Когато Самюел Хънтингтън публикува книгата "Сблъсъкът на цивилизациите", възраженията срещу твърденията му дойдоха от различни посоки. Според философа Юрген Хабермас "Сблъсъкът на цивилизациите" е погрешна теория и проблемът е в религиозния фундаментализъм. Впоследствие обаче същият изрази една набираща сила европейска загриженост, призовавайки към "защита на европейската идентичност от американската заплаха".

Амин Маалуф публикува книгата "Гибелни идентичности" и след това - "Потъването на цивилизациите". В книгата си Маалуф, председател на Académie Française, пише, че наследниците на великите цивилизации и онези с универсални мечти сега се превръщат в гневни и отмъстителни племена. Писателят се учудва на "тайната на дисбаланса и провала в разбирателството и комуникацията не само вътре в рамките на една цивилизация или религия, но и между различните цивилизации и религии в света". И в заключение отбелязва: "Конфликтът вече не е форма на неразбирателство , нито е вражда, основана на отричане с другия, а по-скоро всички цивилизации са в състояние на потъване без шанс за оцеляване." Той посочва: "Всяка нация е започнала да се гордее с езика и цивилизацията, към която принадлежи, и използва това срещу другите, които говорят различни езици.

Резултатите от тази гордост са изключително плашещи, защото тя тласка екстремистите да взривяват църкви, да убиват в джамии и допринася за появата на т.нар. вълци единаци. Всичко това означава, че светът е изправен пред морална криза, преди да е политическа."

Като цяло алтернативата, в която вярват критиците на Хънтингтън, се нарича "диалог на цивилизациите". Само че екстремистките движения виждаха в теорията му оправдание за своите брутални терористични действия срещу несъгласните с тях.

Преди смъртта си Хънтингтън публикува книгата "Кои сме ние?". В нея той идентифицира три концепции за Америка: патриотизъм, империя и космополитизъм. При налагане на първата Америка ще съхрани идентичността си. Доминирането на имперското начало ще я насочи към преправяне на света, а при космополитизъм ще се случи обратното - светът ще преправя Америка. От тази гледна точка той призова за "необходимостта от защита на американската идентичност от латиноамериканците, особено от мексиканците".

През последните десетилетия на двадесети век на големия френски писател Андре Малро, министър на културата при генерал Шарл дьо Гол, се приписва изказването, че следващият век ще бъде религиозен или няма да го бъде. След разпадането на Съветския съюз се заговори за края на идеологията. Но онова, на което сме свидетели, е възходът на религиозната идеология в услуга на политически цели.

Идеологията формира гръбнака на геополитическия и дори геоикономическия конфликт.

Във Франция се сблъскаха два процеса. От една страна, президентът Еманюел Макрон обяви война на "ислямския сепаратизъм" в защита ценностите на Републиката. Но от друга, погрешната преценка на свободата на изразяване от професора по история Самюел Пати чрез използване на карикатури на пророка Мохамед доведе до гневна реакция от световното мюсюлманство с неговите два милиарда адепти и мотивира терористичния акт на чеченския имигрант, обезглавил френския професор.

Така се стигна до сблъсъци на идентичности, в които гласовете на рационалните хора, призоваващи за диалог, останаха глас в пустиня. Никой не печели от тези конфликти: нито онези, които по думите на френския вътрешен министър Дарманен водят битка с "ислямистката идеология, а не срещу исляма", нито онези, които от името на религиозна идеология убиват хора в места за поклонение или на улицата, или хвърлят камъни по френските посолства, сякаш сме в началото на историята и на религиите. Винсент Гайзер, социолог, специализиращ в исляма в университет в Марсилия, казва: "Настоящият дебат отразява провала на френския модел да се интегрира чрез скъсване с религията, защото той доведе до обратното."

Именно този модел трябва да бъде преосмислен, но това е трудна задача в условията на войната на идентичностите и мобилизирането на екстремистките религиозни идеологии.

От друга страна, ускорената глобализация на крилете на научните и техническите постижения на Запада разкриха колко крехки и изостанали са арабските и ислямските общества. Това допринесе за зациклянето на модернизационните проекти в арабските страни, лансирани през 50-те години на миналия век. Тяхната обреченост пролича още през 60-те и 70-те години, когато управляващите военни режими мутираха в семейни диктатури в азиатски стил, а като реакция се надигна вълната на ислямизма.

Така се стигна до съчетание на най-лошите страни и на двете тенденции:

Синтезът между двете тенденции се ускори с избухването на въоръжени граждански конфликти и появата и нарастването на влиянието на партиите на политическия ислям в неговите сунитски и шиитски клонове. Което доведе до засилване на темпото на насилие и религиозна омраза и поддържане на религиозни и сектантски тенденции в обществените отношения.

Въоръжените конфликти в Близкия изток, последвали т.нар. Арабска пролет, доведоха до големи и безпрецедентни миграционни вълни към Европа. В съчетание с решението на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел да отвори границите за всеки, който иска за се установи на континента, това доведе до приток на стотици хиляди имигранти предимно в Западна Европа.

Проблемът възниква от очевидното нежелание и невъзможност за тяхното интегриране в една различна от тяхната културна среда. При това става дума за имигранти, които с години са били формирани в дух на презрение и враждебност към "безверния християнски Запад".

Голяма роля за засилването на нетърпимостта им към секуларните европейски ценности играят и салафистките и ислямски джихадистки групировки в самата Европа. В последно време те започнаха да говорят от името на всички арабско-ислямски общности, превръщайки се във фактор за натиск върху правителствата на европейските държави. Сериозността на тази промяна стана видима с избухването на неотдавнашната война в Газа, започнала с атаките на терористичното движение "Хамас" и впоследствие довело до израелската военна кампания срещу "Хамас" и "Ислямски джихад", която се превърна в откровен акт на отмъщение и наказание на цялото население.

Стотици хиляди арабски и мюсюлмански имигранти наводниха улиците на Европа, протестирайки срещу позициите на европейските правителства в подкрепа на Израел. Покойният държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър в едно от последните му интервюта коментира решението на Меркел да отвори границите на Европа пред мигрантите: "Огромна грешка е да пуснеш толкова много хора с различна култура, религия, идеи, защото това създава група за натиск вътре във всяка държава, която да прави това."

Това нямаше да се случи, ако през последните десетилетия европейските правителства не бяха пренебрегнали и отклонили вниманието си от тревожните тенденции и явления сред имигрантите от арабски и ислямски произход, които са изолирани в религиозни и етнически гета в предградията. Според експерта по проблемите на тероризма Ролф Таубховен само в Германия има около 40 хил. ислямисти и салафисти, да не говорим за другите застрашени западноевропейски страни. С увереност може да се каже, че те представляват най-голямата заплаха за европейската национална сигурност и постоянно набират сила.

Идеята, споделяна от крайно либералните и леви партии и движения, че Западът е изправен пред шепа терористи, които изопачават исляма, поради което са осъждани от мнозинството мюсюлмани, е не само глупава, но и противоречи на реалността в мюсюлманските държави и сред арабските и мюсюлманските диаспори.

Става дума за огромното мнозинство на световното мюсюлманство, което се е вкопчило в традиционните си ценности, защото не могат да възприемат ценностите на цивилизацията и модерността. Това се дължи на доминиращата интелектуална и културна образователна система в тях, която е враждебна към Запада и европейските ценности.

Канадският изследовател Марк Стоун потвърждава: "Европейските страни няма да могат да издържат на ислямизацията на живота в имигрантските общности и на навлизането на ислямската култура поради съчетанието на редица културни, религиозни и демократични процеси, както и в резултат на абсолютната вяра на имигрантските общности в правото им да наследят и управляват Европа."