Има риск политическото съгласие да се окаже параван на задкулисните кръгове

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата.
2024 ще е годината на най-многото избори по света - в над 40 държави избирателите ще отидат до урните, включително в България. Какъв свят ще начертае изборът им? Ще стане ли по-устойчива демокрацията? Ще спрат ли кръвопролитните войни? Изкуственият интелект ще навлезе ли още повече в живота ни?
От 1 януари "Дневник" публикува прогнозите за новата 2024 г. След Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Боряна Димитрова, Вержиния Велчева, Евгений Кънев, Адриан Николов, Георги Ангелов, Теодор Славев, Стоил Цицелков, Благослав Михайлов и Иво Инджов. Днес четете на Геновева Петрова от "Алфа рисърч".
Как наблюдателите обобщиха изминалите 12 месеца - четете тук отговорите на Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Даниел Стефанов, Боряна Димитрова, Вержиния Велчева, Иво Инджов, Евгений Кънев, Адриан Николов, Георги Ангелов, Теодор Славев, Стоил Цицелков, Благослав Михайлов, Петър Чолаков, Красен Станчев, Анна Кръстева, Деян Кюранов и Геновева Петрова.

Разделенията напълно съзнателно бяха насаждани в обществото през последните три години
По-лесно е да се започне с оптимистична или песимистична прогноза за 2024 година? Политологът Иван Кръстев каза, че 2024 вече е започнала - на 7 октомври, когато "Хамас" нападна Израел, и ще бъде една дълга година?
- По правило, позитивните очаквания в началото на годината са по-мотивиращи. Най-здравословен в сегашния несигурен свят обаче е трезвият реализъм за проблемните ситуации, които предстои да бъдат решавани и у нас, и в света. Войните, разбира се, са ключова част от този пъзел.
Какви са надеждите ви за 2024 г.? А какви най-сериозните ви опасения?
- Опасенията ми са свързани с риска
политическото съгласие в България да се окаже параван за преразпределяне на властови позиции между същите задкулисни кръгове, на които страната е заложник от годините на прехода досега. |
Надеждите ми са обществото да има сили и мотивация да противостои на подобен риск.
Ще свършат ли двете войни - в Украйна и в Газа?
- Без да съм експерт в тази сфера, индикации за скорошен край на тези две войни, в смисъла на намиране на решение, не виждам. Т.е., дори да се стигне до прекратяване на военните действия, воюващите страни, а и усилията на международната общност, изглежда са твърде далече от реално потушаване на конфликтите.
В глобален план кое е най-доброто, което може да се случи?
- Разбира се, най-доброто би било разрешаване на конфликтите и нормализиране на международния ред.
Кое е неизбежно?
- Очаквам и през 2024 г. да продължи пренареждане на пластове и в глобален, и в локален план. Процес, в който
конфронтацията ще продължи да доминира над диалога. |
2024 година е годината на огромен брой избори по целия свят, включително в България, където предстоят европейските, но може да се стигне и до парламентарни. Между какви алтернативи, по-общо погледнато, ще избират гражданите?
- Една от основните дефиниращи електоралното поведение линии ще бъде геополитическата и нейните последици за сигурността на страната. Допускам също, че важността на ценностното и идеологическо позициониране ще нарасне, след като за все повече хора стана ясна неспособността на заявката "няма ляво, няма дясно" да произвежда ефективни политически решения.
Как изборите в САЩ ще се отразят в световен мащаб?
- Не бих искала да спекулирам с предположения по този въпрос, преди да са ясни резултатите от изборите в САЩ.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси в България?
- Три основни групи фактори имат потенциал да повлияят най-силно върху вътрешнополитическите процеси в България.
Първата, стабилността на управлението, която включва работата на самото правителство, очакваната през март ротация, взаимоотношенията между (не)коалиционните партньори.
Втората, резултатите от евровота и параметрите на електоралната картина у нас и в Европа.
Третата, развитието на войните с политическите и икономически последици от тях.
Докъде ще стигне през 2024 г. кариерата на Делян Пеевски, който обяви, че става и за премиер?
- Перспективата Пеевски да оглави ДПС е напълно реалистична. Не очаквам обаче да станем свидетели на персонално негово участие в изпълнителната власт.
Смятам, че партийните лидери си дават сметка за връзката между обществено доверие и властови позиции, а в случая с господин Пеевски, имаме и персонален пример от 2013 г.
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
- Няма поводи са особен оптимизъм в това отношение. Гласуваните конституционни промени, които бяха промотирани като първа стъпка от съдебната реформа, срещат сериозни експертни критики и е вероятно реформата в тази сфера да забуксува.
А в сектори като образованието и здравеопазването, които също се нуждаят от промени, управляващото мнозинство възпроизвежда досегашните модели с техните проблеми и дефицити.
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията? И от какво зависи?
- Първи, макар и малък, успех би бил въобще обществото ни да спре да затъва в пропаганда и дезинформация. А според анализите на експерти, то продължава да е интензивно облъчвано. Ключова роля за стопирането и обръщане на процеса имат медиите, без чието посредничество хората трудно ще успеят да се справят самостоятелно.
Ще оцелее ли управляващото мнозинство и след ротацията?
- Управляващото мнозинство има реални шансове да оцелее след ротацията, но и ще продължи да е изложено на перманентен риск да бъде разпаднато отвътре. Към момента нито една от формациите в него не излъчва сигнали, че има реални намерения да го "счупи", а и цялостната ситуация не предполага някоя от тях да има интерес от подобна стъпка. И най-малката промяна в този контекст обаче може да бъде използвана за отслабване позициите на (не)партньорите.
Виждате ли поле за нов политически проект през 2024 г. - особено на полето преди европейските избори и какъв?
- Разочарованието от дейността на парламента, алиенацията от политиката и изборния процес (на които станахме свидетели през 2023 г.) освобождават поле за алтернативи на водещите понастоящем партии. Силна подобна алтернатива засега не е припозната от избирателите, а евроизборите не предлагат достатъчно шансове за промотиране на напълно нови проекти.
Те обаче могат да са възможност за подобряване позициите на получили по-различима подкрепа в последния местен вот алтернативи на парламентарните партии. |
Какво пожелавате за 2024 г.?
- Повече ценностно базирани политически действия и по-малко конюнктурни решения.