Ще извървим ли обратния път към свободата

На снимката: Столични прокурори демонстрират подкрепа за бившия главен прокурор Иван Гешев пред Съдебната палата през май 2023 г.
Коментарът е от профила на автора във фейсбук.
Вчера имах време да гледам прокурорката на София в парламента - където бе отказала да се яви. Покрай нейните словоизлияния пак стана дума за (не)случайното разпределение на делата, което на практика мафиотизира съдебната система.

Градският прокурор на София: Няма кръгове в съдебната система
Замислих се как всъщност беше превзета нашата държавност.
Демокрацията като политическа система не може да съществува без свободни индивиди. В нормалното общество те изграждат хоризонтални структури в икономиката, обществения живот и политиката, които чрез конкуренция избират най-добрия модел на работа или човек за нея и така засилват връзките и силата на самата система. И пречат за концентрация на икономическа и политическа власт.
За беда обаче нямаше равен старт в началото на Прехода и мафията се създаде именно от "по-равните", за да задуши свободната конкуренция и постепенно да отнеме подарените свободи на българите, които не знаеха какво да правят с тях и затова как да ги бранят.
Като начало, хората няма как да са свободни без свободен пазар, който срещу техните умения да им гарантира независимост от държавата и свобода. При социализма всички бяха на държавна работа и така зависими от държавата. След падането на режима, частният бизнес и пазарната икономика трябваше да донесе свободата. Но с малки изключения, през 90-те големи работодатели останаха държавата и едри частни бизнесмени - под крилото пак на държавата - които затвърдиха своя статут чрез приватизацията. А след това чрез обществените поръчки, концесиите и неплащането на данъци, мита и акцизи създадоха олигархични структури във всички сектори на икономиката.
Така огромна част от българите трябваше или да работят за тях, или за държавата/общините. И никога не успяха да станат икономически свободни - не да не работят, а да имат избор на работодател. Това е първата загубена (неспечелена) свобода, която попречи да станем нормална демокрация. Работното време на много българи всъщност стана време за ангария на мафията.
Като следствие бе загубена втората свобода - правото на свободен политически избор. Защото само принудителния вот за политическото представителство на олигархията - в началото БСП и ДПС, а по-късно и ГЕРБ - гарантираше работа и оцеляване. Тези партии и техните проекти продължават да имат над 2/3 от местата в парламента, а техните гласоподаватели да зависят директно или косвено през работодателя от бюджета.
Така се стигна до третата загубена свобода - тази на справедливо наказание на престъпниците или решаване на споровете в съда. Защото чрез финансови и политически лостове, включително неслучайното разпределение на делата, олигархията си създаде собствена съдебна система. Отказът от справедливост е всъщност отказ от защита на свободата на хората да избират как да живеят - и в извънработно време. Защото трябва да се съобразяват да не настъпят нечии интереси на защитени от закона хора навсякъде извън техния дом - в блока, квартала, в училището, на улицата, на пътя и т.н. Така и правото на избор за начин на живот бе също силно ограничено.
И накрая медиите на олигархията ги лиши и от правото на достъп до обективна информация и така от свободата да формират мнение и познание за света, в който живеят. Така се завърнаха и затвърдиха стереотипите за възприемане на света при комунизма - с врагове, които трябва да мразим, за да поддържаме системата вече не на комунизма, а на олигархията. Така и свободата на много българи да бъдат достойни граждани им бе отнета.
Ето така на степени, нашата олигархия ни отнемаше свободите и ни върна постепенно пак към времето на комунизма, когато една партия БКП управляваше живота ни, а сега го правят няколко нейни клонинга под формата на фасадна демокрация.
Но моделът - въпреки "евроатлантическите" одежди - се изчерпва, защото не може да съществува без данъците на свободните хора и фондовете на ЕС, който по дизайн защитава тези свободи.
Бъдещето на българската демокрацията ще зависи от това:
(1) дали новото поколение технологични предприемачи ще помагат на демокрацията (вече го правят)
(2) дали ще влизат повече чужди инвестиции и еврофондове у нас и
(3) дали ще отиват в бизнеси, организации и хора с ценностите на свободата и
(4) дали те ще създадат достатъчно мощни образователни, икономически, политически и граждански структури за защита на Свободата.
