Избирателната активност на 9 юни може да удари дъното и да делегитимира следващото управление. Ако въобще бъде сформирано правителство. Редица фактори - ситуационни и дългосрочни, работят за превръщането на ниската избирателна активност в неизменна част от родния политически пейзаж.

Дори предизборните скандали трудно могат да мобилизират възмутени гласоподаватели. "Осемте джуджета" и "Нотариуса" със сигурност провокират средностатистическия избирател, но са твърде многопластови, за да изкарат хората на улицата. По-видим за масовото съзнание е скандалът с мирис на корупция и контрабанда в Агенция "Митници" и МВР, в който се замеси и прокуратурата. В него надали има невинни участници, но се чувства развъртането на институционални и медийни бухалки срещу "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ).

Но защо образът на жертвата - ПП-ДБ, трудно създава нагласи за протестен, да не говорим за наказателен вот срещу ГЕРБ-ДПС? Някои анализатори привиждат именно в такъв сценарий възможност за вдигане на нивото на избирателната активност. То би довело до значително по-добро представяне на партиите на промяната фона на мрачната картина, които нарисуваха за тях първите демоскопски проучвания след разтурянето на "сглобката". По-високата избирателна активност намалява тежестта на купения и контролирания вот. На миналите избори тези явления получиха реванш, след като ГЕРБ, ДПС и БСП върнаха възможността да се гласува и с хартиена бюлетина.

Истинската промяна не се случи, въпреки някои успехи на формално доминираното от "добрите сили" управление.

Дори и да са пресилени обвиненията към малката дясно-либерална коалиция, че е предала идеалите на протестите от 2020 г., и с невъоръжено око се вижда, че протестната енергия на гражданското общество е в летаргия. Тази диагноза беше потвърдена от скромния характер на две акции, които в други времена биха катализирали недоволството на хората. В края на януари едва 20-ина души се събраха на организирания от Инициатива "Правосъдие за всеки" протест срещу скандалния избор на Десислава Атанасова от ГЕРБ за конституционен съдия. В началото на април организиран от сдружение БОЕЦ протест с искане за оставката на компрометирания вътрешен министър Калин Стоянов събра около 200 души. Впоследствие Стоянов запази поста си в служебното правителство.

Може да се спори дали все още е рано за нов протестен цикъл срещу корупцията и завладяната държава (2013 г. - 2020 г. - ?), но е видно, че активните граждани не само са уморени от проести.

През последните 10 години протестите - за разлика от тези срещу "Виденовата зима" през 1996/1997 г., срещу Борисов и срещу Пеевски - и двата през 2013 г., не водят до радикални политически промени. Протестите от лятото на 2020 г., подгрети от няколко свързани с Борисов и управлението му гейта, не го събориха от власт. Той я загуби на редовните избори на 4 април 2021 г. След тях ГЕРБ две години беше изолирана от управлението, но накрая беше върната отново в него. Първо - през задната врата на "сглобката", а на 9 юни е почти сигурно, че ще влезе в него през парадния вход.

Очевидно протестната енергия сама по себе си не е достатъчна да мобилизира хората за по-висока избирателна активност, която да зададе курс към радикална промяна. През последните 10-15 години силно пострада и без това крехката вяра на българина, че политическите институции, в условията на върховенство на закона, могат и трябва да решава проблемите на обществото. Вместо това станахме свидетели на разцвет на политическия клиентелизъм и надграждащите го системни корупционни практики.

Как иначе да се обясним отлива на гласоподаватели, случил се тъкмо на 4 април 2021 г., само половин година след взрива на гражданската енергия по улиците и площадите на София и големите градове? Тогава гласуваха 3,33 млн. души (50,6% от избирателите) срещу 3,68 млн. души (54,1%) на изборите на 26 март 2017 г. Преди седем години имаше предсрочен вот, но политическата обстановка беше спокойна. Електоралното дъно беше достигнато на 2 октомври 2022, когато гласуваха едва 2,6 млн. души (39,4%). Политическата система се обезкръви със загуба на над 1 млн. гласоподаватели в рамките само на пет години и половина. Макар и с известна доза риск, може да се прогнозира, че се задава най-ниската избирателна активност след 1989 г. Единствено евроизборите ще получат известен електорален бонус вследствие на формулата 2 в 1.

През април демоскопско проучване на "Галъп", правено преди скандала с митниците и МВР, отчита декларативна сигурност на гласуване за парламент 37,4%. Миналата година на финалната права на кампанията агенцията е регистрирала 40,1% готовност за гласуване. До избирателните секции отидоха 2,68 млн. души (40,7%). Въпреки прехвалените очаквания към предизборния маркетинг и ПР, чудеса от тях не могат да се очакват. Ако се запазят нивата на актуалните предизборни нагласи, България ще осъмне на 10 юни с гласували не повече от 2,5 млн. души. При такъв развой печеливши ще бъдат партиите с по-големи твърди ядра като ГЕРБ, ДПС и "Възраждане".

Така омагьосаният кръг пак ще се затвори. Със сегашните политически играчи България е обречена дългосрочно на политическа апатия, ниска избирателна активност и неустойчиви коалиции. Освен ако в скоро време не се появи нова политическа сила - реформаторска или радикална, която да я извади от политическото безвремие.