През февруари 2022 г. беше конституиран първият Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО), част от който е и фондация "Заедно в час", макар и историята на съвета да започва още през 2012 г. В духа на прозрачността и спазвайки своя ангажимент към обществото, СРГО публикува отчет за работата си от февруари 2022 до февруари 2024 г.

За двете години реално съществуване на СРГО се смениха 4 кабинета и трима председатели на Съвета. СРГО проведе 16 заседания и организира десетки срещи на работни групи за разработване на Стратегията за подкрепа на развитието на ГО и разработване на финансов механизъм за подкрепа на проекти с обществено значение, който се реализира според Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Бяха проведени над 5 срещи без председател и представители на администрацията.

Макар СРГО да е положил всички усилия, за да изпълни със съдържание мандата си и да реализира поставените приоритети, не са изпълнени основни ангажименти. Така вместо да се поставят основите на пример за ефективно взаимодействие между организациите на гражданското общество и публичната администрация, ще се допринесе за още по-голям срив в доверието към институциите и влошаване на обществените нагласи към гражданския сектор.

Регистрирани са добронамереност и усилия от страна на правителствата от 2012 г. насам. Като ЮЛНЦ в състава на първия СРГО и в резултат на неуспешните усилия да трансформираме намеренията за ефективно сътрудничество в практически резултати за две години съществуване намираме, че останалите институционални участници в този модел на взаимодействие практически девалвират и подценяват нуждата от конструктивност, бързо действие и реален ефект от СРГО.

Смятаме, че институциите подценяват участието си в работата на Съвета и това води до недобросъвестна забава при осъществяването на важни действия насочени към развитието на гражданското общество и доказва липсата на споделена политическа и административно-експертна воля, въпреки нормативно разписаната рамка, СРГО и гражданските организации да получават видимост, стратегическа подкрепа и легитимност чрез създадения модел на взаимодействие през СРГО.

След влизане на България в ЕС българската държава е приела, че може да осигури достатъчно гаранции, законови и институционални, за упражняването на гражданските права и свободи в условията на едно демократично общество. Това включва не само наличие на правна рамка, която дава възможност за свободно упражняване на правата и свободите, но и насърчаващи условия за тяхното упражняване.

Именно в отговор на тази потребност виждаме ролята на СРГО - да бъде форма за междусекторен диалог, чрез който държавата на най-високо ниво в изпълнителната власт може да си взаимодейства с граждански организации с цел създаване на по-добри условия за упражняване на правото им на сдружаване. Развитието на гражданското общество не се нуждае от заявена добра воля, а от реални действия, които да доведат до напредък в работата на СРГО и постигане на ефективни резултати за подкрепа за гражданския сектор и свободното упражняване на гражданските права и свободи.

Демонстрираните административни пречки (липса на определен председател, който да свика заседание), неяснотата от гледна точка на администрацията кой е проблемът в това да се реализира механизмът за финансиране с ясни правни аргументи, водят до това, че не е възможно членовете граждански организации да предизвикат решение, което да е от полза и в подкрепа на гражданските организации в България.

В съвета са избрани и участват следните организации: