През последните дни имаше силни спекулации, че украинският президент Володимир Зеленски е решил да отстрани генерал Валерий Залужни от назначението му като главнокомандващ на украинските въоръжени сили.

Разбира се, това не е нова история. Напрежението между тях е очевидно от известно време. По време на първото ми посещение в Украйна през 2023 г. в началото на миналата година бях информиран, че Залужни не е можело да бъде интервюиран, тъй като му е било забранено да говори с пресата без одобрението на президента.

Липсата на успех в контранастъплението през 2023 г. и интервюто на генерал Залужни в сп. "Икономист" в края на 2023 г. предизвикаха известно напрежение в отношенията между президент и върховен главнокомандващ. Освен това частните и обществените възприятия по повод някакви стремежи на Залужни да стане президент (а това са само спекулации), изглежда, са довели до криза между гражданския контрол над армията и военни през последните няколко дни.

Трябва да се посочи предварително, че и в мир, и във война винаги има напрежение в отношенията между цивилни и военни. Има достатъчно съвременни научни изследвания по тази тема, които демонстрират това работно напрежение между националните лидери и най-висшите военни командири в страните.

Ако Залужни наистина бъде премахнат (това все още не е официално потвърдено), със сигурност ще има много анализи на това какво се обърка, та се стигна дотук. Това ще бъде важен казус на гражданско-военните отношения по време на война, който ще подобри разбирането ни за напрежението в лидерството, приоритизирането и разработването и изпълнението на военновременна стратегия при съвременни условия.

Въздействието на напредналите технологии променя характера на войната. Неизбежно е това да промени и характера на съвременните отношения между цивилни и военни.

Тук фокусът ми е върху бърза оценка на ключовите ефекти от евентуално уволняване на ген. Залужни от президента Зеленски. Вярвам, че има седем ключови последици:

Генерал Залужни е харизматичен и популярен военен лидер, който очакваше и се подготвяше как да действа в седмиците преди руската широкомащабна инвазия. Това почти със сигурност съхрани важни елементи от украинската армия, които бяха ключови за поражението на настъплението на Русия към Киев. Залужни също е интелектуален лидер, написал е влиятелни статии за траекторията на войната и стратегията на Украйна.

Генерал Залужни също е много загрижен за живота на войските и, общо взето, не е "политически генерал". Това не е обичайна комбинация. Тя отличава Залужни от обкръжението му. Тази комбинация от професионална компетентност, делегиране, интелектуално смирение и любопитство е жизненоважна стратегическа лидерска черта и трудно ще бъде заменена.

Отстраняването на Залужни предполага, че е преди това е намерен подходящ негов наследник. Имаше спекулации за поне двама претенденти (командващият сухопътните войски ген. Олександр Сирски и директорът на военното разузнаване Кирило Буданов - бел. ред.). Но при всяко назначение на високо ниво има последващи размествания на персонал, които се случват надолу по командната верига.

Това ще има донякъде разрушителен ефект за украинската армия. Но подобни раздвижвания и смущения са и това, за което трябва да са подготвени военните организации. Те са предназначени да губят хора и да затварят празнините, оставащи след тях. Това важи и за висшите ръководители. Може също да се отбележи, че всяка промяна на главнокомандващия ще промени и съдбата на много други висши военни лидери. Някои ще се издигнат, което не им се е случвало преди, а някои, които преди са били във възход, ще преминат в застой.

Ключова роля на главнокомандващия на украинските въоръжени сили са военните съвети, давани на президента. Това очевидно ще се промени, ако бъде назначен нов главнокомандващ. Като се има предвид богатият опит на Залужни като главнокомандващ в тази война и множеството му други качества, описани по-горе, на новия главнокомандващ ще му е необходимо време да се адаптира. То ще се удължи, ако има масово текучество на висш персонал в украинското командване.

Украинският министър на отбраната е основният събеседник с другите държави за военната помощ, но исканията му за подкрепа от съюзници и партньори се основават основно на приоритетите, предоставени от ген. Залужни и ключовите хора от неговия щаб. Главнокомандващият също така поддържа тесни връзки с военните началници в САЩ и НАТО, които осигуряват отлична платформа за двете страни в тези отношения и са жизненоважни за прилагането на военна помощ, която се получава от украинския министър на отбраната.

Тези тесни връзки между военните ще трябва да бъдат възстановени, ако бъде назначен нов украински главнокомандващ. А това ще отнеме време. Но изграждането на нови отношения ще бъде улеснено от огромната добронамереност към Украйна сред военните институции на НАТО.

Това е съвсем реална опасна зона за президента Зеленски и неговото правителство. Може да има някои, особено в Конгреса на САЩ, които биха могли да използват смяната на главнокомандващия на украинската армия и всякакви обществени последици от това като допълнително доказателство защо не трябва да подкрепят допълнителни пакети от помощ от САЩ за Украйна.

Това би било стратегически неморално. И както директорът на ЦРУ наскоро заяви в своя статия, ако тази допълнителна военна помощ не бъде предоставена на Украйна, то би рискувало допускане на грешка "от исторически мащаби". За да се предотврати подобна вероятност в последиците след евентуално уволнение на Залужни, наративът, дипломацията и информационната стратегия на украинското правителство в резултат на всяко отстраняване на главнокомандващия биха били жизненоважни, за да се обяснят правилно причините.

Напоследък руският президент започна да се появява по-често и се държи така, сякаш крачи по пътя към победата в Украйна. Това е умишлена стратегия за въздействие върху собствената му вътрешна аудитория в навечерието на руските президентски избори през март, върху членовете на Конгреса на САЩ и други политици по света, че руската победа е неизбежна и че продължаващата военна подкрепа за Украйна е пълна загуба на средства.

Отстраняване на ген. Залужни под каквато и да е форма ще изиграе роля в този руски стратегически разказ. Въпреки че отстраняването на главнокомандващия е прерогатив на цивилен лидер във всяка демокрация, то все пак си има цена - политическа и за стратегическата информация. Тази цена трябва да бъде предвидена и планирана.

Последният ефект ще бъде свързан с близкото и средносрочно бъдеще на Залужни, ако той бъде отстранен. Настоящият главнокомандващ няма просто да изчезне. Въпреки че беше съобщено, че са му предложени алтернативни назначения в националната сигурност, намирането на подходящото назначение за генерал Залужни ще бъде трудно.

Той има опит, присъствие, мрежи и лидерски умения, които ще бъдат трудно съвместими с обичайно назначение в администрацията. Моето усещане обаче е, че докато Залужни няма да иска да отиде, той също така е преди всичко войник и служи на своята страна. Той няма да иска да затрудни военните усилия за родината си. Няма да говоря за негови аспирации към президентския пост, защото без доказателства проектирането на такива стремежи върху Залужни е несправедливо спрямо него.

В заключение, гражданско-военните отношения между украинския президент и неговия военен главнокомандващ в момента очевидно са в точка на пречупване. Те са - или може скоро да достигнат - място, където може да се случи само едно от двете неща. Първо, едно голямо помирение и Залужни остава на сегашното си назначение (въпреки че спекулациите за отношенията му със Зеленски със сигурност ще продължат). Второ, някой трябва да си отиде. В една демокрация този "някой" при гражданско-военни кризи винаги е старшият военен. Това е важна норма.

Независимо от изхода от настоящата криза, ще има важни поуки, които украинците и чуждестранните наблюдатели да си извлекат за гражданско-военните отношения под силния натиск на войната.

Засега остава изобилие от неясноти за това какво може да се случи в тази ситуация през следващите няколко часа и дни.

Подобно на мнозина, аз съм голям почитател на генерал Залужни и на изключителното лидерство, което той осигури на украинската армия по време на тази война. Той свърши великолепна работа за обединяване на физическите, моралните и интелектуалните аспекти на украинската бойна мощ, за да защити своя народ и родината си срещу голям, брутален нашественик. Независимо какво ще се случи през следващите дни, той ще заеме своето място в пантеона на великите генерали в историята.

Но, за съжаление, ако сегашните спекулации относно отношенията между украинския президент и неговия главнокомандващ продължат, ситуацията може да се доближи до точка, от която няма връщане назад. Това би било трагедия за Украйна и нейния военен персонал. Подобни кризи обаче са характерни за гражданско-военните отношения в демокрациите по време на мир и война.