Остават малко повече от шест месеца до деня на изборите в САЩ. Президентът е изправен пред тежка битка за преизбиране на поста. Рейтингът му на одобрение падна под 40% в социологическите проучвания, партията му е разделена относно войната в друга страна, а хор от представители на двете водещи партии заявява, че той вече не става за тази работа. Проучванията сочат, че шансовете му са почти наравно с тези на Доналд Тръмп, почти сигурният републикански кандидат.

Изправен пред тази мрачна ситуация, президентът решава да постави интересите на страната пред собствените си политически амбиции и заявява, че няма да се кандидатира за преизбиране.

Джо Байдън през 2024 г.?

Не, това е Линдън Джонсън през 1968 г. На 31 март през тази година LBJ, както го наричат, шокира нацията, когато в края на телевизионно обръщение за войната във Виетнам заявява: "Няма да търся и няма да приема номинацията на моята партия за още един мандат като ваш президент".

Днес хор от политически коментатори прогнозират или се надяват, че Байдън ще последва примера на LBJ. Но 2024 г. не е 1968 г. и Джоузеф Робинет Байдън не е Линдън Бейнс Джонсън.

През 1968 г. Демократическата партия беше дълбоко разделена за войната във Виетнам. Въпреки че са разположили над 500 хил. военни и са понесли над 20 хил. загинали, САЩ не изглеждат да наближават победата.

Така наречените "ястреби" искаха от президента да подържа линията във Виетнам или дори да ескалира операциите още повече, за да постигне пълна победа. "Гълъбите" твърдяха, че войната не може да бъде спечелена и САЩ трябва да потърсят споразумение чрез преговори.

Каквито и притеснения да имат демократите за Байдън, остава фактът, че нито един изтъкнат демократ не е избрал да му се противопостави за партийната номинация. Дори водещи леви "прогресивни демократи" като сенатор Бърни Сандърс и конгресмен Александрия Окасио-Кортес подкрепиха Байдън. Окасио-Кортес дори стигна дотам, че нарече Байдън "един от най-успешните президенти в съвременната американска история".

За разлика от това, различията спрямо Виетнам и други въпроси накараха двама действащи американски сенатори - Юджийн Маккарти от Минесота и Робърт Ф. Кенеди от Ню Йорк - да предизвикат Джонсън за номинацията на Демократическата партия през 1968 г.. И въпреки че името му не беше известно, а кампанията му беше слаба, Маккарти дори успя да победи Джонсън на първичните избори в Ню Хемпшир на 12 март 1968 г.

Като се имат предвид тези разлики с тогавашната ситуация, изглежда много малко вероятно Байдън да се опита да последва примера на LBJ, като отпадне от надпреварата. А тези, които се надяват Байдън все пак да го направи, трябва да внимават какво си пожелават.

Оттеглянето на Джонсън не успя да обедини партията. По-скоро обратното.

Маккарти, Кенеди и вицепрезидентът Хюбърт Хъмфри, който се присъедини към надпреварата след оттеглянето на Джонсън, водиха ожесточена битка за номинацията. Напрежението избухна по време на конгреса на демократите в Чикаго през 1968 г. Американците гледаха по телевизията на живо как полицията брутално бие антивоенни демонстранти по улиците пред конгресната зала в града.

В рамките на конгреса сенатор Ейбрахам Рибикоф от Кънектикът осъди "тактиката на Гестапо по улиците на Чикаго". В отговор кметът Ричард Дейли отприщи порой от вулгарни, антисемитски коментари. В крайна сметка Хъмфри спечели номинацията, но кандидатурата му беше дълбоко компрометирана и той загуби на косъм изборите от Ричард Никсън.

Ако Байдън реши да не се кандидатира, демократите може да се сблъскат с подобна ситуация.

Няма очевиден кандидат, който да го замести, а надпреварата за това вероятно ще разпали демократическите разделения по идеологически, полови и расови линии. Освен това, на тази късна дата би било почти невъзможно да се спечели номинацията чрез оставащите събрания и първични избори.

Вместо това конгресът на демократите, насрочен за края на август в Чикаго, вероятно ще завърши с избора на номинирания, оставяйки го изложен на критики, че е избран от шефовете на партията, а не от народа.