Цинизмът и махленското подигравчийство, което напоследък минава за хумор, стават съвършено нетърпими. Циниците и подигравчиите, заливащи от месеци българското публично пространство, инжектират отрова във всичко и във всички. А дори не им се плаща, или поне не на всички. Повечето участващи са убедени, че с цинизма и подигравчийството си разкриват някаква своя висша интелигентност, недостъпна за простосмъртните прилични хора. Точно така правят и онези махленски мъдреци, които можете да видите да смучат бира сутрин пред бакалиите в крайните квартали на всеки български град.

Защо обаче на Запад е еди-как, а на Изток - инак?

Много доверие плюс малко цинизъм дава като резултат да речем Швеция. Малко доверие плюс много цинизъм дава като резултат да речем Хаити. Къде e България?

Една от причините да се пооттегля от радио-телевизионни изяви е, че следвам едно просто правило, което знам още от прабаба си Славка - да стоя далеч от миризливи ситуации, за да не се умириша и аз. А ситуацията в българската публичност става все по-миризлива благодарение на целенасочените, постоянни, всеобхватни, несекващи усилия на 90 процента (поне) на наличните журналисти, анализатори и политици.

Целта на тези усилия е максималното подгизване на страната в цинизъм, а когато това бъде постигнато, тя ще бъде придвижена натам, където крайна спирка е Хаити или поне Русия.

Включете някоя от "големите" телевизии или "националното" радио. За броени часове ще бъдете убедени, че в политиката всички влизат единствено, за да крадат и да си уреждат роднините. Ще ви се доповръща от постоянното повтаряне, че "каквото и да ви говорят, винаги става дума само за пари". Парламент, правителство, съд, регулатори, НПО, международни отношения - борбата там е единствено да наместиш свои хора, за да крадат и да ти дават процент. Онзи, който се опитва да каже, че политиката - това е да работиш за общото благо, бива тутакси осмиван и съжалително подиграван.

Наскоро популярен политолог описа "напъните" на Николай Денков и Христо Иванов като "умилителни" и "трогателни". Постигнато е публично съгласие, че на фона на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" субекти като Пеевски и Борисов са съвършени титани и безусловни авторитети, които нямат никакви напъни, камо ли - умилителни. Зад тях към статута "титани" анализатори придвижват по-нови звезди като Шкварек, Контрера и човека с прякор "Копейкин".

Към цинизма обаче българските му говорители добавят още нещо, което намирам за дори по-обидно по отношение на човеците като такива и българите в частност: махленско подигравчийство. Стъпили на основата на какви точно свои неоспорими постижения говорещите глави в ефира се подиграват на хора, които се опитват да направят нещо в обща полза - например, да не допуснат до властта у нас руснаците и техните агенти? Погледнете подхилващия се анализатор на екрана. И решете да прочетете някоя книга, написана от същия, или поне статия - та да разберете, така да се каже, от висотата на какви дълбоки мисли и брилянтни анализи този човек се подиграва на останалите.

Няма да намерите - нито книги, нито статии. В масовия случай ще се натъкнете на порой от интервюта, в които ще видите същия цинизъм и същото подигравчийство. Тези хора като правило не умеят да пишат книги и статии и затова единственият начин да се самоизтъкнат като нещо "повече от другите" е - да им се подиграват и да им приписват най-долни мотивации.

Това поведение на съществена част от просветения елит (повечето все пак с документ за завършено висше образование) убива обществото, защото изтрива разликите между нещата и прави всичко равно на всичко останало. Борисов и Денков се оказват едно и също нещо, с разликата, че първият е титан, а вторият - абдал. Няма разлика между Путин и Зеленски, освен че първият е по-хитър, а вторият е аджамия. Няма разлика между онзи, който краде и лъже, и другия, който не краде и не лъже - защото всички крадат и лъжат.

Не съществува общество, което да може да оцелее, поставено в тези условия.

Превръща се в сбирщина от диви племена, каквото вече се случи на Русия.

Просветеният елит има дълг да просвещава и култивира останалите, а не - да ги бута надолу към все по-диво състояние. Това е работата на футболните хулигани, които оня ден наблюдавах в естественото им състояние край Нов български университет.