени към по-добро и че си струва времето и усилията да се взема участие.

Що се отнася до другите две, нужни са много години целенасочени усилия - образователни, просветителски, медийни -

- Оцеляването на "сглобката" след ротацията изглежда, по моему, много вероятно. Основната причина за това е, че няма изгледи на поредните предсрочни избори някой от участниците да спечели значителна преднина в сравнение с предишните - в най-добрия случай разликата ще е в няколко депутатски места нагоре или надолу. Поне докато на преден план е постигането на големите евроатлантически цели, мнозинството има сериозна причина да не се разпада.

- Гореспоменатият "край на историята" да се окаже по-близо, отколкото изглеждаше през 2023 г. Да намаляват човеконенавистните и мракобесни места по света.