През последните дни сме свидетели на едно състезание на антиевропейски партии и техните коментатори да докажат как от влизането по въздушни и морски граници в Шенген нямало никакви ползи, че то ставало на цената на едни условия, които били заплаха за националната сигурност, и в крайна сметка било по-добре да продължаваме да си стоим извън Шенген.

На този фон правителството не си е направило труда убедително да анализира ползите от Шенген. Министърът на икономиката доскоро твърдеше, че очаква икономическият ефект от влизането ни в Шенген да бъде 3% до 5% от нарастване на БВП - очаквания, които не изглежда да се основават на някакъв анализ. Иначе едва ли има логично обяснение защо той прогнозира 10 пъти по-големи ползи от Шенген за България, отколкото в Румъния, където се очаква едва 0.5% ръст на БВП.

Румънските очаквания са далеч по-близки и до оценки за ползи от Шенген, правени за европейски институции, които изчисляват ползите за отделни европейски държави едва в рамките на 0.7% до 0.16% от БВП. Липсата на реална оценка, освен че създава нереалистични очаквания за ефекта от отпадането на контрола по сухопътните граници, захранва опозицията с аргументи, с които да подценява вече постигнатото.

Най-очевидната е ползата от отпадане за граничния контрол по летищата. През 2023 г. приблизително около 11 милиона пътници са преминали през българските международни летища, от които 65%, или 7.12 млн. души, са пътували от и до шенгенски държави (по данни на летищните оператори). Това прави общо близо 14.2 милиона паспортни проверки - една в България и една в шенгенска държава.

Икономическите загуби от тези проверки са не повече от 39 млн. евро на година (ако се приеме, че средно 10 мин. отнема проверка с чакането, при средна заплата на час от 8 евро за пътниците, живеещи в България, и 25 евро за тези от шенгенски страни). В допълнениe би трябвало също да се вземат предвид и разходите на Граничната полиция за служители на летищата и свързаното с тяхната работа оборудване - разход от порядъка на 12 милиона лева на година, ако приемем, че поне една трета от състава на Граничната полиция от дирекция "Аерогари" (около 200 души) не би бил необходим, ако работата им намалее с 65%.

По-дългосрочна, но трудна за оценка полза от "въздушния Шенген" е възможното увеличение на туристи от шeнгенски държави (например за повече краткосрочни пътувания) или пък за туристи извън Европейския съюз, които вече ще могат директно да посещават България с шенгенски визи. Досега, ако някой турист имаше шенгенска виза, трябваше първо да пътува до друга шенгенска държава и едва след това в България или пък да си вади специална виза само за България.

Колкото и изненадващо да звучи, от гледна точка на граничните проверки по сухопътните граници - те са близки като брой до тези по въздушните граници. Причината е, че по границите с Гърция и Румъния вече от години България прилага олекотена форма на контрол, която

(1) се извършва на една линия съвместно от български/гръцки/румънски гранични полицаи;

(2) прилага се възможността за олекотени проверки, като проверката на документи или не се прави, или се прави за секунди, без да се консултират информационните системи.

Статистиката на МВР показва, че през 2023 г. на ГКПП с Румъния и Гърция проверките в информационните системи на МВР на пътници с кола, влак, или пък автобус са били общо около 12.7 милиона (7.5 милиона души с Гърция и 5.1 милиона с Румъния). Проверките обаче траят по-дълго от тези на летищата по две причини.

Първо, защото се проверяват и талоните на някои от автомобилите (2.16 милиона проверки на талони на МПС през 2023 г.). Втората причина е, че докато на границата с Гърция проверките в базите данни се правят почти изцяло само от българската Гранична полиция (което е аналогично с проверка на летищата), то на границата с Румъния това не е така и там проверката е по-продължителна. Въпреки че колите/камионите спират на едно място за гранична проверка, документите се проверяват първо в базите данни на българската, а след това и тези на румънската гранична полиция. Нищо обаче не пречи и само едната институция да прави - както е на границата с Гърция.

ако приемем, че тези, които са проверявани в базите, са чакали средно по 20 мин (при средната заплата на час от 11 евро в тези страни - за България 8.2 евро, а за Румъния (9.5) и Гърция (14.5). Останалите пътуващи през сухопътните граници с Гърция и Румъния, които не са проверявани в базите данни - точен брой няма - предполага се, че те са приблизително поне още 10 милиона, но при тях не ясно колко е било и чакането.

от премахването на паспортния контрол по сухоземните граници.

След окончателното приемане на България в Шенген следва да отпадне единствено паспортният контрол на шофьорите на камиони. През 2023 г. Граничната полиция е проверила близо 3.12 млн. камионa и техните шофьори на ГКПП с Румъния и Гърция. Директните загуби за превозвачите от чакането за паспортна проверка едва ли са били повече от 17 млн. евро общо за български и европейски превозвачи (ако приемем, че 3.1 милиона камиона са чакали по 30 мин. за паспортната проверка и че преките загуби са 11 евро на час - по оценка на Камарата на автомобилните превозвачи).

Такава е вървящата в момента проверка на Агенция "Митници", която няма нищо общо с поетите към Австрия ангажименти за влизането ни в Шенген - най-малкото защото Румъния не прави такива проверки. Данъчни и митнически власти правят тези проверки, за да противодействат на измами като ДДС "въртележки" с фиктивен износ, контрабанда на цигари (например от Гърция) или за да събират пътни такси. Причината този контрол да се извършва именно на ГКПП е, че там има изградена инфраструктура (най-вече кантари, на които премерват камионите). В ЕС тези проверки са изнесени на специални паркинги извън границите, а не се правят на самите вътрешни граници.

Причините за големите опашки от камиони са комплексни и се дължат не само на българските, но също на румънските и гръцките власти. Националните администрации не си вярват и едни и същи камиони минават на кантари и от двете страни на границите.

Кантарите също не са достатъчни да поемат товаропотока в натоварени периоди от седмицата и годината. Плащането на таксите за мостовете на Дунав, което от страна на България не е електронно, също отнема време.

Немалък разход е и задължителното паркиране, за което Антикорупционният фонд наскоро сигнализира в свое разследване. При близо 500 хил. камиона, които минават през Дунав мост при Русе и са принудени да плащат поне 15 лв. на престой (а чуждите камиони по 50 лв.), разходите за фирмите са поне още 8 млн. лв. на година. Скоро и близо 550 хил. камиона, които минават Дунав при Видин, също ще плащат на подобни паркинги.

Няма точни данни по колко средно чакат камионите по границите заради митнически и данъчни проверки, но в най-добрия случай е поне толкова, колкото при паспортна проверка, а в най-лошите случаи се чака с дни.

Към момента няма ясна визия как и къде ще се правят тези проверки след влизането на България в Шенген. Поради липсата на инфраструктура да се правят другаде, както и от интереси от печалби от паркингите - най-вероятно е тези проверки да продължат да бъдат именно на сегашните ГКПП, което обяснява и защо продължава строежът на нови паркинги за Дунав мост 2.

Въпросът, на който различни институции (Министерството на транспорта, на финансите) дължат отговор, е как и къде смятат да правят проверки на митниците и данъчните, след като отпаднат паспортните проверки по сухопътните граници. Ако няма да продължат да ги правят, то защо е необходимо да се чака приемането ни в Шенген? Ако ще продължат - трябва интензивно да се работи за увеличаване на капацитета за проверки съвместно с Румъния.

Проверките на талони също може да отпаднат, като за крадени коли се следи през камерите на тол системата или се правят автоматични проверки с камери за разпознаване на номерата.

Време може да се спести, ако българската и румънската гранична полиция въведат организация, подобна на тази с Гърция - където се прави само една проверка в бази данни. Може да отпаднат и други времеемки административни изисквания за родителски пълномощни и актове за раждане на деца, които вече могат да пътуват без такива по въздух.