Надеждата е 2024 г. да донесе повече предсказуемост

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. 2024 ще е годината на най-многото избори по света - в над 40 държави избирателите ще отидат до урните, включително в България. Какъв свят ще начертае изборът им? Ще стане ли по-устойчива демокрацията? Ще спрат ли кръвопролитните войни? Изкуственият интелект ще навлезе ли още повече в живота ни?
От 1 януари "Дневник" публикува прогнозите за новата 2024 г. След Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Боряна Димитрова, Вержиния Велчева и Евгений Кънев. Днес четете на Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Как наблюдателите обобщиха изминалите 12 месеца - четете тук отговорите на Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Даниел Стефанов, Боряна Димитрова, Вержиния Велчева, Иво Инджов, Евгений Кънев, Адриан Николов, Георги Ангелов, Теодор Славев, Стоил Цицелков, Благослав Михайлов, Петър Чолаков, Красен Станчев, Анна Кръстева, Деян Кюранов и Геновева Петрова.

2023: Връщане към нормалност, въпреки всичко
По-лесно е да се започне с оптимистична или песимистична прогноза за 2024 година? Политологът Иван Кръстев каза, че 2024 вече е започнала - на 7 октомври, когато "Хамас" нападна Израел, и ще бъде една дълга година?
- Песимистичните прогнози винаги са за предпочитане - когато очакваме най-лошото, доброто идва като подарък. На фона на поредицата от събития от началото на 2020 г. обаче имаме и нужда от оптимизъм за бъдещето. Песимистичните прогнози са и по-лесни за правене - ако твърдим, че всичко ще се провали ни ни трябват бог знае какви доказателства, но оптимизмът се нуждае от план и посока. В този смисъл
редно е да се запитаме какво правим, за да си дадем поводи за оптимизъм. |
Какви са надеждите ви за 2024 г.?
- Надявам се да дойде с малко повече предсказуемост. Последните няколко години бяха време на крайни, неочаквани събития, които неведнъж фундаментално промениха начина на живот, на правене на бизнес, политиката. Имаме нужда от поне няколко години на възстановяване след хаотичното начало на десетилетието, в които да се ориентираме и нагодим към промените в средата, и се надявам 2024 г. да е първата такава.
А какви са най-сериозните ви опасения за 2024 г.?
- На този етап избухването на нови конфликти изглежда като най-големият риск. Във все повече "горещи точки" напрежението се повишава, което създава сериозен риск от избухване на още конфликти в различни точки на света.
Не е ясно обаче още колко накъсвания и кризи може да понесе глобалната икономика, която все още се възстановява от последните. |
Ще свършат ли двете войни - в Украйна и в Газа?
- "Петдневната" инвазия на Русия в Украйна вече продължава почти две години и няма изгледи която и да било от страните да е готова не преговори, или пък да постига много във военен план. По тази причина най-вероятно военните действия там ще продължават докато ресурсите за воденето им - човешки, финансови, политически - не бъдат изхабени докрай от едната страна.
Израел от друга страна има история на светкавични войни, в които по-често постига целта си и съответно има по-сериозен изглед да успее да приключи конфликта в рамките на следващата година.
В глобален план кое е най-доброто, което може да се случи?
- Ако си позволим да помечтаем - комунистическият режим в Пекин да бъде свален от продемократична революция. Това обаче изглежда изключително невероятно.
По-вероятно е обаче същото да се случи в Москва - ще реши далеч по-малко проблеми, но пък релевантни за нашия район.
Кое е неизбежно?
- Няма неизбежни неща. Присещам се за Фукуяма, който беше обявил "край на историята" преди няколко десетилетия - оказа се обаче, че далеч не е прав, а победата на либерализма и демокрацията не са неизбежни.
Всичко трябва да се заработи, иначе казано.
Добър ли е бюджетът и ще позволи ли дълго отлагани реформи?
- Бюджетът за 2024 г. е всичко друго, но не и реформистки. Това не означава, че няма поле за промени и отдавна чакани подобрения, но те ще се случва въпреки финансовата рамка на държавата. Тази година най-важно беше вписването в 3% дефицит в името на съобразяването с Маастрихт, но очевидно времето не стигна за преосмисляне на фундаменталните политики.
Ще се справи ли България за еврозоната?
- Справянето с инфлационния критерий ще е трудно - България имаше по-висок ръст на цените в сравнение със страните от еврозоната, а успокояването му у нас е значително по-бавно, като в някои от тях вече дори има дефлация.
Не е изключено обаче и да има политическа договорка, която да "понамести" критериите така че България да се присъедини към началото на 2025 г., стига да има воля за това. |
Ако съдим по събитията около членството в Шенген обаче, и такъв дебат би бил доста тежък.
Какво би станало, ако от утре "Лукойл" спре да преработва руски петрол?
- Ще направим важна стъпка към повишаването на енергийната си сигурност. Не е изключено, разбира се, да има първоначален хаос и спекула с цените на горивата след преминаването на алтернативен източник на петрол, но няма причина те да са трайни, особено ако регулаторите си свършат работата по координиране и контрол на прехода.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси в България?
- Напрежението сред политически партии е високо, което означава че всички дебнат възможността да увеличат резултата си на следващите парламентарни избори. Това може да избие в две посоки - популизъм и блокиране на нужните, отдавна назрели реформи.
Интересно ще е дали конституционните промени ще имат ефект на пренареждане на силите, защото в близко бъдеще ще имаме много различно устройство на съдебната власт.
Не е без значение и влиянието на външните процеси - видимо се нажежава сблъсък по русофилско-русофобска линия, както видяхме със събитията около вече бившия Паметник на съветската армия.
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
- Да - реформата в училищното образование е назряла, решенията са известни на (почти) всички замесени, а последствията от отказ от нея са все по-видими и болезнени.
Друга такава сфера, където насоката и целите са ясни, а е необходима само малко политическа воля, която днес изглежда налична, е социалното подпомагане. |
Всичко това зависи, разбира се, дали правителството ще оцелее след ротацията, тъй като в хаоса на нови избори всичко може да се промени.
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията? И от какво зависи ?
- Няма изгледи, уви, това да се случи скоро. Впрочем, апатията е различна от пропагандата и дезинформацията - тя е по-скоро плод на липсата на способност в партиите и политическия процес да убедят повечето хора, че нещо може да се промени към по-добро и че си струва времето и усилията да се взема участие.
Що се отнася до другите две, нужни са много години целенасочени усилия - образователни, просветителски, медийни -
за да можем да въоръжим най-засегнатите с инструментите, които да им позволят да отсяват сеното от плявата. |
Ще оцелее ли управляващото мнозинство и след ротацията?
- Оцеляването на "сглобката" след ротацията изглежда, по моему, много вероятно. Основната причина за това е, че няма изгледи на поредните предсрочни избори някой от участниците да спечели значителна преднина в сравнение с предишните - в най-добрия случай разликата ще е в няколко депутатски места нагоре или надолу. Поне докато на преден план е постигането на големите евроатлантически цели, мнозинството има сериозна причина да не се разпада.
Какво пожелавате за 2024 г.?
- Гореспоменатият "край на историята" да се окаже по-близо, отколкото изглеждаше през 2023 г. Да намаляват човеконенавистните и мракобесни места по света.