2024 ще е годината на най-многото избори по света - в над 40 държави избирателите ще отидат до урните, включително в България. Какъв свят ще начертае изборът им? Ще стане ли по-устойчива демокрацията? Ще спрат ли кръвопролитните войни? Изкуственият интелект ще навлезе ли още повече в живота ни?

- Най-добре е да се започне с реалистична прогноза. Войните в Украйна и Газа най-вероятно няма да свършат, но ще нараснат усилията за мирен изход от тях. Предпоставка за това са следните:

Военните действия в Украйна придобиха по-скоро позиционен характер на фона на тенденциите към намаляване на западната помощ за Киев, особено на американската, респективно невъзможността на Кремъл да постигне две от пропагандните си програмни цели - "денацификация" и "демилитаризация" на Украйна. Същевременно ще нараства международният натиск над Израел заради непропорционалния му отговор на терористичните атаки на "Хамас", от който загиват все повече мирни жители в Газа.

- Ако продължа да разглеждам нещата в глобален план, те са по-скоро скромни. Надявам се двете войни, които имат глобални отражения, да не се разраснат.

- В по-общ план - в международните отношения все по-лесно да падат бариерите пред войната като средство за решаване на реални или изфабрикувани спорове. Освен това - победа на Тръмп на президентските избори в САЩ и възможността Западът да "забрави" Украйна заради войната в Газа.

- По-скоро не, но ми се иска да вярвам, че ще се очертаят параметрите за бъдещите мирни преговори. Все пак немаловажен и въпросът е на какви компромиси ще са склонни воюващите страни.

- Настъплението на изкуствения интелект - с всички ползи и рискове за човека, обществото и цивилизацията ни.

- Трудно е толкова много избори да бъдат поставени под общ знаменател, но е безспорно, че изборите в САЩ, ЕС, Индия, Тайван и др. ще сложат своя отпечатък върху световните дела. На президентските избори в САЩ и на евроизборите се очаква сблъсък между различни вариации на консервативното и либералното, между сили, обещаващи "сигурност" в един все по-несигурен свят, и издигащи различни вариации на лозунга "Нашата страна на първо място", и сили, които залагат на по-"отворено" общество и интегриране на малцинствените и уязвимите групи.

Възможен е завой надясно на водещата сила в ЕП - Европейската народна партия (EНП), за да привлече на своя страна евроскептиците.

Крайната десница демонстрира добри чувства и връзки с Путин и Кремъл, в ущърб на единството на ЕС. В Източна Германия има избори в три провинции, които ще бъдат спечелени от еволюиращата от дяснопопулистка към дяснорадикална "Алтернатива за Германия". Партията вече е втора политическа сила на федерално ниво. Възходът на крайнодясната антимигрантска Партия на свободата в Австрия (FPÖ) като водеща политическа сила в проучванията не й гарантира канцлерския пост след изборите наесен, но тласка доста вдясно консервативната Австрийска народна партия (ÖVP). Тя може да реши да играе ролята на FPÖ light, за да не загуби избиратели от крайната десница, както пишат някои австрийски коментатори.

А това са все лоши перспективи за пълноправното членство на България в Шенген.

- Тръмп има шансове да се завърне въпреки проблемите му с правосъдието - делата срещу него догодина ще се превърнат в ново шоу, което ще вдига допълнително рейтинга му. Не само "Америка на първо място" и "сделка" с Путин за Украйна, но и управление в авторитарен стил, вкл. по-твърд курс към неговите критици, политически противници и малцинствата. Тези неща могат да се очакват от Тръмп и кохортата му и ще намерят радушен прием сред привържениците му.

- Международното положение ще продължи да оказва силно влияние върху вътрешнополитическата ситуация в България. Т.нар. сглобка беше създадена, за да не кривне България от евроатлантическия курс на фона на войната в Украйна. Войната в Газа пък възражда призрака на нова бежанска вълна към Европа.

Той може и да не оживее, но на този фон проблемът с незаконните мигранти, каналджиите и корупцията по границата ни ще продължат да бъдат във фокуса на вниманието на Австрия, която все още не е дала зелена светлина за българското членство по суша в Шенген.

- Ако следваме извратената логика на сглобяване на политически врагове - борци с корупцията в лицето на "Продължаваме промяната - Демократична България" с олицетворяващи корупцията в лицето на ГЕРБ и ДПС, Пеевски, макар че е санкциониран за корупция по глобалния закон "Магнитски", би могъл да стане и лидер на ДПС. Въпреки списъка, въпреки санкциите и въпреки очевидното влияние на САЩ върху политическите процеси в България.

Не ми се вярва обаче Доган да рискува с такава провокация, която ще има силно негативно отражение както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план.

Още повече че ГЕРБ и ДПС вече действат перфектно в тандем. Очаквам разрастване на властовия ресурс на двете партии за сметка на ПП-ДП, докато съществува тройната коалиция.

- Песимист съм, като гледам как неадекватно реагират политиците н предизвикателства като плачевните резултати на българските деветокласници на теста ПИЗА, най-високата смъртност в България в ЕС. И т.н. Не съм оптимист и за реална реформа на правосъдната система заради заложените скрити бомби в конституционните промени.

- Тази промяна не може да стане за 12 месеца. Освен полезни инициативи за откриване и изобличаване на руската пропаганда и всякакъв вид вредна дезинформация, освен необходими проекти за медийна грамотност и т.н. е нужно да се смени чипът на средностатистическия българин.

Това може да стане, когато в обществото пуснат по-дълбоки корени ценностите на либералната демокрация и гражданския патриотизъм. Един от пътищата за това са протестите срещу корупцията и завладяната държава.

А корелацията е ясна: поданическа политическа култура - почит към авторитарни личности и модели, каквито предлага режимът на Путин (плюс съвременните реминисценции на мита за "Дядо Иван").

- Да, поне до евроизборите, които са скоро след нея. Според мен тройната коалиция ще оцелее, докато Борисов и Пеевски имат ползи от нея. Такива са продължаващото избелване на имиджа им в публичното пространство, получаване на още по-сигурни индулгенции от Запада заради шумно самоафишираната им евроатлантическа линия на поведение и най-вече - овладяване на регулаторните органи чрез механизма на квалифицираното мнозинство в парламента.

Така че хоризонтът на "сглобката" може да е и отвъд евроизборите, но все още е рано да се каже докъде се простира.

- Не очаквам нов политически проект от ранга на НДСВ, ГЕРБ, дори "Атака" преди години. Но в политиката няма вакуум. При тази пренаселеност в дясноцентристкото политическо пространство ("Продължаваме промяната", "Демократична България", ГЕРБ-СДС) и в по-десния спектър ("Възраждане", ВМРО) и слабостта на консервативната левица в лицето на БСП напълно логично би било да се появи нещо ново в левия спектър. То ще е по-скоро лявопопулистко, отколкото класическо ляво. Може би Ваня Григорова и кръгът около нея ще излязат на сцената преди евроизборите.

Мисля, че още е рано за хипотетичния политически проект на Радев, макар че спекулациите около бъдещето на инициативата "3 март" продължават.

- Повече граждански патриотизъм - практическа грижа за страната и обществото, подкрепа на институциите, които работят за хората, убеждаване на "противника" в силата на европейските ценности.