Навлизаме в нова епоха. Трябват отговори за сигурността и свободата
"Дневник" публикува речта на председателя на "Да, България" Христо Иванов пред Третата национална конференция, чието заседание се проведе на 9 март 2024 г. Пред партията лидерът очерта целите за следващите месеци на управлението между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" и зададе перспектива за политическото развитие на "Да, България" и на обединението, от което тя е част.
Текстът е предоставен от пресслужбата на "Да, България". "Дневник" го публикува с минимални редакции. Видео вижте в края на статията.
Здравейте, приятели!
Искам да започна с благодарности към моите приятели, колеги и партньори от ДСБ, "Продължаваме Промяната" и "Зелено движение" за изключително силните думи в техните изказвания пред нашия форум.
Знам, че сега ни гледат. И искат да видят на какво мирише. На разделение ли мирише, на разколебаване ли мирише, на вътрешни драми ли мирише или се вижда вятърът на промяната. Или пък се вижда единството. Искам да кажа на тези, които съдят по този камертон, как да разбират това, което виждат:
| Нашата общност е такава. При нас винаги идеите са повече от главите. Лидерството е повече от тези, които могат да следват. Амбициите са отвъд всички мислими хоризонти. При нас всеки разбира свободата по своя начин и настоява именно този начин да бъде възприет от всички. |
При нас винаги всеки смята, че неговата или нейната кауза трябва да се случи сега и веднага, защото иначе нещата не са добре. Искам да благодаря на Атанас Атанасов, Кирил Петков и Тома Белев, че сте тук отпред, защото има нещо, което не бива да се пропуска: и тримата говориха по много хубав начин за това, че ние можем да кипим, да бълбукаме, да се делим, да има емоции, да има чувства. Но си научихме урока и това е урокът, че първо трябва да сме заедно, за да сме силни. Ние си научихме урока, че трябва да има кого да водим.
Трябва да можем да говорим с други хора. Трябва да можем да градим мостове.
Трябва да се научим да не си тръгваме, защото бяхме се превърнали в общността на тези, които ако не им харесва, си тръгват, напускат. Не правят компромиси, защото това е трудно и дискомфортно. Започнахме да учим и другия урок, че трябва да се отстоява позицията, че трябва да се заема пространство, че трябва да се нагърбваш, да водиш, да правиш компромиси, да поемаш рискове, да бъркаш, да разбираш грешката си, пак да бъркаш, да бъркаш по-добре следващия път и така накрая да си готов да дочакаш. Докато дойде онази бистрата историческа вода, в която се случват нещата.
И това може да стане само заедно: ние, в нашия си балон, в нашето племе, заедно в малката коалиция, в голямата коалиция, но и с партньорите, с които имаме различия, имаме лоша кръв, но въпреки това трябва да работим заедно в името на нашата родина.
Затова искам сърдечно да благодаря и на Атанас, и на Кирил, и на Асен, и на Тома, и на Владо с най-новата формация в бълбукащата част от нашата общност - клуб "Ускорение". Научили сме си уроците. Няма да се откажем. Знаем си целите.
| Знаем, че когато целите са правилните, и компромисите могат да издържат, и каузите могат да издържат, и подкрепата няма да се загуби, и трябва да сме заедно. Благодаря ви! |
Настоящата конференция на "Да, България" има за цел да подготви партията за това, че след една година ще се проведе редовната отчетно-изборна конференция, на която ще се изберат нови ръководни органи.
Същевременно да стартира процеси, да подготви нашата партия и, надяваме се, по-широката общност по-добре за това, че идват следващи хоризонти на предизвикателства пред нас. За да се подготвим за тези хоризонти и като организация, и като ръководство, но и като част от общността, заедно с колегите в "Демократична България", заедно с колегите и приятелите в "Продължаваме Промяната" първо трябва да обсъдим и да формулираме мандат за довършване на кръга от политически задачи до края на годината, с които нашата коалиция се е заела пред своите избиратели.
Какво искаме и смятаме, че трябва да се случи в следващите девет месеца: това е първата ни задача. За нея ще има дискусия и решение на Националната конференция. Второ, да положим основата за изработване на нова политическа платформа, очертаваща следващ хоризонт на развитие на страната в новия етап, в който навлизат и България, и светът. Трето - да консолидираме политическото си позициониране както на българския, така и на европейския политически терен, като изберем европейско политическо семейство, но, разбирайки и вътрешнополитическото значение на този избор. И четвърто, отчитайки всички тези решения, да формулираме организационни задачи, свързани както с развитието на "Да, България", така и на "Демократична България", отчитайки доброто ни взаимодействие в рамките на общия формат с "Продължаваме Промяната".
Предстои да обсъдим всяка от тези от четири задачи и приемем резолюции. Но нека в рамките на своето обръщение да дам най-общо обосновка и контекст за тях. Още повече, че както знаете, ние правим тази национална конференция в един особен момент. Днес трябва най-сетне да започнат, надявам се, сериозни преговори за правителството. Първо - задачите ни до края на 2024 г.
| Трябва да гарантираме, че реформите, които започнахме през деветте месеца, ще продължат. |
Искам тук отново да благодаря на премиера Николай Денков заради огромното му търпение и огромната му неотстъпчивост. Да благодаря, че не слага своето его пред пред скоби. Нямаше да успеем да стигнем до дотук без неговото автентично лидерство. И колкото повече го отричат, толкова повече то става видимо.
Искам да благодаря и на г-жа Мария Габриел. Ние всички искаме най-сетне в България да имаме първата жена редовен премиер и това да бъде Мария Габриел. Това, че го казвам на 9 март, макар не на осми, все пак не променя факта, че тук става дума наистина за стратегически идеал, който всички ние заедно имаме възможността да изпълним. Искам да й благодаря за проявените такт, търпение, за това, че не се включи в канонадата с реплики и неприятни квалификации. За добрия тон, който е толкова важен, за да можем да успеем.
Чух някой да казва, че през тези девет месеца сме постигнали стабилизация на политическата система и сме решили политическата криза. Искам да кажа, че това, за съжаление, не е нещо, с което можем да се похвалим. Ние прекратихме парламентарната част от политическата криза, но основанията за нея не сме ги разрушили. Не бива да си правим илюзии и е видимо колко е лесно при всеки спор, който възникне, особено в спора за реформите, нещата да се върнат обратно в кризисния режим.
Просто, защото тази коричка на някаква стабилизация, която се крепи на нас и в крайна сметка на тези двама души - на акад. Денков и на Мария Габриел, е много крехка. Не бива да си правим илюзии, че можем да подскачаме по нея като горили.
| Трябва да сме много внимателни, защото ако допуснем да се счупи тази крехка коричка, връщането назад много ще бъде трудно. Цената може да се окаже неподозирано висока. |
И за да стане тази тази коричка наистина здрава, трябва наистина да стабилизираме българската политическа система, либерално-демократичния модел в България и европейския модел на развитие на евроатлантическа България. Трябва да разбираме, че в корена на кризата стои въпросът за несправедливостта, за липсата на законност, за корупцията. За това как се упражнява власт в България, кой я държи, какви части от нея държи и на какво основание. Това е централният въпрос, който ние поставяме, искайки продължаване на реформите.
Централният въпрос за това да продължат реформите в правосъдието е централният въпрос за това кой и в чия полза упражнява властта в сектор "Сигурност", особено що се отнася до службите. Централният въпросът за това как ще бъдат попълнени регулаторите. Централният въпрос за медиите, за това как ще работят структурите, свързани с електронното правителство и киберсигурността, как ще функционират партиите и как ще се провеждат изборите в България.
| Всичко това означава по същество да завършим незавършените задачи от прехода, задачите за изграждане на пълноценен либерално-демократичен модел в България, който не беше изграден и това е причината за всички тези кризи. |
В тези 9 месеца направихме много важни стъпки в тази посока в законодателството, свързано с Плана за възстановяване и устойчивост, които бяха заложени от правителството на премиера Кирил Петков. Да благодарим за това усилие. Беше наложена една амбициозна програма от реформи.
В рамките на тези 9 месеца в парламента успяхме да извършим конституционните промени, но това не е достатъчно. Трябва да преминем към към следващия етап и сега въпросът е можем ли да се договорим с колегите от ГЕРБ-СДС? Политическата система може да се стабилизира само по два начина: единият начин е да произведе убедителни доказателства, че може да се реформира, за да може да получи чрез резултати вторична легитимност, включително за тежките компромиси, които ни се налага да правим и от наша страна, и от страна на колегите от ГЕРБ-СДС.
| Ако не можем да се съгласим, ще трябва да се върнем да търсим ново легитимиране на изборите. Това е лош вариант. Ако допуснем този вариант, ще сме откровено казано, глупави. |
Трябва да се разберем за един амбициозен пакет от реформи. Този амбициозен пакет от реформи е достатъчно ясен. Ние имаме вече публикувана от Министерство на правосъдието първа чернова на нов Закон за съдебната власт, който очертава завършването на съдебната реформа. Без това не можем да минем напред и да освободим съдебната власт от джуджета, нотариуси, Красьо Черния и т.н.: всички тези герои, които тровят съвестта на нацията и възможността да се чувстваме достойни граждани в републиката, независимо от това дали се ползваме от услугите на правосъдието или не.
Съвестта на всеки човек в републиката е засегната от съществуването на тези огромни рани на тялото на българското правосъдие.
Имаме отдавна висящи в парламента закони за реформа на начина на конституиране на службите. Хайде да се определим! Ще ги разгледаме ли тези закони, които установяват едно просто и ясно нещо - службите трябва да се излъчват и отчитат пред парламента. Къде другаде?
Имаме ясен механизъм, предложен, заявен още в началото на деветте месеца и предложен и разработен в меморандума, който предложихме публично. С уважение, достатъчно време преди ротацията, с грижа всеки да знае какво предлагаме и да има време за дискусия, ако някой иска да седнем да водим дискусия.
Този механизъм казва едно просто нещо - трябва да се избират най-добрите в тези регулатори. Тези, които отговарят на изискванията, да не са корумпирани, да са добри професионалисти, да са доказали, че имат характер, способност да отстояват независимостта на тези органи и другите изисквания, които има по закон. За да може да се направи такъв избор, трябва да се направят сериозни проверки. Трябва да има конкуренция, което означава всички партии да могат да правят номинации и техните номинации да бъдат оценявани от управляващото мнозинство. Защото без гласовете на управляващото мнозинство не може да се формира решение.
Никой няма да гласува за котка в чувал. И особено силно това важи за съдебната власт.
И друго просто правило - когато ние заедно сме поели отговорността за това да има правителство, плащайки тежка цена, с ежедневни съмнения, укори, грешки, е честно да се разберем, че няма да играем настрана с резервни мнозинства. Честно е да се разберем най-сетне.
Това е въпрос, който ние поставяме всеки месец - че всички решения ще се взимат преди всичко и на база на общото мнозинство, което носи тази тежка отговорност. Защото решенията и отговорностите трябва да са на едно място.
| А не да се носи отговорността от едни, а решенията да се взимат с други, когато е удобно. Това е пътят към отказа от реформи. Това е пътят към провала. |
Така че, въпросът е ще има ли реформи по тези теми, които поставих? Искаме да го поставим на масата на преговорите като фундаментален и ако можем да получим отговор, да има конкретни ангажименти, разписани, подписани.
Ако можем да получим такъв отговор, има смисъл да има кабинет. Има смисъл да продължим към другите теми за механизмите за взимане на решение, за свършената работа от отделни министри, за това как можем да подобрим работата в един или друг ресор, налага ли се смяна. Отчитайки, разбира се, факта, че в следващия период премиер ще бъде Мария Габриел и хората, които се обсъждат, трябва да се ползват нейното доверие.
| Това са логични неща, но те следват въпроса за главния, фундаменталния въпрос: "Ще има ли реформи?" На този въпрос днес се надявам да получим ясен и детайлен отговор. Ако не, просто няма смисъл, защото не можем да дадем обяснение на избирателите. |
Задачата всъщност е доста проста и ние можем да се справим с нея във времето, с което разполагаме, макар че можехме да го направим още миналото лято. Всички тези въпроси бяха поставени пак през есента, още преди Нова година, както и януари месец тази година.
Ще ме извинят колегите от ГЕРБ-СДС, но единственият начин да се справим с усещането, че няма кой знае какво желание за реформи, е да седнем и да подпишем един детайлен, конкретен документ - както искаме да го наречем, не държим на названието, държим да можем да гарантираме на избирателите, че ще има реформи.
Между другото, видях, когато колегите бяха в Букурещ, колко е хубаво да представляваш реформаторско правителство и да можеш да се похвалиш. Така ние произвеждаме добри новини, България изглежда добре отвън. Само че за да продължи това нещо, ние трябва да продължим да правим реформи, да преминем към решителния етап. И си представете, че можеше не просто да се похвалим с приети закони, а да сме назначили един убедителен състав на Комисията за противодействие на корупцията. С едни истински борци за правосъдие - не наказателен отряд на един или другия лагер, нищо подобно. А хора, които са доказали, че на първо място ги е грижа за закона. Я си представете, ако това го бяхме свършили, а трябваше да сме го свършили вече.
Но дори на това ниво на резултати започваме да получаваме много хубава обратна връзка. Беше премахнат дългогодишният механизъм за верификация и наблюдение, който беше известен като унизителен за България, защото той беше въведен само за нас и Румъния при присъединяването ни към ЕС, защото не сме си свършили работата и трябваше за шест месеца да ни наблюдават да я свършим. Е, чак сега минаха тия шест месеца, дълги шест месеца се оказаха.
Сега идва добра новина от Съвета на Европа, където пък България продължава да бъде без Румъния под друга форма на мониторинг, така наречения пост-мониторингов диалог. Звучи нещо абстрактно, но всъщност това е поредният белег на това, че България няма пълноценно членство в общността на развитите демократични държави, че тя продължава да бъде пред един такъв полу-наказателен отряд и трябва да се оправдава, да се обяснява. Хората са готови да се откажат от тези механизми спрямо България, но ние не трябва се заблуждаваме - това е кредит, това е окуражаване.
Успяхме да постигнем отваряне на прозореца за еврозоната, въпреки всички прокоби, на които се наслушахме в последните години. Имаме шанс с политическия прозорец, който е отворен от Европа, с готовността на нашите партньори да ни приемат и макроикономическите параметри да съвпаднат.
Можем да влезем в еврозоната и това е безспорна стратегическа цел.
Тук искам да кажа едно просто нещо: тази цел е толкова важна, че изобщо не мога да си представя как можем да говорим за смяна на министъра на финансите на фона на важността на тая цел. Защото той не се казва казва Асен Василев. Днес ще се извиня на Асен, ще му купя риза, но днес той се казва еврозона. Няма обяснение как ние ще сменим "Мистър Еврозона" месеци преди да се образува този прозорец. Защото изпуснем ли го този прозорец, никой не може да обясни кога ще е следващият път, когато той ще се отвори и кой ще поеме отговорността да осигури това.
Хубаво е да се хвалим с нещата, които правим по отношение на Украйна. Да, искаме да е повече, да е по-добре организирано, да е по-добре координирано със стъпки за модернизация на армията. Но как можем да сменим човека, който отговаря за тази политика? Каква е обосновката да сменим професор Тагарев? Така че, нека да разговаряме, когато минем през въпроса за реформите, и в конкретиката на персоните. Но нека наистина е на базата на сериозни аргументи. И ако има критики за кадрова политика, да обсъдим механизми как да гарантираме, че кадровата политика ще е най добрата за хората и за обществения интерес.
Надявам се, че в рамките на тези месеци все пак ще успеем да завършим обема от каузи-реформи, за които беше създадена "Да, България", заедно с колегите от ДСБ, които носят факела на тези каузи много по-дълго от нас, и със "Зелено движение", които също много по-дълго от нас са се борили за реформи, както и заедно с "Продължаваме Промяната". С тях се обединихме и сега се надявам да можем да ги завършим. Независимо от това дали ще успеем да ги завършим или не, идват нови времена: и в света, и в България.
Тези времена, за съжаление, не са задължително източник на оптимизъм. Трябва ни по-голяма сериозност в разбирането на епохата, в която навлизаме.
Ще посоча само три фактора, които очертават тази голяма промяна.
- Първият е, че навлизаме в епоха на несигурност. Въпросът за сигурността ще бъде централен за всяка една политика.
Няма вече политика, която да бъде отделно разглеждана от темите за сигурността. За съжаление презумпцията, че всички на международната сцена ще избират мирния курс на развитие, че демокрацията и човешките права винаги ще надделяват накрая, че правилата в международните отношения накрая ще надделяват, че ще има институционален подход - всички тези презумпции, за съжаление, бяха разрушени.
И сега сме в един свят, в който ще трябва да се отнасяме към въпросите на сигурността много по-сериозно и в България, и в Европейския съюз, и в рамките на общността на НАТО.
Много скоро на границата ни ще трябва да застанат момче и момиче под българския и европейския флаг, със съзнанието, че рискуват реално всичко. Ние като общества, като държави, като институции, трябва да можем да отговорим на въпроса "Защо?": не просто през етоса на споделения успех, на оптимизма за развитието всичко това, което досега бяхме свикнали да чуваме.
| Трябва да започнем да си говорим за етоса на саможертвата в името на свободата, в името на нашата родина. Имам предвид и България, и Европа, защото и Европа е наша родина. Това е образ, който показва колко се промени времето и колко ние трябва да се променим. |
- Втората тектонична трансформация, която се случва, е смесицата от технологични революции: от информационните технологии до биотехнологиите.
Всичко това променя дълбинни аспекти на съществуването ни, на обществото, на условията за свобода, на това как функционират институциите. Поставя въпроса - какво е човек, какво е култура и кой я произвежда. Когато изкуствен интелект пише романи, рисува картини, въпросът за това какво е култура, какво е интелект става фундаментален.
Поставени са за преразглеждане базови индустриални и икономически отношения, отношенията между държавите. Ние трябва да подготвим България и да бъдем конкурентен участник в процеса на подготовка на Европейския съюз за тези нови процеси.
- Третият въпрос, това е ресурсната среда
Заради климатичните промени, заради взривното нарастване на населението на Земята, заради преминаването към много повече огнища на растеж, отколкото сега сме свикнали. Заради факта, че когато говорим за ресурси, ние вече не говорим за свободна търговия и конкуренция. Говорим за въпроси на сигурността. Тези въпроси ще се превръщат все повече в в много сериозни стратегически теми.
Всичко това очертава една нова епоха. Всяка политическа формация ще трябва да даде своя отговор на въпроса за човека, за културата, за Просвещението, което е подложено на атака. Защото сега за първи път от много време има реални политически сили, които атакуват самия фундамент на ценностите и идеите на западното Просвещение.
Свободата и сигурността, икономическият модел, институциите - всичко това ще трябва да бъде преразгледано. Ние ще трябва да дадем отговор на него. Този отговор се отнася до нас в "Да, България", до "Демократична България", а ако и колегите от "Продължаваме Промяната" са съгласни с тези аргументи - и за тях.
Позицията, от която да отговаряме на тези въпроси, е в център-дясното пространство.
Защото, ако махнем този термин и погледнем исторически назад, ще видим, че това е една много дълга традиция. Ако се върнем още във Възраждането, ще видим, че винаги в България историческият локомотив на развитие, не е задължително да са били общности, които са били големи, популярни, но те винаги са имали една група характеристики.
| Те винаги са били колкото може по-далече от източните империи, деспотии и колкото може по на запад: по-към свободата на индивида, личната отговорност, личната роля. Те винаги са били за това да има уважение към правата на човека, към личното достойнство, човек сам да може да определя съдбата си и да си носи отговорността за това. Те винаги са били за свободата на предприемачеството. Те винаги са били за закон. |
Тази традиция, в последните 30 години особено, най-силно и най-ясно личи в това, което свикнахме да наричаме "център-дясното пространство". Реформаторската демократична десница, която от десни либерал-демократични позиции се грижи за модернизацията на страната. Ние, заедно с колегите от "Демократи за силна България" в рамките на "Демократична България", се намираме в тази ниша. Имаме дълг към нея.
| Тя има стратегическо значение. Ако допуснем тя да се освободи, да се опразни, това ще предизвика далеч стигащи дефицити в българския политически пейзаж, изобщо в неговата архитектура. Това е много опасно. |
Ние сме партия, която естествено се определя като либерал-демократична, защото се грижим за това: за изграждането на либерал-демократичния модел в България, за европейския модел. Уплътняването на тази ниша е много важна задача за осигуряването на генерационен трансфер, на устойчивост на това, което правим, натрупването на опит, идеи. Не просто да се надяваме, че в някакъв процеп на събитията, с малко късмет, с малко случайност, ще успяваме да постигнем нещо, но за кратко.
Не, някой трябва да го удържа. Някой трябва да удържа свободата, законността, институциите, европейската ориентация на страната.
Не става дума за един човек, не става дума за всички нас тук. Става дума за нашата способност да осигурим трайни политически субекти, които да могат да гарантират всичко това за следващата генерация, във все по-трудните времена, които идват. Ще трябва да дадем своя отговор на допълнителни въпроси, свързани със сигурността, човешкия капитал, с повече акцент върху децентрализацията и субсидиарността. Тоест, простата логика, че решенията трябва се вземат възможно най близо до хората, които ги касаят.
Без да забравяме хуманитарния аспект на всичко това. Ние трябва да преразгледаме изобщо идеята си за грамотност, за да можем да оперираме в новия дигитален свят. А виждате колко е трудно: България не може да се успокои с едни машини за гласуване - една съвсем проста технология.
| Разбира се, има злонамереност, но като гледам нещата, които се говорят в парламента, виждам, че трябва в следващия бюджет да заложим курсове по елементарна грамотност за колегите. Дали само в парламента? |
Атаките срещу тези технологии са много опасни, защото те са заразни. Внушаването на недоверие в тях може да има далечни последици. Ние трябва да можем, отговаряйки на предизвикателствата, които описах, да развием гражданския патриотизъм.
Не трябва да изоставяме темата за отношението към родината, традициите, към всичко, което ни прави деца на България.
Казвам "деца на България", защото искам да включа тук и хора, които имат друга религия, етнос, или език. Но всички ние сме деца на България. Ние трябва да можем тази емоция, тази връзка, да я върнем за нашата кауза, за нашите идеи. Това е задачата на следващото ни усилие.
Затова предлагаме в следващите 12 месеца да започне работа по обсъждането на нови идеи: това, което да бъде за 10 години хоризонтът на каузите и на целите, които си поставяме в новите условия.
Много ми харесва това, което генерал Атанасов каза за общите заседания на органите на "Демократична България" и предлагам да го включим в нашата резолюция. Искам на свой ред да предложа да създадем нещо, което предлагам да наречем програмен борд.
Тоест, това е една група от хора, които са излъчени от партиите, но сме поканили и други хора: експерти, хора от гражданските общности, да работят заедно. Оттам ще дойдат новите идеи и оттам ще дойдат и новите лица. Оттам ще дойде и новата енергия.
Защо Европейската народна партия? Имахме семинари, обсъждаше се този въпрос в партията, както смятам, че всяка сериозна вътрешнопартийна дискусия трябва се случва. На базата на това, което се върна като обратна връзка, както и на обсъжданията, които имахме в Национален съвет, препоръчваме присъединяване към Европейската народна партия. Защото тя е в основата на европейската сграда, защото е най-големият субект.
Заедно с нашите приятели от "Демократи за силна България" и другите партии от синьото пространство, които са там, ние можем да осигурим на реформаторския център, на дясната общност в България много по-силно представителство в епицентъра на Европа, каквото представлява Европейската народна партия.
Това е естественият избор, ако искаме да уплътняваме нишата на център-дясното пространство заедно с колегите от "Демократична България".
Последната ни задача за днес са следващите стъпки по отношение на "Демократична България", по отношение на "Да, България". Нашата партия е на 7 години и това е момент, в който някакви неща трябва да са научени, включително да са извадени изводи от натрупани грешки и напрежения.
Подготвяме се за избор на ново ръководство след една година. Тук въпросът не е само за хората. Въпросът е за всички онези идеи, които циркулират, свързани с устава на организацията, да бъдат разгледани, но не хаотично и моментно. А да възложим на Националния съвет да организира вътрешнопартийна дискусия, в която всеки да може да се включи, да се чуят аргументи, да се видят конкретни проекти и текстове, да се види как тези конкретни проекти и текстове работят с останалите в цялостната структура на партията.
| Трябва да поговорим за управленския модел: преминахме много бързо от партия, която беше извънпарламентарна и активистка, до партия, която споделя в едни, бих казал барокови коалиционни формати, бремето за управлението на страната. |
В парламента сме и аз твърдя, че, ако има системни формации, именно коалицията "Продължаваме Промяната" и "Демократична България" е системната формация в България. Само че, на променената система, не на онази, предишната. Ние сме част от тази отговорност. Как я носим тази отговорност? Всичко, което правим или не правим, всичко, което извършваме и допускаме да се извърши, има отражение.
Ние сме партия с парламентарно представителство и представителство в местната власт. Време е да поговорим за за професионализация на администрацията, отделяне на административното от професионалното ниво, така че да не възникват и определени напрежения и въпроси.
Време е да поговорим за по-голямата сигурност на дигиталните ни процеси, но и на тяхното развитие, и тяхното отстояване. Време е по всички тези въпроси да имаме един сериозен дебат. Ще предложим резолюция с конкретни срокове, ангажимент за доклад, така че на следващата национална конференция наистина да може да се гласуват изменения в устава, но след като бъдат сериозно обсъдени.
Да, партията трябва да си осигури много по-широко участие във всички процеси на всеки свой член, на местните организации, на тематичните работни групи. Имаме вече повече ресурс и експозиция във властта. Добре е да стане конструктивно, обмислено, обсъдено и да го отразим като промяна в целия модел на на партията.
Благодаря ви за вярата и емоцията - каквато и да е тя, защото е към "Да, България". Благодаря на нашите приятели и Ви пожелавам успешна работа. Благодаря!