Оплакванията на зърнарите и бойкотът на Столичния общински съвет (днес най-накрая беше избран негов председател - бел. ред.) от политическите им аналози - общинарите на ГЕРБ - са един и същи феномен. Той е продукт на натиска на ГЕРБ-ДПС да напълнят правителството с техни хора при ротацията.

(...)

Истина е, че корупционните обвинения - дотолкова, доколкото ги имаше изобщо - срещу герои от ГЕРБ и ДПС окапват едно по едно като круши:

- Най-интересният казус засега е по скандала "Божков", където се оказа, че хазартният бос регулярно е ходил с големи суми пари в евро и лева при министър Владислав Горанов, но не можа да се докаже, че не си ги е отнасял обратно вкъщи без да ги остави на министъра. Подобен малък пропуск в доказателствата се наблюдаваше и относно личния пиара на г-н Борисов, която редовно ходила в офиса на Васил Божков, но неясно с каква цел: в подаръчните пликове е можело да има всичко - календари, рекламни материали и всякакви други невинни работи;

- С къщата в Барселона нещата достигнаха аналогично положение - всички знаят кой и защо е живял в нея и как я е ползвал като своя, но документално всичко е изрядно или поне се държи на трупчета до удобен момент за атака срещу г-н Борисов;

- Г-н Борисов не е в списъка "Магнитски". Изречението за даваните от г-н Божков подкупи: "Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившият председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ)" се отнася до филанкишията в частта "един настоящ политически лидер".

- Поне две големи схеми за изнудване на магистрати и политици бяха открити - на Пепи Еврото и Нотариуса, мир на праха му. И двамата са поддържали ВИП клубове/ресторанти за висши магистрати, но още никой официално не се е осмелил да разплете тези зависимости, въпреки че Антикорупционният фонд е направил много в тази посока.

Според думите на различни информирани свидетели и и.д. главнният прокурор изглежда също е бил чест гост на поне едно от тези заведения, но това не му попречи да се радва на доверието на ГЕРБ-ДПС и да бъде избран скоростно на настоящата си длъжност.

­(Особено показателно е самото оправдание на г-н Сарафов за посещенията му в ресторанта: "Тук се касае за изключително грозна, груба и безпардонна злоупотреба с институцията прокуратура, за щастие не на цялата, но на специализираната прокуратура, която е използвана за разчистване на сметки и превземане на бизнеси. Аз съм жертва в този казус, колкото и тези, които изгубиха здравето си, жертва съм на т.нар. оперативно майсторство, като Гешев ме покани в ресторанта и ми спретна оперативна комбинация, пазейки компромати за мен и използвайки ги като оръжие срещу мен. Изясняването на този казус е ключов залог за по-нататъшното функциониране на прокуратурата".)

С което окапването на крушите - обвинения срещу политици, се интензифицира. (Особено сърцераздирателен елемент беше внесен от прокуратурата, която успяла да подготви обвинение срещу Нотариуса, но за съжаление била изпреварена от преждевременната му смърт);

- При г-н Пеевски нещата са още по-чисти. За него българското правосъдие не може да намери аргументи, с които да го обвини за нещо, а пък американското не може да намери аргументи, с които да го оневини и да го извади от "Магнитски". Като цяло - реми.

Всичко това ясно демонстрира, че обвиненията в корупция не успяха да се докажат. Ако продължават да опитват да се докажат сами, те и за в бъдеще няма да успеят.

Аргументът тук е малко като: "не съм откраднал шапката, плюс това я върнах". Но идеята е, че самото ротационно управление слага край на всички корупционни съмнения и обвинения. Ротацията в случая се мисли като центрофуга на пералня. От тази центрофуга ГЕРБ-ДПС излизат чисти, а "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) - мръсни, за което трябва да бъдат непрестанно укорявани. Диалектиката чисто-мръсно не е много ясна, но да речем, че това са относителни понятия, които зависят от очакванията на публиката: едните излизат по-чисти от очакваното, а другите - по-мръсни от него.

В крайна сметка, всички са маскари и е справедливо да участват по равно в правителството. Ако горните аргументи не сработят, се твърди, че от центрофугата на ротацията всички излизат сиви. А пък и Асен Василев и Даниел Лорер купили по-евтино къща, ремонтирали я и я продали после по-скъпо на бизнес-дама, която по времето на управлението на ГЕРБ получила договор за 7% комисионна от винетки. Плюс това Кирил Петков бил имал канадско гражданство, а на Христо Иванов носът му е дълъг. Като прибавим и скромния ръст на ген. Атанасов, нещата между ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се изравняват - поне в килограми и сантиметри. Ерго, участието им в правителството трябва да е балансирано и ГЕРБ-ДПС трябва да получат много министри.

***

България е парламентарна република, което означава, че каквото мнозинство има в парламента, такава ще бъде и композицията на правителството. Ротационната формула беше шанс за определени партии, натрупали корупционен багаж, в рамките на девет месеца да покажат на обществото, че са си взели бележка, направили са необходимите кадрови реформи и са готови да вървят напред с ново лице.

Уви, ГЕРБ и ДПС разчетоха ротационната формула погрешно - като пералня, която ще им позволи да си останат абсолютно същите, но леко поизбелени. Това е драмата на сегашната ситуация. В тази ситуация ламентите на зърнаро-общинарите са всъщност предвидени да бъдат хор за триумфалното завръщане на пременения Илия в изпълнителната власт. Но усещане за какъвто и да било триумф липсва.