В началото бе Априлското въстание, което обърна погледа на Европа към българите. Априлското въстание дава повод и на Русия, като единствената силна православна славянска държава, да започне Руско-турската война (1877 - 1878г.). Целта на Руската империя е да си върне позициите в Югоизточна Европа, загубени след неуспешната Кримска война. За българите обаче тази война е национално-освободителна.

На 24 април 1877 г. с манифест от Кишинев на император Александър Втори Русия обявява война на Османската империя и веднага започна настъпление на Кавказкия фронт. На 27 юни 1877г., с десант при Свищов започват сухопътните операции в българските земи.

Руското командване е очаквало войната да приключи бързо, но османската армия е била сериозна военна сила и войната се оказва доста по-дълга и кървава.

Българският народ оказва по много начини огромна помощ на руската армия в Руско-турската война. Българското опълчение се оказва сериозна военна сила. Първоначално руското командване се отнася резервирано към опълчението, съзирайки в него потенциална революционна заплаха. По тази причина му възлага помощни интендантски функции. По-късно обаче българските дружини са причислени към отряда на генерал Гурко. Те изпълняват важни военни задачи и показват по безспорен начин желанието на българите да се борят с оръжие за свободата в боевете при Стара и Нова Загора.

Българските опълченци участват в най-важното и съдбоносно сражение - героичната защита на прохода Шипка (наричан български Термопили) в Стара Планина през август 1877г. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отблъскване на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка и победа е отразена във Вазовото стихотворение от "Епопея на забравените".

Наред с опълчението българите участват непосредствено във военните действия и със сформираните многобройни чети. Изключително ценна за руската армия е помощта, оказана им от българските разузнавачи и водачи. Руските военни командири не отричат, че са разчитали на безвъзмездната помощ от страна на българите. Предният отряд на ген. Гурко в продължение на седмици е изхранван от тях. Българите осигуряват също дърва, топли дрехи и обуща за руските войници в студените зимни месеци.

Активното участие на българите в Руско-турската война е своеобразно продължение на националноосвободителното движение. През тази война то достига своя връх и най-голям размах, обединявайки цялото българско общество. Масовото участие показва, че българите твърдо са вярвали, че с нейна помощ ще се освободят.

На въпроса кой освободи България краткият отговор е - Освобождението на България е резултат на победата на Русия във войната с активното участие на българското опълчение

Над 30 хиляди свидни жертви дават българите, за да извоюват своята свобода. Зуските загуби възлизат на около 66 хиляди души. Жертвите сред българското население многократно надвишават загиналите по време на Априлското въстание.

Тези жертви са знак за това, че свободата не е дошла даром, а с активно българско участие. Саможертвата, с която българите се включват във войната, показват колко силен е бил копнежът за освобождението на България и за възстановяване на българската държавност.

Руските войски продължават да напредват и побеждават в битката при Караагач, превземат Одрин и се насочват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария са отхвърлени. Тя е принудена да капитулира. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Малко известен факт е, че с това примирие се дава автономия на България. В нарушение на споразумението с Австро-Унгария в документа е записано:

Подписването на Санстефанския мирен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на тази дата /тогава 19 февруари 1855 г./ За българите по-важното е, че този документ официализира освобождението на България.

Преговорите по сключването на мирния договор започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а след това се водят в Сан Стефано. Русия е представена от графовете Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от пашите Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от граф Игнатиев.

Мирният договор е подписан на 3 март 1878г. (19 февруари по стар стил) в Сан Стефано - малко предградие на Истанбул.

Санстефанският мирен договор е предварителен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 - 1878г.) и обособява Трета българска държава след близо пет века османско владичество.

Договорът предвижда създаването на автономно Княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени на приложената към договора карта, трябва да служат за основа на окончателните граници. Според клаузите на договора България би имало площ от около 170 хил.кв.км. /Площта на страната ни днес е 111 хил.кв.км./

Санстефанска България е в пълно съответствие с етническите територии на България, с едно изключение - Северна Добруджа. Тя е предадена като компенсация за Румъния с оглед на преминаването отново на Бесарабия под руски контрол.

Начело на държавата трябва да застане княз избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години.

Така подписания на 3 март 1878 г. Санстефанският договор поставя началото на Княжество България.

На 13 юли 1878 година в Берлин е подписан Берлинският мирен договор. Той поставя българския народ в ситуацията да бъде разделен от различни граници и от Санстефанска България остава малкото Княжество България (земите между Дунав и Стара планина, както и Софийският санждак). Близо милион и половина българи остават извън пределите на новоучредяващата се българска държава.

Голямата етническа общност на българите върху значителна територия означава и голяма единна държава, и то в сърцето на Балканите, което не съответства на ничии интереси - на първо място на основния мотив на Русия за Руско-турската война.