По предварителни заявки на 6 март министър-председателят акад. Николай Денков трябва да подаде оставката на ръководеното от него правителство. Какво предстои?

За пръв път ще бъдат приложени променените конституционни разпоредби, ако не се постигне съгласие за съставяне на ново правителство и се стигне до произвеждането на предсрочни парламентарни избори.

Член 111, ал. 1, т. 2 от Конституцията предвижда, че следва да бъде приета от Народното събрание оставката на Министерския съвет или на министър-председателя. В този случай Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на ново правителство (чл. 111, ал. 3), а то може да бъде формирано от Народното събрание (с мандат на ГЕРБ-СДС ако се проведе ротацията) или от президента Радев (служебно правителство по новите конституционни правила).

При добра организация "ротацията" на министър-председателят може да протече и за един пленарен ден (чл. 99, ал. 6 във връзка с чл. 111, ал. 1). Ако обаче пътя към предсрочни избори се отвори (към момента това е само възможност, която не бива да се изключва), то тогава голяма част от дейностите в политическата система ще се съобразят с датата 9 юни, когато предстои произвеждането на редовни общоевропейски избори. Т.е. на 9 април най-късно президентът следва да е насрочил избори за 50-я парламент, които да се произведат едновременно с европейските избори (2-в-1).

В следващия месец, при уговорката, че изборите са възможен изход от създалото се политическо напрежение, следва да бъдат извървяни предвидените в чл. 99 от Конституцията стъпки. Първите три стъпки (чл. 99, ал. 1-3 от Конституцията) изискват да се връчват последователно от държавния глава проучвателни мандати на кандидати на първата (ГЕРБ-СДС) и на втората (ПП-ДБ) по численост парламентарни групи и на определена от президента парламентарна група, която от своя страна да посочи кандидат за министър-председател.

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство след три поредни неуспешни опита, президентът провежда консултации с парламентарните групи в Народното събрание. Наред с това президентът следва да избере и кандидат за министър-председател на бъдещо служебно правителство. Последното изречение на чл. 99, ал. 5 посочва измежду кои лица, заемащи в момента висша длъжност, да бъде избран кандидатът за министър-председател. Не е ясно дали кандидатът за служебен премиер трябва да присъства и / или да участва в консултациите с парламентарните групи. Президентът може да избира кандидат за министър-председател измежду:

Проблеми в прилагането на чл. 99, ал. 5 от Конституцията е възможно да възникнат както при провеждането на консултации с парламентарните групи, така и с определянето на служебен кандидат за министър-председател (поради възникване на несъвместимост за почти всички длъжности) и е

Кандидатът за служебен премиер, след като бъде назначен за служебен министър-председател, би трябвало да прекъсне пълномощията си като народен представител за времето, през което е министър-председател на служебното правителство. В този случай той се замества след решение на ЦИК по определен от Изборния кодекс ред (чл. 68, ал. 2 от Конституцията). Вярно е, че Конституцията говори за избиране на министър, а не за назначаване, но поради разделението на властите председателят на Народното събрание не би следвало да остане депутат, а народните представители би трябвало да изберат нов председател (извънконституционен е въпроса дали да е от ГЕРБ-СДС или от друга парламентарна група).

Петата алинея на чл. 99 (нова редакция, в сила от 26.12.2023 г.) изисква от президента, ако не се постигне съгласие за образуване на парламентарно правителство след три поредни неуспешни опита, да извърши следните дейности:

1. да проведе консултации с парламентарните групи,
2. по предложение на избран, измежду изброените публични длъжности, кандидат за служебен министър-председател да назначи служебно правителство и
3. да насрочи предсрочни избори в двумесечен срок (от 9 април за 9 юни).

При извършване на тези почти едновременно осъществявани от президента дейности, Народното събрание не се разпуска. Народните представители могат да заседават, да приемат закони и да упражняват парламентарен контрол върху министрите (без да могат да им гласуват недоверие) и да се регистрират за кандидати в насрочените избори. Депутатите в старото Народно събрание ще престанат да бъдат народни представители с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители и тогава ще се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание (чл. 64, ал. 4 /нова, в сила от 26.12.2023 г./ от Конституцията).

Ново положение, което е възможно да бъде приложено в предстоящите събития (ротация / предсрочни избори) е възможността български гражданин, който има и друго гражданство, да бъде кандидат както за народен представител (чл. 65, ал. 1, изр. второ на Конституцията), така и за министър в правителство (чл. 110 от Конституцията).

Самостоятелен анализ изисква и седмата алинея на чл. 99 от Конституцията, която предвиди, че наред с основната задача на служебното правителство да организира честни и свободни избори, заседаващото Народно събрание може да въведе посредством закон ограничения в правомощията на служебното правителство.

При отваряне на пътя към предсрочни избори ще видим на практика как функционират направените конституционни промени относно взаимоотношенията в политическия триъгълник "парламент-президент-правителство".