Десет важни въпроса за шпионажа на Русия в България

На живо
"Черна писта" накара МВР да си свърши работата: Мартин Атанасов в подкаста "Дума на седмицата"

Десет важни въпроса за шпионажа на Русия в България

Службите дължат отговори на данъкоплатците.
Службите дължат отговори на данъкоплатците.
Коментарът е препубликуван от "Дойче веле".
"Вражеска държава" - това е България според официалната руска доктрина в момента. А срещу "вражеските държави" се води хибридна война, извършва се подривна дейност, взривяват се оръжейни складове, когато трябва се провеждат и "мокри" операции - букварите на КГБ, които са актуални и днес, не оставят никакво съмнение по въпроса.
Разбира се, освен изброеното, се провеждат и класически шпионски операции на конвейер. През последните години българските власти изгониха цяла серия руски шпиони: дипломати, служители на посолството, един журналист, дори свещеници. Открити бяха предполагаеми руски къртици в отбранителните и в полицейските структури на страната, а сега ДАНС съобщава за още двама руски разузнавачи-нелегали, които са действали под фалшива българска самоличност.
Десет ключови въпроса за руския шпионаж
Вярно, че за Москва сигурно е леко странно и необичайно да шпионира в България. Та нали допреди трийсетина години съветските/руските тайни служби се радваха на неограничен и пряк достъп до всички български тайни, а комунистическата Държавна сигурност на България пряко се ръководеше от Москва: кабинетът на съветския главен шпионин в София беше непосредствено до този на българския министър на вътрешните работи. Днес трите руски шпионски агенции ФСБ, ГРУ и СВР сигурно пребивават в перманентен когнитивен дисонанс от това, че трябва да шпионират в България по класическия начин. И навярно тъкмо поради това непрекъснато се издънват, водени от убеждението си, че ще се справят с малкия си пръст в "малката посестрима" България.
Поради всичко това българското правителство, институциите, които контролират тайните служби и самото контрарузнаване дължат на хората в страната отговор на 10 ключови въпроса:
  1. Какви предпазни мерки трябва да се взимат в различните сектори на политиката, икономиката, отбраната и пр. срещу руските шпионски опити?
  2. Как да се разпознават очевидно многобройните руски шпиони, легали-нелегали, и техните български помагачи?
  3. Какви точно слаби места и тайни интересуват разведчиците?
  4. Какви са методите за проникване на руски шпиони в български държавни, икономически, политически, отбранителни, регионални и международни структури? (Букварите на КГБ)
  5. Кои са руските шпионски хъбове в страната?
  6. Има ли български политически партии, които явно или тайно улесняват руския шпионаж в страната?
  7. Към кого гражданите да насочват сигналите си за опити за руски шпионаж, без да се опасяват от неприятни последствия или пък от това, че информацията ще попадне в ръцете на Путинови симпатизанти в българските служби и ще потъне някъде надълбоко?
  8. Какви ответни мерки взима българското правителство срещу масирания руски шпионаж?
  9. Каква помощ получава България от страна на партньорите си за контрамерки срещу руските служби, действащи на територията на страна от НАТО и от ЕС?
  10. Защо досега правителството и президентът на страната не са излезли с единна позиция срещу руските тайни операции в България?
Не се съмнявам, че тези въпроси начаса ще предизвикат коментари, съдържащи определения като "шпиономания", "лов на вещици", "параноя" и "русофобия". А велемъдрите експерти по шпионажа ще кажат, че за такива неща не се говори на висок глас, че си има процедури и начини, за да не се подплашат разведчиците в храстите.
Хората в България са неподготвени
Последното сигурно е и донякъде вярно. Но хората в България са масово неподготвени за съпротива срещу руския шпионаж - и тъкмо поради това с обществеността трябва да се разговаря в прав текст.
Да не говорим, че самият шпионаж винаги е бил и си остава много мръсно занимание.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.