2024 ще е годината на най-многото избори по света - в над 40 държави избирателите ще отидат до урните, включително в България. Какъв свят ще начертае изборът им? Ще стане ли по-устойчива демокрацията? Ще спрат ли кръвопролитните войни? Изкуственият интелект ще навлезе ли още повече в живота ни?

От 1 януари "Дневник" публикува прогнозите за новата 2024 г. След Евгений Дайнов, Калоян Велчев, Боряна Димитрова, Вержиния Велчева, Евгений Кънев, Адриан Николов, Георги Ангелов, Теодор Славев, Стоил Цицелков, Благослав Михайлов, Иво Инджов, Геновева Петрова и Даниел Стефанов. Днес четете на доц. д-р Красен Станчев - философ и икономист, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

- Терористичният акт на "Хамас" е следствие на войната на Руската федерация срещу Украйна. Тя е заразителен пример за дългогодишна безнаказаност (поне от 2014 година). Той въодушевява и Пхенян, и други автокрации. За това писахме с колегата Дубровски веднага още през лятото на 2022 г.

Новите години и празниците около тях са инициационни и статистически (свързани със събирането и управлението на данъците и други държавни работи) ритуали. В смисъла на изказването на Иван, и тази нова година е започнала през февруари 2022 г.

- За България: Икономиката върви нормално. За 20 години страната е утроила изравняването си спрямо доходите в ЕС - сега те са 62% от средните за съюза. Продължителността на живота на хората тук за 2022-2023 г. се е възстановила почти до равнището на рекордната 2019 г. (75.1 години тогава, съкратена с четири години поради обществено невежество и глупаво управление на пандемията през 2020 и 2021 г.)

За любителите на хленча от международни сравнения мога да кажа, че България е вече в групата на "страните с висок доход" по класацията на Световната банка и ООН. Надеждата е правителството да не пречи на тези процеси.

Политиката е друга опера. Тенденцията в нея е към делиберативино държавно управление - няма и не може да има доминиращи мнозинства, очевидна е необходимостта от диалог, споделяне на информация, отчитане на възможностите за разширяване на избора на отделния човек и поправка на невежествени начинания. Последното и първите две се случват стихийно, под натиска на обстоятелствата.

За света и Европа:

За Европа: да ограничи централното планиране като "Зелената сделка", оставяйки постигането на целите да се случва доброволно и естествено. Това всъщност вече се случва. Както бе ясно още преди година.

Но ЕС се опитва да наложи сделката на глобалните си партньори (например чрез необоснованите и неприложими санкции за дефорестизация и митата върху СО2).

Струва ми се, че новият парламент и комисия ще запазят и подобрят конфедералистките постижения и характер на съюза. Например запазване на ветото при решения, свързани с данъците. А най-добре е да се разшири и за квазиданъците, регулациите.

До края на месеца ще бъде обявено едно новосъздадено (през септември 2023 г. в Мадрид) европейско движение - "Конфедерална Европа". То може да изиграе роля, подобна на Европейското движение след Втората световна война.

Разширяването на ЕС трябва да започне с Украйна. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

- Правителството на България да продължи с популисткия си подход към икономиката и фиска, а хората в страната да продължат да се опитват за живеят за чужда сметка с помощта на финансовия министър и парламентарното мнозинство.

За Европа и света - изброеното току що да бъда отложено.

- В Украйна - не. Както стана дума преди Нова година, тази война прилича на позиционна, на Първата световна до 1917 г. - до встъпването на САЩ на страната на Антантата и провала на опитите за демократизиране на русия след абдикацията на Николай II.

Путин изглежда е по-лош и военен стратег и военен водач от последния император, но е несравнимо по-жесток. Не жали живота на своето поданици и не пести средства за унищожаване на цивилни цели и граждани в Украйна.

В това отношение той е по-жесток от Хитлер. Само атаките срещу украински градове от 29 декември и 2 януари, срещу невоенни цели и мирно население, струват 2 милиарда щатски долара. Тази сума е два пъти по-висока от месечните бюджетни приходи от износ на петрол. Ако отчетем броя на жертвите, неговото (ако използвам едно заглавие на Готлиб Фихте) съобщение за широката публика е ясно като слънце: "готов съм инвестирам 50 милиона щатски долара, за да убия един цивилен украинец, без да ме интересува дали е дете, жена, болен или възрастен". Това също е известно отдавна на всички хора със здрав разум.

По повод вероятния край на агресията на Русия, аз съм съгласен с анализа и прогнозата на Татяна Ваксберг: тя ще приключи догодина.

- Като централно планиране "Зелената сделка" ще се провали. Ако НАТО и "страните с висок доход" не се присъединят към Украйна, войната като путиноиден начин на "решаване" на политически проблеми ще придобие още по-широка популярност.

Неизбежно е също, че и глобално, и в България всички показатели на качеството на живот ще продължат да се подобряват. Това може да се каже и за делиберативната демокрация у нас и в ЕС.

Не може да се знае със сигурност кога точно тези неща ще се случат и на какво точно цена.

- Не. Философията му е невежествено централизирана:

А правителството се моли да усвои средства от данъкоплатците на Германия, Нидерландия, Швеция и т.н.

- Да. Не съм сигурен, че през тази или следващата година. И смятам, че е много важно Европейската централна банка да започне работа като валутен съвет - без пряко финансиране на правителства, банки и политики.

- Горивата ще поскъпнат, а бюджетните постъпления от рафинерията и дружеството ще се свият. Превозвачи и политици (впрочем те сами са виновни за каруцарската политика по повод дерогацията) ще излезнат с инициативи за компенсиране на щетите.

- Те са три: невежество на политиците, на избирателите и на медиите. Не знам кой от тях е първичен.

- Има вероятност главният прокурор да започне да защитава хората от бандитите, а не да прави обратното. Не знам дали това ще се случи през тази година.

Вероятно е също много успешни реформи (в данъците, фиска, паричната политика и държавната намеса - от митници до разрешителни решими) да бъдат обърнати наопаки. Между другото законът за намаляване на административното регулиране на стопанската дейност, който писахме с колеги преди 20 години и чиито указания за прилагането му са още валидни, е пример за реформи към по-лошо.

- Да. Настроението, което споменавате, е следствие на "ефекта на Гьобелс" - политици и журналисти повтарят нещо, след време публиката започва да вярва, че е действително.

Отрицателното настроение към МОЧА (с благодарност към Иво Инджев за абревиатурата) и липсата на каквито и да било исторически основания за запазването както на този "паметник", така и на благосклонността на някои хора към "Русия" (каквото и да се има предвид), намаляват броя на накисналите се в това "блато". Войната на Путин подпомага този процес. Дори битовият патриотизъм (противоположно на реториката на 2.5 партии в парламента) движат обществото в тази посока. Присъединяването на президента към инициативи на Орбан и Фицо изглежда е признак на безсилие.

- Да. От първия ден на формирането му твърдя, че процедурно става дума за щафета. А пък ако съм прав, че все повече правителството, а не главният прокурор, пази бандитите, това предположение е доста вероятно.

- От лекции на колега в университета в Глазгоу пред 1755 г. е известно, че за хорското процъфтяване и благосъстояние "не е нужно нищо повече освен мир, лесни данъци и щадящо [към неволно съгрешилите] администриране на правосъдието".

На нашите читатели пожелавам да не причиняват никому онова, което не искат да бъде извършено спрямо тях самите.