Осемдесет дни за разсейване на мрака

Осемдесет дни за разсейване на мрака

Осемдесет дни за разсейване на мрака
europarl.europa.eu
"Дневник" публикува коментара ексклузивно за България.
Следенето на новините се превърна в болезнено преживяване за прогресивните хора в Европа. Украйна се задъхва във войната с Русия. Доналд Тръмп, изглежда, е напът да се върне в Белия дом. А антиевропейските партии се представят добре в проучванията на общественото мнение преди тазгодишните избори за Европейски парламент, до които остават по-малко от 80 дни.
Европейските граждани не могат да повлияят много на резултата от президентските избори в САЩ или на събитията на бойното поле в Украйна, но изборите през юни в ЕС-27 им предлагат рядка възможност да окажат влияние. Основният въпрос е дали ще си направят труда.
В исторически план тези избори трудно привличат интереса на избирателите. През 2019 г. само 1 на всеки 2 избиратели участва, а в три държави (Чехия, Словакия, Хърватия) избирателната активност бе под 30%. Тази липса на интерес често се обяснява с широко разпространеното обществено схващане, че изборите за Европейски парламент са без значение.
Но тази година има една съществена разлика.
В няколко страни гласоподавателите на антиевропейските партии (които в миналото не се интересуваха особено от Европа) са силно мобилизирани - поне толкова, колкото гласоподавателите на техните проевропейски конкуренти, ако не и повече. Например според последното проучване на общественото мнение на ЕСВП:
  • 71% от поддръжниците на "Алтернатива за Германия" (АзГ) казват, че "със сигурност" ще гласуват на изборите за ЕП - в сравнение с 64% от избирателите на ХДС/ХСС.
  • Във Франция и Австрия това проучване също така показва, че привържениците на основните антиевропейски партии (Национално събрание и Партия на свободата) са толкова мобилизирани, колкото и техните преки съперници (съответно LREM и АНП).
Освен това много от избирателите на антиевропейски партии, изглежда, осъзнават високия залог на тазгодишните избори. На въпроса доколко резултатите ще повлияят на бъдещето им:
  • 58% от избирателите на АзГ отговориха "много" или "до голяма степен" в сравнение с 52% от привържениците на ХДС/ХСС;
  • подобна е ситуацията и в Швеция, където 49% от избирателите на "Шведски демократи" заявяват, че резултатите ще бъдат значими в сравнение с 36% от Умерената коалиционна партия.
Несигурната мобилизация на основните гласоподаватели в няколко страни може да се обясни отчасти с успеха на техните съперници да се "детоксикират":
  • Едва ли някой вече вярва, че италианският премиер Джорджа Мелони иска Италия да напусне ЕС или еврозоната въпреки страховете преди изборната победа на нейната партия през 2022 г.
  • Подкрепата на "Шведски демократи" за правителството на страната може да е нормализирала мотивите на партията в очите на много избиратели.
  • Същото може да се случи скоро и с възприятието за Герт Вилдерс, ако той стане част от следващото правителство в Нидерландия.
  • Дори Марин льо Пен успя да подобри собствения си имидж, както и имиджа на партията си. Дотолкова, че тя е смятана за фаворит за президентските избори във Франция през 2027 г.
В резултат на това проевропейските партии се борят да представят убедителни аргументи за необходимостта Европа да бъде спасена от крайната десница.
Различната мобилизация на про- и антиевропейските партии може да се дължи на коренно различните настроения на техните избиратели. За разлика от енергията на крайната десница, която в няколко държави може да почувства, че импулсът е на тяхна страна, много прогресивни хора са разочаровани от работата на своите основни национални правителства, изтощени от множество кризи, които разтърсиха ЕС през последните години и дори може да смятат, че изместването надясно е неизбежно.
Показателно е също, че дори по въпросите на благосъстоянието и сигурността, които са в основата на либералната демокрация след края на Студената война, избирателите се чувстват по-негативно. Всичко това по-скоро е в полза на антиевропейците и техните призиви за промяна, отколкото за сплотяване на гражданите към центъра.
И все пак една страна - Полша - е сериозно изключение в това отношение.
Избирателите на Гражданската коалиция (ГК), водена от Доналд Туск, очевидно са по-мобилизирани преди юни от тези на техния антиевропейски съперник, партията "Право и справедливост" (ПиС) - според нашето проучване 73% от гласоподавателите на ГК в сравнение с 61% за ПиС казват, че "със сигурност" ще гласуват на изборите за Европейски парламент. В навечерието на националните избори през октомври миналата година ГК положи големи усилия да убеди прогресивните избиратели, че свалянето на ПиС от власт е възможно. Тяхната позитивна визия (наред с раздразнението от ПиС) подтикна поддръжниците към действие и на изборите те осъществиха промяната.
Въпреки че Полша е изключение в Европа - като страна, в която проевропейците се радват на напредък, - тя предлага ценна представа за значението на доверието на избирателите.
В миналото нарастващото сближаване на политиките и разказите на основния европейски политически поток, независимо от тяхната политическа ориентация, позволяваше на преди това маргинални или несъществуващи антиевропейски партии, включително АзГ, Национално събрание, "Шведски демократи", "Партия на свободата", "Вокс" или "Шега", да се представят за единствената автентична алтернатива. Колкото повече последните успяваха да привлекат нови гласоподаватели, толкова повече изглежда, че са породили усещане за неизбежност сред прогресивните хора. Ключово предизвикателство за проевропейците днес ще бъде да обърнат посоката на тези настроения.
Плашенето на проевропейските избиратели с визията за живот под властта на крайната десница може да помогне на проевропейците в някои страни - включително в Германия и Испания - но няма да е достатъчно за преодоляване на апатията.
Страхът като предизборен коз отслабва с всеки следващ вот.
Вместо това, за да мобилизират своите избиратели, проевропейските партии ще трябва да вдъхновяват с ясна и осезаема визия за силна и обединена Европа. Те ще трябва да разпалят ново чувство на доверие в Европа и либералната демокрация, като същевременно представят убедителни аргументи защо резултатите от тези избори ще имат значение за бъдещето на техните избиратели.
Ако успеят да направят това през юни, те може да допринесат за разсейване на част от мрака не само в Европа, но и в САЩ и Украйна.