в Русия в политически смисъл. Но то трябва да промени нашето политическо виждане за проблема Русия. Ще се наложи да изминем пътя от "проблема Русия" през конкретизацията "война с Русия" до целта - "победа над Русия".

са вече контрапродуктивни и лежат в равнината, определена от трите точки: "престъпна неадекватност", "национално предателство" и "колаборация с врага". Ние сме нападнати и трябва да се защитим, ако искаме да оцелеем. Алтернативата, разбира се, е да искаме да сме руски роби.

Осъзнаваме го, но още не сме го доосъзнали - защото е процес, през който не искаме да преминем. Русия обяви, че ще води война със света, но ние не повярвахме; завзе Крим, а ние се направихме на неразбрали; нападна Украйна и ние разбрахме, но стиснахме очички - дано кошмарът не е наяве, дано те да не ни убиват и ние тях да не убиваме. Хващахме се за сламките на инерции и илюзии: Украйна не е в ЕС и НАТО, значи украинците не сме ние; Путин ще умре от болест и всичко ще се оправи; Путин ще го убият в дворцов преврат; руснаците ще се вдигнат на бунт и ще има мир и демокрация...

беше Алексей Навални. Той беше решил да променя Русия от зло към добро, а за него това значеше - промяна без насилие, за да не се сключи пак дяволският кръг. Руснаците трябваше да гласуват за доброто свободно на свободни избори. И Навални години наред правеше всякакви ненадейни и дръзки политически изобретения за да постигне тази цел.

Последната политическа надежда против един диктатор е единният фронт - на всички, които не са част от властта. Но политическата опозиция не можа да постави националното над партийното. Тогава Навални стигна до екстремума на политическото - политиката на мъченичеството, с надеждата хората да последват след човека, готов да "страда за правдата". Но хората обичат да се възвисяват, палейки свещички пред иконата на мъченика, не и да споделят мъченическия му път. Нямаше масови протести, когато го осъдиха в неправеден съд, няма и сега, когато го убиха.

да угаси пожара, в който се е превърнала - не стига водата, няма и пожарникари. А отвън се вижда по-добре общата картина - и ние разбираме, че вече с вода няма да стане, пожарището е неимоверно и се разраства неудържимо.

Вярно, тук не говорим за гора - а за хора. Същото е: жертваш по-малко хора, за да живеят многото останали. Ще трябва да ги жертваме ние, от нас, ако не искаме да изгорим всички, да ни няма като общности и култура. Включително руската култура, доколкото е станала част от нашата - защото днешна Русия държавнически и систематично я унищожава, ще има и праведници на фронта, които няма да стрелят по собствената си хуманистична култура

защото то е резултат от синтез, направен от реалността. Руската агресия против света практически синтезира това "ние" на нападнатите. Колкото повече общества и държави осъзнаят, че за руснаците са само потенциална жертва, толкова това "ние на нападнатите" ще расте. И всички са добре дошли, няма значение дали са демокрации или диктатури - защото за Русия няма значение дали завладяната страна е била демокрация, или диктатура.

Русия мисли само в опозицията "неруско-руско" и само как първото да стане второто. Диктатурите, които в момента подкрепят Русия, мислят бандитски - това е временно обединение за грабеж, а междуособицата неизбежно ще последва; така че дилемата е поражение или преминаване в другия лагер.

След като е синтезиран, губивреме е да му правим политически анализ, времето ни трябва за военен анализ. Въз основа на който да си направим нашия синтез - синтеза на победата. Преди отделяхме Путин от Русия и анализирахме него, примерно в опозицията луд-не луд; анализирахме и Русия в опозицията путиноиди-непутиноиди.

Не работят вече психиатрията и политологията. Защото луд или не, Путин праща войници на фронта. И на фронта против нас ще стрелят вече не путиноиди или непутиноиди, а войници на държавата Русия, въоръжени, екипирани и нахранени от руския тил, на който на времето му викаха "народ". Ще стрелят по нас, без разлика дали сред войниците ни има путинофили, и ще бомбардират домовете ни дори ако са русофилски. Да, ще има руснаци праведници на фронта, които няма да стрелят, ще има праведници и в руския тил, които ще пращат снаряди без взрив. Но праведниците нито искат да започват войни, нито могат да ги спрат. Това е отредено за неправедниците.

Иска го от всички - ще станат, които намерят сили. Свикнахме да се отнасяме към героя с неудобство, а към героизма - със съмнение: то нали идеологията на героизма беше средство на лошата държава да държи в подчинение добрите хора? Така беше, защото живеехме в мир и не вярвахме, че войната може да стане реалност за нас.

Войната не разбира от висша математика и имагинерни числа - тя знае само аритметика. Важно е една единица да се жертва за много единици, тогава ще победим. Правят го героите. Във войната можещите се жертват за неможещите, умните - за глупавите, учените - за неуките, добрите - за лошите. И да, оцелялата след войната общност ще се е върнала назад по пътя на човечността.

знаем колко трудно се произвежда в културата и колко лесно се разпилява в хаоса на войната. Затова ще си усложняваме войната в името на човечността след победата. Строго ще наказваме своите - с военни наказания за военните престъпления. Защото искаме след победата от войната да се върнат човеци, а не зверове.

Кратко и кротко казано, колкото по-скоро противопоставим на войната на Русия нашата война, толкова по-бързо ще наваксаме всички неизбежни загуби. И обратното. Но дори да се окажем малко тромави - Русия ще падне. Ние ще победим.