"Характер, който трябва да се пречупи": училището наказва децата с аутизъм

"Когато имаш дете, различно от останалите, всеки ден се сблъскваш с безумията, които българската образователна система е скрила."

Безумията на българската образователна система поразява не само "различните" , но и нормалните деца.

• 6 28
• Докладване

пак ли ще делим децата на такива и такива?

българското ДЪРЖАВНО образУвание наказва всички деца - в училището на дъщеря ми сякаш са събрани всички дребни, смачкани учителски душици.

• 8 13
• Докладване

Докато си кажа приказката, двама ме изпреварили. Българските учители са по-прости, меркантилни и садисти от когато и да било. Мачкат наред.

Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)

• 10 11
• Докладване

Препоръчвам на майката на Велизар да се поинтересува от домашната форма на обучение. Това не е свързано с изолация на детето. Синът й и без друго учи вкъщи с учител, където се случват нещата. При домашна формана обучение няма да има нужда синът й да бъде потърпевш на скуката и лошото отношение на децата в училище. Ще има възможност да упражнява изкуство, да ходи на спорт, да създава контакти, които да му носят удовлетворение. Така един ден, когато стане възрастен, ще е образован млад човек, без душевните рани и лошите спомени, които в момента му причинява масовото образование.

Може да го запише в самостоятелна форма на обучение, а може и изцяло да скъса с МОН и да премине към чуждестранни образователни програми. Възможностите ги има и не са малко. Зависи от родителите да си направят проучването и да предприемат стъпки. Масовото образование не е пригодно за деца като Велизар.

• 4 15
• Докладване

Искам да кажа на авторката и на всички останали: така съвсем не е само в България.
Така е на повечето страни в света.
Дявол да го вземе, логично е да е така за всички изключения.
не казвам правилно, казвам логично.
Човека, харесва ви или не, е привично и до голяма степен стадно животно.
Обучението, медицината, професиите - всичко в крайна сметка се свежда до повтаряемост, която не крие изненади и рискове.
И изключенията са дразнител за системата.
Отново напомням - не казвам кое е правилно и кое не.
Казвам само кое следва да се очаква и защо.
Велизар не е подходящ за стандартно училище както и то не е подходящо за него.
Имахме аутист в класа на сина като беше малък, а аз съм имал аутист в отбора, който тренирах (пак като бяха малки).
Децата не могат да имат "нормален" подход към явление, което не познават и което изглежда като познато, но се държи непознато.
Учителя трябва да се разкъсва между тях и него.
И то ако знае изобщо за какво става дума.
А както виждате мнозина не знаят - не са се сблъсквали.
Имат си много грехове българските учители, но този не е задължително един от тях.
И не мисля, че могат да бъдат решение.
Решението трябва да го кажат психолозите - малки групи, индивидуални занимания и т.н. и евентуално на някакъв етап - адаптация към останалото общество.
Детето може да е гений. Може да направи чудеса. Може да стане световен музикант например - виждали сме такива.
Може да стане уникален театрал или математик.
Но ако мозъка му работи различно от този на масата най-трудно от всичко ще му бъде да стане един от масата.
А Вие някак натоварвате училището с точно тази задача.
Е просто няма как да стане.

http://www.bbc.com/news/magazine-37612083

• 9 21
• Докладване

Бог да дава сили на родителите. И успех на момчето.
Запознат съм с българската образователна система и не мога да кажа нищо добро. Само дето там все още има добри специалисти, но са много малко. За жалост.

За мен учудващо е, че почти всички тези посредствености, които ръководят този процес или просто работят там, едва ли не с гордост заявяват: - „ами какво искахте, това е България“...

"Чуждестранен агент"

• 7 14
• Докладване

До коментар [#11] от "Vassil Stoychev":

В онези специални училища се учеше до осми клас. Наистина беше сегрегация. Там всички случаи бяха заедно - от най-тежките и безнадеждните, до циганчетата, на които просто никой не иска да им и обърне внимание.
Много от тези невро нетипични деца са изключително умни, просто мозъкът им възприема информация по различен начин.

• 9 10
• Докладване

На родителите не им ли стига, притеснението за здравето и съдбата на детето им, че трябва и институциите да им пречат и тормозят постоянно.

• 4 10
• Докладване

Значи на майка му на Велизар отнело доста години

плюс първите седем да разбере детето си

а вини училището че не го е разбрало преди нея?

Намирисва на идеи за бизнес.. отвратителни идеи за биснесс

06-20 Р.Радев: Смущаващо е, че Божков звучи по-убедително от неговите обвинители ............................. 01- 21 Р.Радев: Логично е.. г-н Пеевски да подкрепи г-н Борисов на президентските избори, те са ортаци в бизнеса и политиката.................................................................................. ...................................... ............................. 01-21 Г.Атанасов: Нямам нито една забележка към Радев ................................................................................................. 10-21 К.Петков: Ако управлява коалиция с ДПС, излизам на протест ............................................................................ 09-21 К.Петков: С две ръце гласувам за президента Радев ................................................................................................ 10-21 К.Петков: Ние от "ПП“ много харесваме Бойко Рашков за вътрешен министър . ............................... 01-22 Радан: Но днес просто трябва да свалим шапка на Радев ..................................................................................... 03-22 Б.Рашков: Божков няма да откаже да даде показания, че е бил изнудван .................................................. 03-23 К.Петков: За мен е просто умопомрачаващо .............................................................................................................. ................................ как прокуратурата дори не образува производство заради изнесеното от Божков... 12-23 К.Петков: Не вярвам в идеята за независими експерти в регулаторите. По-добре е всяка една партия да сложи политическите си експерти и всеки да си поеме отговорността.

• 13 9
• Докладване

За децата винаги трябва различен подход и какъв да бъде той трябва да се установи от специалисти, а не от комисия “експерти”.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 3 6
• Докладване

До коментар [#11] от "Vassil Stoychev":

Браво! Е, най-после някой да каже с ясни и прости думи ИСТИНАТА, след дежурните плювни срещу българското училище и учители, характерни за този непеошколюбив парцал.
Искрено съчувствам на госпожата, носи тежък кръст, да има сили и здраве да издържи докрай - няма по-тежко наказание от това детето ти да е болно по някакъв начин, независимо от бодряшките епитети с които съвременното западняшко общество се опитва да замаже проблема - ,,различни,, ,,специални,, дрън дрън. Това са ДИАГНОЗИ, които изискват КВАЛИФИЦИРАНА медицинска и всякаква друга помощ. А не болтното дете да се плесва сред 20 други, всяко с особеностите и възпитанието си, а от учителя, който - разберете го веднъж завинаги, нещастници - НЕ Е СПЕЦИАЛИСТ И НЕ Е ДЛЪЖЕН да разбира и решава медицинск8и проблеми. Когато са го назначавали на работа са гледали педагагогическата му специалност, а не такава по обща медицина, психология, психиатрия, и пр. Май е просто, а?
Българската система за ,,приобщаване на различните,, е дивашка, примитивна, първосигнална. Поставянето на тези деца в общ клас с другите е непедагогично, нефункционално и вредно.
И споко, никой не иска изолацията им в затворени отдалечени места, не лайте предварително. Защо обаче в училищата не се създават класове с малки групи от 5-6 деца със специфични нужди, с които ежедневно да работят СПЕЦИАЛИСТИТЕ, а учебното съдържание да е адаптирано към възможностите им? И в междучасията или в специално отделено време да имат общи играи или извънкласни дейности със съучениците си, под надзор пак на СПЕЦИАЛИСТИТЕ? А? Да ви кажа ли защо - няма р е с у р с и, няма ПАРИ, ясно ли ви е, лебедчета, драскащи по форумите!
Е с това биха могли да се позанимаят поридните неадекватници-министри на образованието и целият чиновнически траш там. Ама къде ти. По-лесно е да лаем колко див и некултивиран бил българина.

• 4 14
• Докладване

До коментар [#14] от "Vassil Stoychev":

Да не говорим пък за случаите когато родителите дори стават агресивни ако им се покаже проблема.

• 0 11
• Докладване

До коментар [#18] от "Vassil Stoychev":

Точно така! Сегашната система с нищо не помага на ,,различните,, пречи на ,,обикновените,, и отблъсква от учителската професия - кой ще се съгласи да му се вменяват задължения, за които не е учил и не е професионално подготвен и да бъде подлаган на тормоз ако не ги изпълнява! Я журналетата драскащитука да ги пратят в интензивното и да искат от тях - на, лекувайте, пенкилери! Наааа!

• 5 8
• Докладване

До коментар [#4] от "tacheaux":

Обичайниият глупак се изказал и тука.

• 2 4
• Докладване

"Всичко започна, когато Велизар тръгна в първи клас"

Не е всичко започнало от първи клас, проблемът е бил и преди това. Тъжно е, че е за детето, но нещата се представят, че всичко е наред, ако не е "лошото" училище.

• 4 10
• Докладване

До коментар [#6] от "хм":

Ми иди ти в училище бе идиот. Да те видем къв си гений!

• 0 2
• Докладване

Да е жив и здрав Велизар, но как в детската градина не стана ясно, че е "специален"? И как един учител да обърне внимание на едно специално дете? Да изостави останалите 20 ли? И как на майка на четири деца й остава време за писане на блогове и книги?

• 3 10
• Докладване

За такива деца си има специални училища.Защо не е пратен в такова,а се настоява да учи в нормално училище?
Така че вината си е изцяло на родителите, не на учителите.

• 8 8
• Докладване

С материала от първи клас майка му не може ли да му помага или така й и по-добре да плати и друг да се занимава с него?

• 3 5
• Докладване

Здравейте!
Не знам какво точно очаквете от учителя в класа, ако има дори само едно детенце като описаното - доказан аутист, но още 1 такова, за което родителите отказват да приемат, че детето има проблеми, още 2-3 с други отклонения, най-вече от т.нар. хиперактивност, още 1-2, които са педагогически занемарени в семейството, родителите ги оставят да си "лъскат мозъка" с телефона и така печелят спокойствие, още 1-2 без никаква мотиваци - в делнични дни при мама, в събота и неделя при тате, които се надпреварват да доказват колко са по-добри един от друг пред детето, да не говорим за тези, които наричаме "билингви", там е майка плаче грамофон свири... Без да влизаме в подробности май стана половин паралелка. Точно тези случай "изяждат" времето за индивидуална работа на останалите ученици. По този начин кадърните, талантливите, мотивираните... се справят успешно въпреки това.
Как се решава този проблем? При посешения в английски училище съм виждал по ТРИМА учители в клас - учител и двама помощници. Единият работи с паралелката, друг е "гушнал" 1-2 деца единия ъгъл на стаята - децата са със специални образователни нужди, в другия ъгъл третия работи с португалче, което не занае езика.
Та така!

• 2 11
• Докладване

До коментар [#18] от "Vassil Stoychev":
Както казах, коментирах специалните училища от едно време. Майка ми беше учител в такова, така че съм наясно как беше там. Минимални базови знания и образование до осми клас. Социална присъда. Там бяха само най-тежките случаи, хиперактивните си бяха в общите училища с присъда “калпазан” .
Колкото до учителите, те наистина са неподготвени по проблема, невежи да го кажа. Което е срамно, все пак работата им е с деца.
Идеята за малките групи иначе е добра, като оставим настрана каква социална присъда е това в нашето незряло общество.

• 7 6
• Докладване

До коментар [#20] от "poitoucharante":

На Вас и всички останали, изсипали си комплексите след Вашия коментар, искам да кажа, че заяждането и дразненето на другите е признак на хиперактивност. Нерегулираните емоции, като гняв, също. Невъзможността да се изкажеш кратко и обобщено, също :)

Така че, скъпи невронетипични коментиращи, не скачайте толкова :)

• 5 4
• Докладване

До коментар [#22] от "poitoucharante":

Кое е професионалната подготовка, да смяташ, че всички деца, неотговарящи на стереотип, са невъзпитани?
Или да преподаваш като караш децата да четат урока от учебника в час или да им отвориш word файл и те цял час да преписват план на урока (4 страници формат А4).

• 5 3
• Докладване

За съжаление, на авторката, мога да препоръчам единствено емиграция
Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Лично познавам родителите, които заради дислексията на дъщеря си емигрираха в Ирландия.
Не можеха да повярват какво се случваше с дъщеря им в училище, че може да се отнасят и човешки и разбиращо с нея - като с човек, а не като с досаден проблем. За дете с аутизъм българското училище и общество е безкрайна тъмница. Даже и да завърши, няма живот и като възрастен.
Бягайте далеч и не гледайте назад.
Спасявайте детето си и вас!

• 7 4
• Докладване

До коментар [#31] от "Positive":

Добре, че до осми клас са стигнали. Какво очакваш специален помощен университет?

• 3 7
• Докладване

О - сега прочитам и останалите коментари - леещата се злоба към едно дете и мъчещите се родители, само затвърждават препоръката ми горе.
Тук не е общество а джунгла, пълна с диваци.

• 7 7
• Докладване

Мои приятели имат деца, които, далеч от всякакъв аутизъм, проявяват признаци на гениалност, на 10 години говорят вече два чужди езика и т.н. И само дето на връщане от училище заекват благодарение на контакта с "педагозите". Но след час-два им минава.

Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)

• 7 6
• Докладване

До коментар [#37] от "enterfornone":

Къде видя злоба?Има здрав разум и реална преценка на ситуацията. Както и ще да ги наричат-със специални потребности, различни и така нататък става въпрос за деца с психични отклонения.И трябва да се приложи съответното лечение,а не да се обвиняват учителите и другите деца.

• 4 6
• Докладване

До коментар [#9] от "Петкова":

За мен водещи са препоръките на медицинските специалисти, а те категорично отхвърлят възможността Велизар да премине в самостоятелна форма на обучение. Той трябва да бъде в редовна паралелка, в естествената си среда. Всичко останало би било пагубно за развитието му.

• 4 3
• Докладване

До коментар [#17] от "Прокопсало Парвеню":

Вероятно не сте запознат със симптоматиката на високофункциониращия аутизъм. Може да се образовате. Макар състоянието да не е толкова масова, информация има много по темата.

Не съм сигурна за какви точно бизнессссс идеи намеквате. Няма лошо да не те сте образован по някоя тема, но поне не пишете глупости.

• 4 4
• Докладване

До коментар [#24] от "ggot":

"Лошото" училище е една съществена част от живота на всеки човек. И ако образователната система беше на мястото си и осигуряваше нормална, приобщаваща среда за децата ни, нещата щяха да бъда далеч по-наред. Защото съм наясно с другата част, отговорна за това нещата да бъдат наред и като родител съм поела отговорността за тях. Не искам от МОН невъзможното, нито прехвърлям цялата отговорност на тях. Просто е, четете.

• 4 4
• Докладване

До коментар [#26] от "Лео":

Много въпроси, много нещо.
Как в детската градина е останало незабелязано? - Статията отговаря на този въпрос. Ще ви го кажа по друг начин. В много детски градини децата ходят просто на забавачка, да има кой да ги гледа, докато родителите работят. Незаинтересоваността, необразоваността особено при учителите от по-старата генерация, са огромни.

Вие какво си представяте като чуете майка на четири деца? Лелка, препасана с мазна престилка и с вързан черпак за ръката ли? Ми, не, осъзнайте се, живеем в по-съвременно общество.

• 7 6
• Докладване

До коментар [#27] от "Мусаши":

Доста ограничено мнение, доста... Заради такива като вас сме на тоя хал и все повече ще затъваме.
За информация: "специалните" училища отдавна не съществуват във вида, в който вие си ги представяте (освен ако не става въпрос за сериозни физически увреждания), които не позволяват детенцето да посещава общо училище.
С написаното искате да кажете, че сте ок да затворим всички умни, интелигентни деца в концлагери, само щото учителите ги мързи да осъзнаят, че не всички могат да вървят по калъп? Безумие.

• 7 3
• Докладване

До коментар [#28] от "ggot":

Доста ограничено мислене.
Яд ви е, че имам финансовата възможност да поверя обучението на детето си на професионалист ли? Щото аз нямам самочувствието да съм педагог. И след като онези педагози, които са назначени да вършат тази работа, се провалят, търся най-доброто за детето си.

• 5 5
• Докладване

До коментар [#36] от "ggot":

Прочети (с разбиране) коментар номер 7 и си отговори сам.

• 1 0
• Докладване

До коментар [#39] от "Мусаши":

Здравият разум не е обвързан с невежество. А Вие очевидно сте невеж по темата.
Да се нахвърляш на по-слабия с агресия, още повече на дете пък е проява на социопатия, което си е психично отклонение.

• 4 2
• Докладване

До коментар [#45] от "pupolino":

Няма смисъл. Родителите, които сме влизали в сблъсък с невежеството на учителите, Ви съчувстваме.
Останалите са на принципа - сит на гладен не вярва. Без да имат капацитета да разберат, че такива учители вредят и на техните деца.

• 6 2
• Докладване

До коментар [#45] от "pupolino":

Мен не ме е яд за вашите финансови възможности. Естествената среда на Вашето дете е да прекарва повече време с майката. Малко грубо отговоряте на коментариращите, които дори да не са запознати конкретно с Вашето дете, имат виждане за сегашната образователна система.

• 0 6
• Докладване

За съжаление, работата с деца със специални нужди, ако е приета като част от образователната система, налага доста по-разчупена организация и финансиране на локално и национално ниво, а за това трябва да се мисли и реагира доста бързо. Очаква се към 2030 г. тези деца да достигнат до 1/4 от популацията, разбира се всяко със своите особености и степен на нужди.
В американската система, откъдето идва философията за "сливане в общообразователни условия", се отчитат именно степените на "различност", ако има такава дума. С други думи дете с тежък аутизъм или интелектуален и физически проблем може да бъде в общ клас доста ограничено време, и заедно с учителят на класа присъства помощник-учител чиято задача е да реагира и изведе детето при проява на пречещи на останалите деца емоциални и физически "изблици".
И, основният момент е подготовката на учители и администратори за работа ц такива деца, наличието на временно наети по договор като допълнителен ресурс, оборудването на специални помещения, а в много случаи създаването на отделен специализиран комплекс за училищния район за обучение и дейности с такива "различно надарени" деца. Въпрос и на ресурси, и на подготовка,и на разбиране. Все още в България общият подход е "как да ги изолираме за да не пречат'.

• 2 3
• Докладване

До коментар [#50] от "ggot":

Темата изобщо не опира до моето дете, а до безброй такива деца, чиито реални проблеми остават незабелязани или по-скоро отречени и игнорирани от системата. Естествената среда на всяко едно дете, не на моето, е в училище със съучениците му, на площадката или в парка с връстниците му. Аз като родител съм поела отговорността за моето дете домашната среда да бъде благоприятна за него. Като родител се грижа, когато играе навън, да го запознавам и да му помогна да усвои основните норми за социално поведение (защото голяма част от тези деца имат проблем със социализацията). Като родител съм преценила, че аз не мога да му дам основите на образованието с качество, което би могъл да му даде един педагог и съм направила осъзнат избор детето ми да посещава индивидуални уроци, за да бъде грамотно, да не изостава и да не страда допълнително. Като родител не мога да контролирам естествената му среда в училище. И тук проблемът не опира до това аз или учител извън учебно време му дава знанията, а до това, че училището като институция отказва да се приспособи към потребностите на онези деца, които не могат да бъдат вкарани в коловоза на еднаквостта - не им дава знания, превръща ги в аутсайдери и ги етикетира като "глупаци", "мързеливци", "невъзпитани" и "калпазани".

• 5 4
• Докладване

В България по принцип е трудно за странните хора. Ако си чешит (а всеки е един чешит) и е много трудно. Тук е страната на подигравките, почти всеки гледа да се подиграе на почти всекиго. Проблемът не е само при аутистите. Проблемът е повсеместен. Също България е и страната на глупаците, ужасно тъпа нация в момента. Може двете неща да са свързани. А пък и всеки се бие в гърдите, че е българин, ако и да е пълно с наполовина арменци, власи (румънци) и други народности. Всеки пред другите се бие в гърдите, че е на 100% българин (сякаш това е повод за хвалене в днешно време)...
Общо взето България сега е страната на умствено изостаналите и това си личи от политиците. Като казвам "умствено изостанали" нямам предвид аутисти или хора с действителни проблеми, а просто обикновените българи.

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 5 4
• Докладване

Иначе в животът ми съм се сблъсквал с три деца аутисти (бяха малки деца тогава) покрай родителите им, и всяко едно такова дете си е съвсем отделен случай. Те бяха коренно различни като поведение, възприятие и реакция.
Не съм специалист, но на мен да общувам с деца ми харесва и трите деца по някакъв начин показваха, че разбират човекът отсреща.

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 4 2
• Докладване

До коментар [#52] от "pupolino":

Имам познато семейство което е в подобна ситуация с индивидуално или индивидуализиране обучение на детето. Има занятия, като например рисуване или музика, където деца със специални нужди и наклонности могат да са заедно много успешно. Има я и възможността която те прилагат - организирани от родителите и специалист общи празнувания, където родители и деца (ученици) провеждат съвместни игри и занимания. Просто си подбират средата и степента на психологическо натоварване подходяща за малка група деца, с много постепенното приобщаване на допълнителни такива (социализацията е сложен процес).
"Детето" вече е на 17 години и свири в джазовия ансамбъл на гимназията и в отделен квартет като водещ солист на саксофон и флейта, много напред е във физико-математическите предмети (учи онлайн в университетски курсове). Има си разбира се и своите моменти, важното е, че системата позволява оптимизирани формати на участие и комбинации на индивидуализирано с постепенна "общо" образователна интеграция до степента съответстваща на развитието на индивида...

• 2 6
• Докладване

До коментар [#4] от "tacheaux":

Няма абсолютно нищо общо, дано не ви се налага да разбирате

• 0 3
• Докладване

На майката на Велизар мога да кажа, че нищо не е загубила! Ресурсното подпомагане в училище в много редки случаи е от полза! Тя вече е намерила правилното решение за детето си. Ще е чудесно, ако открие и правилният човек в класната стая! Приемащият учител! Този, който ще научи и съучениците да бъдат приемащи.
Здраве и успех на семейството! И на всички семейства в подобна ситуация!

• 3 2
• Докладване

Бьлгарското общество е зло кьм хората с увреждания или с други различия, които не разбира. Конформизмьт е много силен в Бьлгария. А учителите са зле подготвени за работа с деца, които изискват различен подход.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 4 2
• Докладване

Стига сте си въобразявали и фантазирали. Аутизма е измишльотина, която да сегрегира и атомизира ученическото съзнание. Всичките му спектри са съставени от съвсем нормални детски и пубертетски проявления. Това е ако приемете нормалността. Ако не я примате, винаги ще ви се привиждат болести и състояния. Отделно проблем в даскало има и той е в преподавалите+родителите, не в тази измислена болест. Подозирам, че и статията е измислена де. Забранихте да им бият шамари, спряхте им казармата... най-малкото ще се превърне в аутист. Следващата му метаморфоза няма да Ви хареса.

• 10 3
• Докладване

До коментар [#52] от "pupolino":

Мила госпожо, както казах по-горе, пожелавам ви здраве и душевна сила за да носите кръста, който ви е отреден. Естествено е вие да поставяте на първо място интересите на собственото ви дете - във всякакъв смисъл.
Знам че е напълно излишно, и няма да го разберете, а и не го искам от вас, но все пак ще ви попитам - а другите деца? Те нямат ли права, или защото са здрави трябва да понасят всичко, свързано с интеграцията и социализацията на болните? Мислите ли че едно 7-8 годишно дете няма да се стресира ако това със специалните нужди изпадне в някакъв пристъп, резултат от патологията му? Как очаквате 7-8 годишно дете да разбере това без да се уплаши и да реагира на страха- може би с агресия? Как са се почувствали другарчетата когато Велизар е изхвърлил всичко през прозореца? Не всички са се смели, гарантирам ви. Как ще компенсирате на здравите деца времето, което презрения от вас учител , ОСТАВЕН СЪВСЕМ САМ С ПРОБЛЕМА, трябва според вас - в рамките на някакви 35 мин.- да отдели СПЕЦИАЛНО внимание за образовтелните нужди на специалното дете, и то според ограничените му - не по негова вина, разбира се, но обективно ограничени- възможности? Какво правят през това време здравите, неспециални, ,,лоши,, според такива като вас деца? Е? Дайте КОНКРЕТНИ идеи, научете тези прости учители.
Така че проблемът не може да се разглежда едностранно и само едната страна да има права, а другата да търпи всичко. Няма такъв филм в реалния живот, колкото и на някои сектанти да им се иска.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#60] от "poitoucharante":

Когато бях в първи клас, в далечната 1983 г., в класа имахме момче с аутизъм. Неагресивен, справяше се прилично с материала, но не общуваше с никого. Седеше си сам на чина и толкова. Остана с нас до седми клас включително. Беше обаче дете на видни партийни другари и учителите бяха много внимателни и мили с него. Родителите му посетиха класа ни, обясниха ни, като за деца, що е то аутизъм и какво можем да очакваме да направи съученикът ни в клас и това беше достатъчно. Никой не се е стресирал. Та и с това дете и с всички невродивергентни, с увреждания и т.н., може да се подхожда по подобен начин. Колкото до правата на децата - българското държавно училище, доколкото ми е известно, е длъжно да образова всички деца, а не само тези, които му уйдисват. А ако на т.нар. "нормални" деца им се обясни какво да очакват, не само че няма да се стресират, но и ще станат по-добри хора. Интересно как в Нидерландия, Ирландия и другаде, където такива деца са добре интегрирани в държавните училища, "нормалните" не се стресират. Нужни са преди всичко добри хора. Каквито в България, уви, явно липсват. Госпожа Георгиева вече са я посъветвали да емигрира в държава, където човеците са повече. И според мен това е решението.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 3 2
• Докладване

Между другото, най-добрият приятел на десетгодишната ми дъщеря е високо-функциониращ аутист. Запознаха се в парка, когато тя беше на три години, а той на две и половина. Той тогава за първи път си отвори устата да каже нещо различно от "мама" и "тате" и то беше, че иска да си играе с дъщеря ми. Седем години по-късно, поведението му е почти като на невротипичните деца, има си приятелчета, всички в училище и в приятелския ни кръг знаят, че е с аутизъм и се съобразяват с това. В училището на дъщеря ми е имало деца и с по-тежък аутизъм (включително в нейния клас) и няма учител да е вдигнал ръце или родител да се тръшка за ефекта на тези деца върху неговото "нормално."

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 4 2
• Докладване

До коментар [#61] от "7777":
До коментар [#62] от "7777":

Никак не е проста работа, но има разработен системен подход, отделни и общи занятия, нормативи за заплащане при формирани малки групи деца със специални нужди, подготовка и преподготовка на специализирани лицензирани учители и училищни приложни психо-педагози и т.н.
ПП
деца "с увреждания" не е термин който е приет в съвременната образователна система, особено в упоменатите от вас страни. Ясно е защо. Дори в доста случаи освен "специално образование" се употребява термин като "различно надарени".
И работата с такива деца в образователната система започва от 4-5 годишна възраст в рамките на П-12 (пояснение за незапознатите с американската образователна система : П-12 означава от "преди детска градина" до 12 клас).

• 0 0
• Докладване

Високофункциониращите аутисти, както и останалите деца, страдащи от "модерните" диагнози като дислексия, Синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност, Синдром на Аспергер и много други, имат всички шансове да водят пълноценен живот. Нужна им е само мъничко помощ - малко разбиране, малко толерантност, малко приемане, малко човещина и професионализъм. Все прости неща, които, за жалост, оказва се, много от тях не получават точно там, където най-силно изпитват нуждата им - в детската градина, в училище и в социалната среда.
*************************************************************

Съчувствам на проблемите на детенцето и родителите му, но подходът на майката, изграден върху презумпцията " Нужно е само малко...." / " и вие това малко не го предлагате!'/ изключва всякаква форма на разумен диалог.
Уви, този тип проблеми няма как да се решат с "малко"....И няма как това голямо "малко" да бъде овладяно от всички редови учители, ангажирани в 99% от времето си с другите, нормални деца...Нужна е сериозна система, добра, практически изградена експертиза за обучение на такива човечета. Нещо, което трудно ще се случи в стандартното училище, по стандартни методики и в стандартна среда. Трябват школа в които психологическата помощ е ежедневие, а ресурсните преподаватели - гръбнак на преподаването. Трябват специализирани програми и методики, съобразени с такива деца.
Разочароваща е лекотата, с която авторката халюцинира райска светлина в мечтаната идеална училищна среда, докато, междувременно, отмъстително демонизира сегашното училище и учителите в него. Това е нова проява на мисленето от типа "Даная-мама". Вилнеещи освирепели майки са готови да чупят всичко и всички, защото така им се иска да направят, когато нещо не се получава - да чупят...
Жалко, защото проблемът наистина е огромен! Ако е прав един мой познат, в последните три десетилетия аутизмът / във всичките му форми/ галопира експоненциално. Съчетан с ефектите от смартфонзатъпяването, вървим към истинска ментална катастрофа. Подобни ситуации не се разрешават с "малко усилия". Трябва огромно колективно усилие, което няма как да се случи без диалог и само под диктата на вилнеещи БГ-мами. Всички сме в кюпа, само в комплект можем да се измъкнем.
Това е положението.

Мараба, С-ДС доносници!

• 2 4
• Докладване

До коментар [#63] от "daskal1":

В САЩ е утвърден именно термина деца с увреждания. Той се употребява дори за тези с дислексия, въпреки, че дислексията е дефинирана като затруднения при овладяването на четене и писане от хора с поне средно АйКю. И така се диагностицира: правят тестове за АйКю, за да определят изоставането при четене дали е ниско АйКю иили от различно организиран мозък. Хората с дислексия в САЩ са защитени от закона против дискриминация на хората с увреждания.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#63] от "daskal1":

Съгласна съм, че "тази работа не е проста," но и дислексията, и аутизмът са добре проучени състояния и за тях има успешни интервенции и методи на преподаване от поне четиресет години насам. Не е нужно българското училище да преоткрива топлата вода. Нужно е желание и добронамереност.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 3 3
• Докладване

До коментар [#60] от "poitoucharante":

Никъде не съм определила децата като "лоши". Също не съм презряла и учителите. Четете по диагонал и изобщо не сте вникнали в проблема.
"Болните" деца? Синът ми не е болен. Аутизмът е състояние, не е болест. Не са хора с психични отклонения, както по-горе в коментар ги бяха определили.
Интеграцията им с другите деца се случва в резултат на много усилия от страна на учители и родители. Най-общо казано, нарича се толерантност и разбиране. Когато средата е благоприятна, тогава няма изблици. Ако сте прочели добре, ще хванете връзката между изхвърлената раница и системния тормоз в училище.
Червената точка, която свети много ярко в цялата картина на българското образование е не какво да направи учителят в ситуацията, а че учителят нищо не прави изначало. Учителите масово не приемат реалните състояния на децата от спектъра, пренебрегват ги и продължават да ги третират, както си знаят - с методи отпреди десетилетия. Това не е презрение от моя страна, а ясен знак, че днешните преподаватели не са подготвени - академично и практично. А това алармира, че е нужна сериозна реформа не само в началното и средно образование, а и във висшето.

• 5 3
• Докладване

До коментар [#18] от "Vassil Stoychev":

Един от много малкото смислени коментари и изобщо коемтиращ, в тези форуми.

• 1 0
• Докладване

Включвам се късно, защото в резултат на някаква грешка ми бяха ограничили достъпа до сайта.
Хора, всички искаме нещата да се получават удобно и лесно, особено за нас, но това няма как да се случи.
След като детето е наречено аутист, без никой да го мрази, ние тактично го наричаме различно, не болно. Ами, чичовите, програмата и правилникът на училището са направени за еднаквите, не за различните, мога да бъда и по-груб.
Значи аз, като преподавател с 45 минути на час какво трябва да направя? Да игнорирам 25 деца, за да се правя на иновативен или да си гледам работата и да ме плюват НПО? Или да преразпределя минутите? Значи 2 за това с аутизъм и 43 за нормалните? Това и правим, затова не се получава. Не може за едно дете със СОП да превърнеш всички в СОПаджии. Тогава с право ще изригнат родителите на нормалните.
Хайде, спрете се.

Еретик

• 3 7
• Докладване

Госпожо, хайде стига, няма как един учител да знае как да реагира в такава ситуация. За тези деца са необходими тесни специалисти. Няма как да искате 25 деца да се съобразяват само с вашето. Няма как 7 години да не сте разбрали за този проблем . Стига сте искали всички педагози да са ви длъжни .Аз също съм майка и съм наясно какви са децата ,но те се възпитават у дома. Дори мисля, че на моменти не казвате истината и това е поредната платена статия срещу образованието. А защо мисля, че не сте обективна, защото познавам деца с аутизъм, които са играли с моите деца и съм наблюдавала техните реакции. Ако наистина детето смята наум в първи клас, само мога да кажа браво, защото тези две деца не могат и моите не можеха.
.

• 2 6
• Докладване

До коментар [#70] от "Костадин Иванов":

Никой не иска Вие лично нещо да правите. Проблемът е системен и е решен като такъв в цивилизованите държави. Както казах, не е нужно България да преоткрива топлата вода. Достатъчно е да въведе работеща система от Белгия, Нидерландия, САЩ или откъдето другаде пожелае. Ако парите от данъците на българските данъкоплатци се влагаха в образование и здравеопазване, а не в луксозния живот на българските политици и проститутките им, проблемът нямаше да съществува.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 4 2
• Докладване

Имам...известен опит както с държавни (от прилично качество, т.е. в прилични квартали и с прилично финансиране), така и с частни училища в Далас, Тексас.

Това "един учител и двама помощници" е много рядко изключение и на практика абсурд да е постоянна практика.

Може би някъде някога са били отпуснати средства по някоя експериментална програма, която да държи на щат учители точно заради такива деца.

Естеството на капитализма, който постоянно търси оптималност и ефективност, изключва това да се превърне в трайно решение и наистина никъде не съм виждал трайни решения в класическа постановка.

Виждал съм специализирани училища и специализирани извънучилищни форми - например самоорганизирани групи родители на деца с подобно ниво и нужди.

Според мен това е и най-правилното решение - изключенията да се събират заедно и да образуват групи.
Тогава ефективността рязко се вдига, а много от другите грижи отпадат.

Но това също струва и време и средства и особено в бедни и корумпирани страни като България не очаквайте никаква помощ от държавата.

Може само да се надявате на някакво разбиране от МОН , макар да би трябвало да бъдат изключително щастливи ако родителите се организират да решат проблема сами.

В заключение - от всички двете страни има какво да се желае.
Не само учителите и само родителите и само МОН виновни.

http://www.bbc.com/news/magazine-37612083

• 1 2
• Докладване

До коментар [#74] от "Боби Колев":

Моят опит е от частни и държавни училища в Сиатъл, в които учат децата ми, както и личен опит като университетски преподавател, който преподава на студенти с аутизъм, дислексия и други състояния, освен на студенти (множеството), които нямат такива установени състояния.. Държавните училища в Сиатъл, като на много други места, са неравномерно финансирани. Там, където родителите са по-заможни и даряват пари на държавните училища, има повече ресурсни учители. Но високофункциониращите деца с аутизъм нямат кой знае какви нужди. Някои са изцяло интегрирани в класната стая, а с други ресурсния учител работи в малки групи по основните предмети - четене, писане и математика. Тези малки групи (до трима човека) работят в отделен кабинет, за да не се разсейват децата толкова лесно. Но ако се случи дете да се върне вкъщи със синини - което и да е дете, но особено такова с увреждания (по смисъла на американския закон за защита от дискриминация), родителите ще осъдят училището за маса пари и доста народ, най-вече директорът, ще изхвърчи. Това е най-скандалното в разказа на майката: че учителите са оставили други деца да тормозят нейното, което на всичкото отгоре е с аутизъм. Ако това се беше случило в САЩ, децата, уличени в тормоз, сега щяха да са отделени от другите и с тях да работи психолог, защото агресията към по-слабите там не се счита за дребна работа или за нещо нормално.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 4 4
• Докладване

Другият скандален момент в разказа: отказаната ресурсна помощ на детето, въпреки извадената психиатрична експертиза. Родителите, ако имат възможност, би трябвало да осъдят училището. Докато не почнем да съдим държавните служители за отказа им да си вършат работата, както правят хората по белия свят, ще четем за още много такива абсурди.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 4 3
• Докладване

До коментар [#47] от "Positive":

Очевидно сте възприела ролята на жертва като същевременно проявявате агресивно поведение и обиди към хората с розлично мнение. От всички коментари дотук НИТО ЕДИН не отправи упрек към децата с подобни проблеми .Детето не е виновно за състоянието си,но щом не може да се интегрира в училище и пречи на учебният процес и на другите деца, мястото му не е там.Желанието на всяка цена да учи в училище с нормални деца е заравяне на главата в пясъка и отказ да се види реалната ситуация.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#44] от "pupolino":

Ами аз съм известен с това,че казвам нещата каквито са без лицемерие. Естествено съчувствам на родителите на подобни деца, но щом не могат да се интегрират сред другите деца,пречат на учебният процес и имат често агресивно поведение, то мястото им не е там.Не знам каква е интелигентността им,но дори АЙКЮ-о да им е много високо,това няма никакво значение щом не могат да общуват нормално с другите хора и да възприемат това,което им се преподава.

• 2 4
• Докладване

До коментар [#75] от "7777":

Ти откъде знаеш какво е ситуацията?Ами ако това дете е тормозело другите деца и те са се защитили?Или ако е проявило автоагресия и се е самонаранило?А може синините да се дължат и на падане. Веднага реши, че другите деца го тормозят и почна да обвиняваш учителите.

• 2 4
• Докладване

До коментар [#79] от "Мусаши":

Това пише в статията. Нямам причина да си мисля, че майката льже.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 5 3
• Докладване

Имаш причина.
Нарича се интелектуален дефицит.
Изразяващ се в неспособност да осъзнаеш, че в състоянието на крайна емоционалност, отлично демонстрирано в писанието на майката, обективен поглед върху нещата е изключен.
Да, жената едва ли лъже, лъгането е осъзнат акт. И аз не бих си позволил да нарека написаното "лъжа". Но авторката категорично вижда нещата изкривено. През оптиката не нескрита омраза към всичко и всички, омраза, породена от драмата с детето й в една неприспособена към проблемите му среда.
В тази очевидна ситуация да се опираш на написаното от майката, изхождайки от убеждението, че това е 100% обективна истина е недомислие
И за да не фантазираш, че защитавам системата, нека заявя категорично, че съм 100% сигурен - тя има огромен брой недостатъци. Сигурен съм, че се нуждае от дълбоки реформи. Но не на този вилнеещ принцип. Освирепели майки, като тази и майката на Даная, не могат да постигнат нищо, освен унищожение, заради самото унищожение.
А аз съм убеден, че прогрес може да се постигна само на основата на диалог между всички заинтересовани. И по никакъв начин през една-единствена вилнееща гледна точка. Или писаници на скучаещи мами-меринджейки с неясен профил и експертиза, получили / между шопинга и фитнеса/ образователни прозрения, в които се возят на червени самолети.
Това е.

Мараба, С-ДС доносници!

• 3 3
• Докладване

Аутизмът Е психично заболяване и е проблем за здравната и образователна система.Проявява се в леки и тежки форми; за леките - има начин децата да са в у1чилище, стига да е наличен ресурсен учител. В класа ни от 4г. има такова дете, родителите са благодарни,че са ги приели в училището, защото на други места не исскат да се занимавт и да си "развалят" успеха. Момчето учи, а другите са свикнали,че понякога се разстройва и започва да вика. Факт е, че заради него други деца са лишени от занимания и внимание от учителите. Тежки форми : работила съм с такива деца и там няма надежда...някои не говорят, агресивни са, изключват от ситуацията, хукват неконтролируемо нанякъде...И винаги майките са до тях, не бащите.

• 0 6
• Докладване

До коментар [#59] от "TabletGeorgi ":

Или сте диванен философ или средностатистически тъпак.
Съжалявам за езика, но подобни глупости отдавна не бях чел.

Поне според това, което ни учат в университета, при аутистите има свръх възбудена нервна система. Поради това примерно когато имате в класа има аутист трябва презентацията да бъде с по-убити цветове, без ярки светлина и да няма силна музика, за да се избегне свръх реакция.

В резултат на храните и замърсяването на околната среда телата ни се променят и това променя гените ни, както и развитието на децата ни. Лошо е, но за съжаление това е обратната страна на цивилизацията за която никой не иска да говори. И вероятно онези "различните" деца ще стават все повече.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#75] от "7777":

"както и личен опит като университетски преподавател, който преподава на студенти с аутизъм, дислексия и други състояния....."
Госпожо, тези с дислексията изобщо научават ли нещо, или се правите на монтесорчовци?

Еретик

• 2 3
• Докладване

В България традиционно родителите отказват да признаят, че детето не го бива и държат да учи с нормалните. И тръгват проблемите. Така стана, откакто се поамериканчихме.

Еретик

• 3 3
• Докладване

Ако четете на английски, прочетете "Преодоляването на дислексията," от Сали Шейуиц - тя е учен невролог от йейл и специализира в изследванията на дислексията и др. подобни. https://www.amazon.com/Overcoming-Dyslexia-Complete-Science-Based-Problems-ebook/dp/B000S1LEMY/ref=sr_1_1?hvadid=589897626165&hvdev=c&hvlocphy=9033307&hvnetw=g&hvqmt=e&hvrand=13973610174003246372&hvtargid=kwd-791334373155&hydadcr=21695_13345195&keywords=overcoming+dyslexia+2nd+edition&qid=1708279559&sr=8-1
Книгата е написана за неспециалисти. В нея се изреждат и имената на съвременни нобелови лауреати, диагностицирани с дислексия (окончателната диагноза се прави с технологии за образна диагностика на мозъка). Изредени са и имената на писатели с дислексия. Един от най-известните случаи е този на Агата Кристи, която е получила образование вкъщи заради дислексията си. Но накратко - да. Студентите с дислексия учат толкова добре, колкото и тези без дислексия, особено ако са получили навременно обучение по подходящи за тях методи като деца. Тъй като четенето на български е горе-долу фонетично (за разлика от това на английски) в България дислексията не се проявавя толкова силно при четене, колкото при писане - за тези хора е много трудно да се научат да пишат правилно, особено на английски. Но в днешни дни за тях има разработени специални компютърни програми. И при положение, че около 20% от хората на света имат някаква дислексия (по-силна или по-слаба), добре, че по света има разработени програми за тяхното обучение. Аз лично имам колега хуманитарист от Харвард, който диктува всичките си статии и книги на записващи устройства - така "пише" черновите си.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 3 1
• Докладване

До коментар [#85] от "Костадин Иванов":

В България няма широко разбиране за това какво представляват състояния като аутизма и дислексията и родителите се плашат.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 4 1
• Докладване

Поредното "писание" на неучител.

• 2 3
• Докладване

Чичовото, ти за консултации на ученици с проблем с материала чувал ли си? Колко често ги даваш?

Като учител обучаван ли си, обучил ли си се по свое желание относно какво точно представлява аутизма, дислексията, СДВХ? Или коментираш на общо основание, иначе като професионалист?

Чувал ли си за свойството невропластичност на мозъка - а именно че до 25 години той може да компенсира и усвоява модели на поведение, и точно затова е важно за тези деца да бъдат в клас, с "нормалните"?

А как ще коментираш факта, че УЧИТЕЛИТЕ СА ЗНАЕЛИ, ЧЕ ДЕТЕТО Е ТОРМОЗЕНО ОТ СЪУЧЕНИЦИТЕ И НИЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ? Знаеш ли на колко нормални тихи деца, нарочени за жертва, се слечва и колегите ти се правят, че не виждат?

• 0 2
• Докладване

Държавата е ДЛЪЖНА да осигури образование на всички деца. По конституция. Не само на Вашето "нормално". Кое не е ясно?

Как съм жертва и агресор едновременно не разбрах :) Значи да казваш, че детето е с психични отклонения не е обида, а на Вас да Ви кажат, че може да имате такива е обида? :))

• 0 1
• Докладване

До коментар [#17] от "Прокопсало Парвеню":

Хората, които най-много лъжат постоянно подозират другите в лъжа. И Вие така.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#50] от "ggot":

Аз също съм майка на дете с дифицит на вниманието и до болка ми е познато всичко,във Велизар за момент видях моя син.За съжаление у нас в България нямат подход към такива деца .
А те наистина са много умни деца и чувствителни-разбират и най-малката подигравка,доката другите си мислят ,че нямат интелект и затова на моменти стават избухливи,имайте впредвид. ,че някой ги е провокирал за това поведение,не е без причина.
Но това много малко хора могат да го разберат,тъй като те самите немогат да се изразяват правилно и за тях е непосилно да се защитят ,незнаят как.
Ако се намери добрия подход към тях-могат да се издигнат в йерархията.
Те са много умни имат много силно развита зрителна памет.
Трябва да се научим да бъдем по-добри с тях и по-толерантни като общество.

• 0 2
• Докладване

Забравих да ви пиша,че синът ми учи в университет в момента,така че нещата се получават-никога няма да забравя добрината на един учител,който още в началното образование го защити и го представи по много правилен начин на другите деца и нито едно дете не му се подигра и не беше тормозен синът ми.
Искам да кажа ,че много зависи и от учителите децата как ще приемат едно такова дете в класа.

• 0 3
• Докладване