На тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността не за първи път централната фигура беше някой, който не присъстваше. Тази година беше ред на Доналд Тръмп.

Като повечето участници в този ежегоден "Давос на отбраната", аз отчаяно се надявам, че предполагаемият републикански кандидат завинаги ще остане бивш президент. Това не е просто от симпатия към моите американски приятели, които го възприемат като опасност за бъдещето на тяхната република, но и защото се страхувам какво ще причини той на глобалния ред.

Като европеец обаче съм донякъде благодарен за съществуването на Тръмп. Дори ако загуби изборите този ноември, той може да се превърне в неволния спасител на европейския проект. Той принуди европейците най-накрая да преосмислят основния им подход, който ги спъва по отношение на войната в Украйна, собствената защита на Европа и европейското политическо единство.

Тъй като без видим край войната в Украйна наближава края на своята втора година, кандидатурата на Тръмп фокусира европейските умове върху това какво може да доведе до победа и поражение. Идеалният резултат за всички е Украйна да си върне цялата територия. Гледайки как Юлия Навалная, вдовицата на руския опозиционен лидер Алексей Навални, излиза на сцената в Мюнхен малко след като научи за смъртта на съпруга си, беше невъзможно да не се отдръпнем в ужас и отвращение само при мисълта да дадем на Владимир Путин дори един квадратен сантиметър от Украйна. Но докато войната на изтощение продължава, има все по-малко смисъл да се разглежда въпросът само в териториалния му аспект.

В края на краищата дори по-голяма заплаха за Украйна от териториалните загуби би бил мирният план на Тръмп, който едновременно отстъпва територия и демилитаризира страната, като по този начин я оставя осъдена на опасно състояние на неутралитет. Европейците осъзнават факта, че Украйна може да преследва своите европейски и западни амбиции само чрез двойно присъединяване - към НАТО и Европейския съюз. Както наскоро каза Иван Кръстев, може би е време да започнем да обмисляме "западногермански сценарий".

Тръмп също несъзнателно придаде спешност на продължаващия европейски дебат за отбраната и сигурността. В Мюнхен датският премиер Мете Фредериксен обеща да предаде "цялата артилерия" на страната си на украинците. По-общо казано, европейците вече са предоставили повече помощ (военна и друга) на Украйна, отколкото САЩ. Преди срещата на върха на НАТО на 9-11 юли във Вашингтон 20 от 22-те членки на ЕС в алианса (включително Германия) са напът да изразходват поне 2% от своя БВП за отбрана.

Вярно е, че по-голямата част от тази промяна е резултат от реваншизма на Путин. Но неотдавнашните коментари на Тръмп, насърчаващи руснаците да "правят каквото си искат" с членовете на НАТО, които отказват "да плащат", вдигнаха залозите. Европейците трябва не само да инвестират повече, но и да променят начина, по който се харчат парите - не на последно място чрез преодоляване на старите психологически разделения между НАТО и ЕС.

Но може би най-големият принос на Тръмп е за политическото единство на Европа. След като беше избран през 2016 г., мнозина се страхуваха от възхода на "нелиберален интернационал", който би довел крайнодесните популистки партии в Европа до тясна връзка с Белия дом на Тръмп и Кремъл на Путин. Но ако Тръмп бъде избран за втори път, проучването на Европейския съвет за външни отношения показва, че той няма да бъде посрещнат ентусиазирано в повечето европейски страни, дори в Унгария.

Една поразителна последица от войната (и от Брекзит) се крие в препозиционирането на много десни партии. Най-забележителното е, че италианският премиер Джорджа Мелони внимателно се дистанцира от предишния си евроскептицизъм и си постави за цел да прекъсне всички връзки на Италия с Путин. В Полша завръщането на Доналд Туск на премиерския пост обедини традиционно скептичен електорат зад идеята за по-сплотена геополитическа Европа. Изборите за Европейски парламент през юни може да доведат до рязък завой надясно; но в много страни заплахата от Тръмп може да мобилизира избирателите и да помогне на кандидатите, които се обединяват зад европейския суверенитет.

Тази динамика също не е ограничена до ЕС. Великобритания вероятно ще избере ново правителство преди края на годината. В Мюнхен Дейвид Лами, впечатляващият външен министър "в сянка" на Лейбъристката партия, даде да се разбере, че ще настоява силно за възможно най-близки отношения с европейците по въпросите на сигурността и отбраната.

Но никой не обобщи ефекта "Тръмп" по-добре от нидерландския премиер (в оставка) Марк Рюте, който призова европейците да "спрат да хленчат и да стенат за Тръмп" и да започнат да се фокусират върху това да действат заедно. Като се има предвид дългосрочната траектория на вътрешната политика на САЩ, европейците ще трябва да направят това и в двата случая, независимо кой ще спечели там този ноември.

Ако бедствието бъде избегнато този път, администрацията на Байдън за втори мандат може да разчита на много по-добър партньор в Европа. Както отбелязват много наблюдатели от САЩ, Тръмп е едновременно най-голямата заплаха за американската демокрация и най-мощният мобилизатор на гласоподавателите на Демократическата партия. Това е рисковано начинание, но има шанс ефектът "Тръмп" да направи трансатлантическия ред по-силен, отколкото е бил от дълго време насам.