Предсрочни избори устройват ГЕРБ – ДПС, а Промяната губи

Предсрочни избори устройват ГЕРБ – ДПС, а Промяната губи

Борисов и Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ по закона "Магнитски", както и от Великобритания, потриват доволно ръце.
Борисов и Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ по закона "Магнитски", както и от Великобритания, потриват доволно ръце.
Мария Габриел, кандидатът на ГЕРБ за премиер, наречена от "Продължаваме промяната" (ПП) "може би най-новото и най-красивото лице на мафията", обяви, че в понеделник оттегля кандидатурата си. ГЕРБ предложи избори. Причината, изтъкната от Габриел - "политически рекет", борба за "власт и постове" от страна на "Продължаваме промяната" - "Демократична България".
През уикенда временно стопираните преговори между двете формации за второ издание на рехавото им коалиционнто управление бяха подновени, макар само по телефона. Трябва да стане чудо, за да се спре курсът към нови предсрочни избори, очертал се на финалната права на преговорите. Чудото на практика е невъзможно след категоричното изявление на съпредседателя на ДПС Делян Пеевски: "Този парламент е изчерпан. Без ГЕРБ-СДС не може да има правителство. Необходими са бързи предсрочни избори, за да продължим да работим за хората с ясно евроатлантическо мнозинство и правителство".
В неделя стана ясно, че към двата досегашни препъникамъка в коалиционните преговори - нежеланието на Бойко Борисов да има конкретни скрокове за смяна на шефовете на спецслужбите и проблема за разкриване на следствената тайна пред депутатите, се е появил и трети. Става въпрос за натиск от "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) за смяна на вътрешния министър Калин Стоянов въпреки отказа на ГЕРБ да имат свои министри на отбраната и енергетиката, както твърдят от преговорния екип на партията.
Фигурата на този вътрешен министър, защитаван знаково както от ГЕРБ, така и от ДПС, е силно компрометирана и дори е учудващ непоследователният курс на ПП-ДБ досега за смяната му.
Изборите са част от живия организъм на демокрацията. Те са за предпочитане пред цуг-цванг във властта, задкулисни договорки и управленска немощ. Предсрочни избори също трябва да бъдат приветствани, въпреки че идващите ще бъдат петите поред (или номер шест, ако броим и редовните от април 2021 г.) за период само от три години. Задаващата се битка пред урните обаче мирише остро на наказателна акция на ГЕРБ спрямо "сглобилите" се с нея "добри сили".
Макар че на този етап не се знае дали парламентарните избори ще съвпаднат с евровота (по формулата 2 в 1), вече са ясни три много важни неща, свързани с тях.
Първо. ГЕРБ - ДПС, както премиерът в оставка Николай Денков нарече през декември тандема между партиите на Борисов и Пеевски, има много по-големи шансове да диктува правилата на играта в следващия парламент. Въпреки че следизборното съотношение на силите ще наподобява сегашното. Нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ, които се очаква да бъдат съответно първа и втора политическа сила, ще потърсят прокремълските хардлайнери от "Възраждане" или софт проруската БСП. С 90% сигурност може да се заложи, че ще има ново издание на сегашната "евроатлантическа" конфигурация.
Очаква се ГЕРБ да запази електоралната си тежест, но най-вероятно ще има повече депутати от сегашните 69 заради очакваната по-ниска избирателна активност. Тя ще бъде 35% според последното проучване на "Галъп", а на 2 април м.г. беше почти 41%. Може би малко по-добре ще се представи ДПС, но чувствително по-слабо - ПП-ДБ. Според цитираното проучване трите партии могат да разчитата на: ГЕРБ - 26,4% (при 26,5% м.г.), ПП-ДБ - 19,6% (24,6%), ДПС - 14,7% (13,8%). Незначителен ръст се очертава при останалите три парламентарни играча. И с невъоръжено око се вижда, че предсрочните избори устройват ГЕРБ - ДПС.
Пак ще се сглобява евроатлантическа коалиция, но Промяната ще бъде младши участник в триъгълника, макар че по-вероятно е официално да продължи да си партнира само с ГЕРБ.
Като научна фантастика изглежда сценарият ПП-ДБ да се опита да прекърши неблагоприятната за нея тенденция като остане в опозиция и се върне в коловоза на предишните си анти-ГЕРБ и анти-ДПС действия.
ПП-ДБ изостава почти 7 процентни пункта от ГЕРБ. Формацията на Петков, Василев, Иванов и Атанасов губи една пета от избирателите си. Според проучването на "Галъп" предстои тя да свие от над 600 хил. на едва половин милион гласа. Имиджово малката коалиция изглежда дори по-зле, сякаш се е разделила безвъзвратно с 1/3 от онези над 670 хил. симпатизанти, които я овластиха през ноември 2021 г.
Немалка част от анти-ГЕРБ и проевропейски настроените избиратели на "партиите на промяната", които досега ги подкрепяха в този формат, не приемат брака по сметка с Боринсов, нито достлука с Пеевскси. Независимо колко възвишени цели се изтъкват в ПР-говоренето на "добрите сили".
Разбира се, твърдият електорат на двете формации няма да бъде манипулиран от пропагандата на ГЕРБ и не-пеевските медии, че ПП-ДБ са виновни за изборите. Точно обратното. Той продължава да бъде вдъхновен от някои успехи на "сглобката", станали най-вече заради ПП-ДБ: редовен бюджет, членство в Шенген (засега на куц крак), подгтотовка за членство в еврозоната (все още мержелеещо се на хоризонта), конституционните промени (някои добри, други - най-малкото спорни). Тези хора отново ще гласуват за ПП-ДБ с мисълта, че потенциалният стар нов съюзник ГЕРБ продължава да бъде "по-малкото зло" в сравнение с бившия коалиционен партньор БСП и президента Радев с неговите служебни правителства.
Второ. Току-що задвижена, съдебната реформа ще забуксува. Блокирането й поради новия изборен цикъл работи в полза на вожда на ГЕРБ. Преди няколко дни журналистът Иван Бакалов заяви в интервю пред "Свободна Европа", че "основната грижа на Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, е да не бъде вкаран в затвора. Той има за какво да го разследват и да го изправят пред съда." Според анализатора "изгодно е за Борисов да има избори, защото се отлагат във времето избори за регулатори, отлага се [изборът на] Висш съдебен съвет и [Борисов] продължава да дърпа конците."
Новият прокурорски съвет трябва да избере новия главен прокурор - фигура, която макар и с намалени правомощия след конституционните промени, може да зададе нов модел, и най-вече нова атмосфера за работа в държавното обвинение. То вече е опорочено и от публично осветени връзки с лобисти и задкулисни мрежи на влияние като тези на Еврото и Нотариуса. Мнозинство в прокурорския съвет обаче има парламентарната квота, а нейният избор ще се диктува от парламентарното мнозинство.
Борисов и Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ по закона "Магнитски", както и от Великобритания, потриват доволно ръце.
Трето. На всичкото отгоре "изборите ще ги правим", но не "с наше МВР" (терминологията е от огласения разговор на срещата на ПП от миналата година, на която се обсъжда съвместно управление с ГЕРБ). Шефът на силовото ведомоство Калин Стоянов се прочу с неадекватни действия срещу полицейското насилие по повод на протестите срещу БФС, нежеланието на МВР да огласи бил ли е Нотариуса сътрудник на полицията и др. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков обвини Стоянов, че е възстановил на работа в МВР служители, занимавали се с незаконна дейност.
И за финал, нека си припомним казаното от служебния вътрешен министър Иван Демерджиев през октомври 2022 г. пред bTV. В навечерието на поредните парламентарни избори той отбелязва, че е отново налице тенденцията от предишния вот, основните партии, срещу които има сигнали за купуване на гласове и съответно образувани производства, да са ГЕРБ и ДПС.

Медиен изследовател и политически наблюдател. Има докторат по медийни науки от Европейския университет "Виадрина", Германия (2005). Преподавал е журналистика и политически комуникации във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2015-2023). Автор е на четири монографии и десетки научни публикации.