Всеки управляващ си търси удобни съдии, но не всеки закон му позволява да си ги избере
В последните седмици българското общество наблюдаваше избора на съдии, от които се очаква да се произнасят по оплаквания за нарушени от властите техни права в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и в Конституционния съд на Република България.
Подобно на изискванията на Конституцията за съдии в Конституционнния съд, Конвенцията за правата на човека изисква съдиите в Европейския съд в Страсбург "да притежават високи морални качества и да отговарят или на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности, или да имат призната компетентност в областта на правата на човека".
За да избегне номинацията на неподходящи кандидати, Съветът на Европа изисква провеждането на националната процедура, чиято прозрачност и справедливост се проверява заедно с качествата на номинираните. За да се избегне впечатление за предпочитания, правителството следва да посочи имената на номинираните трима кандидати по азбучен ред.
Познанието по българския закон и практика беше един от критериите за оценка на кандидатите от комисията в българската процедура. Той е свързан с професионалния опит на кандидатите за високи съдебни позиции. Както българската Конституция, така и конвенцията изискват съдиите на такива позиции да отговарят на изискванията за заемане на висши съдебни длъжности.
Диана Ковачева мечтаела от студентка за Европейския съд по правата на човека
Опитът и познаването на националния закон са необходими за изпълнението на функциите на националния съдия в ЕСПЧ при разглеждането на жалби срещу България, в които той участва задължително. Негова задача в тези дела е да запознае колегите си със съдържанието на националния закон и практика, както и с наличието на национални средства за защита срещу твърдените нарушения. Доброто познаване на националния закон и практика позволяват на националния съдия и да прецени необходимостта от приоритетно разглеждане на жалби, които се отнасят до системни, или структурни проблеми. Такива проблеми могат да доведат да множество повторяеми оплаквания и претоварване на съда, което би засегнало ефективността на работата на съда. Разбира се, "признатата компетентност" и експертните познания на специалисти по международно право в областта на правата на човека също допринася за ефективността на съда.
Макар да се нарича "национален", избраният по отношение на една държава съдия не я представлява пред съда. Конвенцията изисква от съдиите да осъществяват функциите си в лично качество, което предполага независимост и безпристрастност, каквито се очакват от всички съдии по света.
След години, в които изборът на "национален съдия" нерядко е бил съобразяван с предпочитанията на съответната държава, Съветът на Европа създаде допълнителни собствени процедури за предотвратяването на тази практика.
Комитетът на министрите учреди Съвещателен панел - орган, в който има мнозинство от бивши съдии от ЕСПЧ. Той оценява конфиденциално съответствието на качествата на номинираните от правителствата кандидати с изискванията на Конвенцията, може да изисква допълнителна информация за тях и да препоръча на съответното правителство да замени някой от тримата номинирани кандидати с резервен кандидат. Неговите препоръки не са задължителни за правителствата.
В годишните си публични доклади този съвещателен орган посочва, че преценката му за личните и морални качества на кандидатите е затруднена. Без да се среща лично с тях, той може само да предполага наличието им, а преценката се основа на предоставената от правителствата официална информация и биографиите на кандидатите.
"Качества като почтеност, чувство за отговорност, смелост, достойнство, старание, честност, годност за взимане на самостоятелни решения, уважение към другите и чисто съдебно минало, са между ключовите компоненти на изискването за високи морални качества, както (очевидно), са и независимостта и безпристрастието...
| Само по себе си активното участие в политиката на национално ниво не съставлява автоматично основание за дисквалифициране на кандидат поради индикация за липсата на изискваните за съдиите независимост и безпристрастие." |
Препоръката на този орган се предоставя конфиденциално на Комитета по избор на съдии към Парламентарната асамблея, който извършва следващата преценка на кандидатите от страна на Съвета на Европа. Този комитет е съставен от юристи - членове на Асамблеята, и й представя своите препоръки след изслушване на мнението на представител на Съвещателния панел и на самите кандидати.
Парламентарната асамблея е съставена от делегати от националните парламенти и нейният избор е окончателен, независимо дали съответства на изискванията на Конвенцията за качествата на бъдещия съдия, на мнението на Панела, или на класирането на кандидатите в проведената национална процедура за тяхната номинация. Известно е, че Парламентарната асамблея не се съобрази с препоръката на Комитета при избора на съдия по отношение на България и тя не е задължена да се съобразява нито с препоръките на Комитета по избора на съдиите, нито с изразената подкрепа от политически партии, юридическата общност, или неправителствени организации, изразени в процеса на преценката на кандидатите на който и да е етап от сложната многоетапна процедура.
Какви качества ще разгърнат избраните съдии при изпълнението на бъдещите си функции е тема, свързана с принципа, че "установяването и поддържането на репутацията на всеки съд до голяма степен зависи от качествата и опитността на съдиите в него".
Тази тема е различна от въпроса дали нарочно създадените от Съвета на Европа процедурни гаранции са достатъчно ефективни за предотвратяването на политическото влияние при избора на съдии на високи позиции и дали те са годни и достатъчни, за да възпрат евентуалното произволно упражняване на политическа воля при такъв избор. Този въпрос с още по-голяма сила се отнася до установените в закона критерии и процедури за избора на съдии на високи позиции в България и тяхното спазване.
