Може би най-малко изненадващата новина за годината е, че Владимир Путин триумфира в избирателните урни и ще бъде интронизиран за пети път като президент. Той ще е на поста още шест години.

В край на мандата през 2030 г. той ще бъде на 77 години. Според конституцията, която през 2020 г. пренаписа в своя полза, той може да се кандидатира отново за следващ шестгодишен мандат.

Да го поставим в контекст: Путин вече управлява Русия като президент или министър-председател в продължение на 24 години, през този период САЩ са имали петима различни президенти, а Великобритания - седем различни министър-председатели.

За разлика от изборите на Запад, където резултатите са наистина в ръцете на избирателите и се оценяват от независими избирателни комисии, Русия е различна. Както написа Лори Бристоу, бившият британски посланик в Москва:

Сега Путин ще назначи ново правителство. Неговите избраници ще бъдат много активно проверени дали нямат някакви планове да го наследят и какви политики ще водят в бъдеще. Въпреки че е майстор на изненадата, не трябва да разчитаме, че Путин ще си тръгне скоро. Само четирима лидери на съвременна Русия и СССР са напуснали висшия пост живи; останалите са починали на поста по естествени или други причини.

Освен това действията на Путин през последните две години бяха насочени към преминаване на Русия от авторитаризъм към полутоталитаризъм. Андрей Колесников от фондацията "Карнеги" описа убедително тези тектонични промени, които напомнят за най-мрачните години на съветския сталинизъм.

Путин изрично представи започнатата по личния му избор война в Украйна като заместител на по-голям и дългосрочен конфликт със Запада. Той вярва, че Западът е нерешителен, в упадък и лесно се разсейва и обезсърчава.

Отношението на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп към съюзниците и партньорите на САЩ, както и ужасното колебание на Запада за по-нататъшната военна помощ за Украйна, само ще насърчат още повече Путин. Подкрепен от ритуалния си успех на изборите този уикенд, той ще се впусне в по-нататъшен рискован и провокативен авантюризъм.

Следователно Путин - и идеологията на "путинизма" - представляват сериозно предизвикателство за западните правителства и политиците, които са наистина отговорни пред своите избиратели, партийните структури, парламентарната опозиция, гласовитите и настойчиви с въпросите си медии и независимата съдебна система.

Както твърди руският журналист в изгнание Михаил Зигар, част от майсторството на Путин е насочено към постигане на обща кауза с ултраконсервативните западни политически елементи, за да оспорва реакциите на свободния свят срещу обществени несправедливости, беззакония и дискриминация, за демобилизиране на подкрепата за Украйна и притъпяване на съпротивата срещу руските териториални амбиции към нейните съседи.

Путин е наясно, че характерната разпокъсаност на демокрацията и необходимостта да се ухажват непостоянните гласоподаватели пречат на дългосрочното планиране на демократичните правителства.

Освен това политическата ни култура е предразположена към желанието да показваме как сме "решили" някакви проблеми. Понякога обаче проблеми от мащаба, породени от Русия или Близкия изток, могат само да бъдат управлявани, но не и решени - и то само чрез съвместни усилия със съмишленици и партньори. Това изисква постоянство и издръжливост, за да се издигнем над краткосрочното политиканстване и конвулсиите на нашата социална медийна култура, в която изведнъж се появяват "специалисти" по нещо.

Изискват се и постоянни инвестиции в изграждането и поддържането на общественото разбиране за това, което наистина е заложено на карта, отвъд границите на Европа, където страните бяха удавени в кръвопролитията и мизерията на Втората световна война.

Навсякъде е трудно това да се постигне, не на последно място на Запад, където ни беше сравнително лесно през по-голямата част от ерата след Втората световна война. Сега повече отколкото когато и да било през последните 50 години се нуждаем от твърдо и принципно лидерство. Най-вече се нуждаем от постоянни сериозни и информирани разговори в обществото за това какво ценим и желаем в демократичните общества и цената, която сме готови да платим, за да го постигнем и запазим.

Такъв вид дискурс може да бъде трудно да се генерира в нашето политически доста апатично общество. И все пак това е жизненоважно в момент, когато институциите на нашата демокрация са блокирани от чуждестранна информационна манипулация и намеса, предназначени да посеят съмнение и недоверие и да предизвикат корозиране на вярата на хората в почтеността на нашата форма на управление.

Отдавна е време да инвестираме отново, скромно, но целенасочено в руския език и свързаните с него изследвания в нашите университети. Трябва да повишим "руската грамотност" и разбирането на една страна, която ще остане важен и разрушителен играч на световно ниво. Това има значение за страните, които са важни за нас.

Трябва също така честно и критично да оценим погрешните възприятия и безразличието, които понякога са подкопавали ефективната западна политика спрямо постсъветска Русия. Не бива обаче да се поддаваме на пропагандата, разпространявана от Путин и неговите протежета в чужбина, че Москва е 100% жертва на западното коварство и измама, насочени към унищожаване на руската държава.

По-скоро, както пише австралийският професор Марк Едел в неотдавнашната си книга "Войната на Русия срещу Украйна":

Кремъл рекламира Русия като съюзник на "глобалния юг" в съпротивата срещу възраждащия се неоколониализъм и защитата на "многополярността".

Тезата на Путин е, че Украйна е манипулирана жертва на Лондон и Вашингтон, докато Москва е на страната на бившите колонизирани. Този аргумент намира някои очакващи да чуят точно това, очевидно в полза на разпокъсаната подкрепа за санкциите срещу Русия.

Реалността, пред която сме изправени, е тази на мрачна и негодуваща Русия, убедена, че историята, моралът и дори божествеността са на нейна страна в де факто екзистенциална война със Запада.

Освен това както Бристоу, мой бивш колега в Москва, е написал:

И все пак не трябва да обръщаме гръб на онези руснаци - далеч от някакво нерелевантно малцинство - които не споделят възгледа на Путин, че бъдещето на тяхната страна се крие в предполагаемата слава на нейното минало. Предизвикателството е да се формулира как би изглеждало по-доброто бъдеще за Русия отвъд конфронтацията и тази алтернатива да се показва ясно.