На първо място по скандали и публично внимание винаги са политиците - битката обикновено е за второто място. През последните няколко дни то се печели от телеком сектора - вдигане на цените на месечните такси с процента за инфлацията от миналата година, очакване на одобрението на сделката за придобиването на "Булсатком" от "Виваком" от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и протест пред регулатора от служители на "Булсатком", които са против сделката и се притесняват от загуба на работните си места.

Политиците също помогнаха за високия рейтинг на телеком сектора, като заговориха за промени в регулаторите и сезираха Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за повишението на цените. Същата позиция зае и омбудсманът Диана Ковачева.

Представители на две политически сили - "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) и БСП, заговориха за картел в сектора и надежда, че бъдещ нов състав на КЗК ще го докаже.

Проведе се открито заседание на Комисията за защита на потребители, след което е възможно текстът от общите условия, позволяващ увеличаване на цените с процента на инфлацията, да бъде обявен за неравноправна клауза. Още по-интересна ще бъде обявената от министър-председателя Николай Денков негова среща с трите оператора, на която той вероятно ще поиска те да се откажат от увеличението на цените.

В публичното пространство се припомня и фактът, че държавата подпомогна операторите с компенсация на високите цени на тока и че бяха намалени значително цените на честотите, които се използват за мобилните услуги.

Всеки голям и успешен бизнес играе сложна игра на баланс между обществения и собствения икономически интерес. Погледът на политиците и обществото винаги е насочен към печалбата на компаниите и към въпроса дали данъчните и други приходи не са прекалено малки.

Затова фирмите обикновено правят социални проекти и инвестират пари за доброто на общността. Целта е да покажат, че осъзнават възможността да правят печалби и в бъдеще зависи от начина, по който ги възприемат хората. А това изисква да правиш повече от това да си плащаш данъците и да спазваш законите на страната.

В големите корпорации водеща цел е осигуряването на по-високи приходи и печалби. Изпълнителният директор пита дали може да се вдигнат цените с процента на инфлацията за миналата година. След положителен отговор в полза на решението веднага застават финансовият и търговският директор - и на двамата бонусите, а и запазването на позициите им, зависят от постигане на високи приходи.

Главният юрист опитва да предупреди, че клаузата в Общите условия може да отпадне, ако КРС и КЗП бъдат поставени под политически натиск. Шефът на комуникациите се опитва да обясни, че независимо от факта, че два от телекомите притежават двете национални телевизии, а и рекламират в повечето други медии, негативните коментари в социалните медии ще бъдат много.

Тогава към тях се обръща изпълнителният директор и им припомня, че те са назначени тук и получават добри пари, за да се справят именно с такива проблеми, иначе на тяхно място е щял да бъде някой друг.

Едва ли има съмнение, че клаузата за автоматична промяна на цените с инфлацията ще отпадне. Така и трите оператора ще пропуснат огромни приходи. Единственият начин за противодействие е да се премине към едногодишни договори - сега голямата част са двугодишни, което ще позволи да се повишават цените. Подобно действие ще отнеме време и може да срещне отпор от регулаторите.

След политическия натиск предстоящият изцяло нов състав на КЗК ще бъде под огромен натиск да разследва операторите за картел и да ги глоби. Глобите са до 10% от оборота, а е възможно и да включват мерки, ограничаващи възможността на операторите да повишават цените.

Допълнителен риск е възможността да се подкрепи навлизането на т. нар. MVNO (Mobile Virtual Network Operator) - оператори, които купуват на едро минути и мегабайти от съществуващи мобилни оператори и продават абонаменти под собствен бранд.

Не е изключено да се повдигне и темата за цената на спектъра и да се прецени, че не е било справедливо да се намалят цените от страна на държавата. Това ще означава по-високи разходи.

Чешките собственици на "Йетел" от фонда ППФ имат собствена причина да са притеснени от загуби. Очаква се в края на първото тримесечие на тази година, или малко след това, да приключи сделката за придобиване от страна на "Етисалат" от Обединените арабски емирства (ОАЕ) на 50% плюс една акция в дружеството, притежаващо оператори в България, Сърбия, Унгария и Словакия. Сделката предвижда, ако след три години бъдат постигнати определени финансови показатели, ППФ да получи още 350 милиона евро към вече договорените 2,15 милиарда евро или да върне 75 милиона евро, ако целите не бъдат постигнати.

Резултатите на българския "Йетел" имат съществено значение за постигане на тази цел, а в момента те са под сериозен риск.

Това са само основните рискове - съществуват и други, които ще се проявят заради загубата на способността на телекомите да влияят на политическата класа за справедливи регулации на техния бизнес. Пример в подобно отношение е рискът да се наложи специфичен данък върху индустрията - у нас това вече се случи с изземването на по-голяма част от печалбата на някои енергийни компании.

По своята същност телеком бизнесът прилича много на услуги, в които има естествен монопол - доставка на електричество, вода, топлофикационни услуги. И в него има икономически смисъл да има само една мрежа - в много страни два, от обикновено трите оператора, обикновено стигат до решение да споделят една мрежа.

Неразумното поведение на операторите може да им донесе регулация, която е толкова тежка, колкото тази на естествените монополи. С други думи - на един чай, на друг кафе, на трети сок от портокал, а на четвърти една студена вода.